Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
07.03.2007 16:37 - ПРИРОДАТА НА МАКЕДОНСКИЯ СТАНДАРТЕН ЕЗИК
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1179 Коментари: 0 Гласове:
0



1.
На онези, които работят на и с езика на Македония, им е забранено да се изказват за него. От забраната са изключени само хората от научните институции – държавни кадри, тайно благословени от македонската власт по някакви странни "критерии". Останалите люде, които не мислят като македонските езиковеди или историци и дръзват явно да не се съгласяват, са изложени на редица неприятности и опасности. "Аргументи" от този род моята скромна особа неведнъж е изпитвала на гърба си и те не ме учудват. Неотдавна в скопския печат с богат набор от етикети, ругатни и квалификации бе почетен и организаторът на сесията в Залцбург "Македонският въпрос и източноевропейската политика спрямо малцинствата", почитаемият професор Ото Кронщайнер. А и още преди да се състои семинарът, и организаторът, и ние, участниците, бяхме наречени неприятели на Македония. А защо? Защото професор Кронщайнер се е осмелил по свой избор, без позволението на привържениците на македонизма да покани лица, които критически и без да са получили нужното разрешение, ще обсъждат забранените македонски теми на чужд терен. Моето мнение за забранените македонски теми е скромно, но пък си е мое. Такова е и становището ми за природата на македонския стандартен език, езика, на който съм образован и възпитан, с който си служа и на който пиша. До гледище за македонските травми, сходно с моето, би стигнал всеки захванал се с македонската проблематика – за целта не е необходимо особено високо интелектуално равнище, нужна е само малко повече честност. Точно тя обаче не достига на скопските македонисти и от тази липса произлизат нашите несъгласия.

Ще започна със задължителното образование, което ми бе наложено и с недоумиците, които ми създаваше, докато усвоявах лекииите по национална проблематика.

От невръстни години всеки ден срещаме, четем и слушаме изречението, че македонският език бил "най-младият, но едновременно и най-старият от всички славянски езици". Не са малко логическите безсмислици и глупотевици, с които ни тъпчат в училишата, и най-добре е те да се приемат наготово, без съмнения или присмех, защото в противен случай има опасност още от ранните тийнейджърски години да бъдете обявен за съмнителен. Съмнението в логическата издържаност на приведената синтагма се превърна за мен в първия сблъсък с възпитателите, който ми донесе неприятности. "Каква е тази дързост? Как е възможно на един средношколец да не му е ясно, че неговият език е най-старият, но едновременно и най-младият от всичките славянски езици поради спенифичните исторически условия, в които се е развивал. Тук няма съвършено нищо за съмнение и неразбиране, съмнителен си ти!" – гласеше полученият отговор.

Ако не ви задоволяват подобни разрешения на идеологическите възли, от които е създаден и с които изобилства македонизмът и започнете сами да ги развързвате, неизбежно ще стигнете, до моето сегашно положение, но за развързването е необходимо продължително изследване на патологията на македонистката лъжа. Моята скромна особа сега ще се опита да даде свое обяснение тъкмо на споменатата главоблъсканица за "най-стария и едновременно най-младия език", която на пръв поглед напомня софизма за първенството на яйцето или кокошката. Опитът за развързването на този може би най-затегнат идеологически възел от големия идеологически клуп на македонизма означава да се осъзнае и да се даде някакъв отговор на въпроса за природата на македонския стандартен език. Ако успея дори донейде, не би било напразно идването ми в Залцбург. Въпросът е много сериозен, но така, както е разработен от скопските езиковедски кръгове, прилича на литературен материал от Гогол, намерен в ненаписана негова сатира. А кой знае, може би скопските езиковеди са имали (и имат) гоголевско чувство за хумор! В такъв случай (д)ефектът твърде много напомня онзи, който постигаше Бъстър Кийтън – всички се смеят, а те си остават мъртвешки сериозни.

2.
Историческата приемственост на най-младия от всички славянски езици се простира само 50 години назад, до АСНОМ [1] от 1944 г, и трите езикови комисии, които ни създадоха езика. При тези политически стъпки отпреди половин век бе решено един западномакедонски диалект да се пише на реформираната азбука на Вук [2] и да се издигне до равнището на литературен език.

Обосновките на този подход към новия език най-добре са изказани от самите участници, членове на езиковите комисии. Венко Марковски: "Приемете го като директива и да си служите с Вуковата азбука..." Милка Балванлиева-Георгевич: "Със сръбско-хърватската азбука ще имаме югославска азбука..."

Преходът през високата, изкуствено създадена ограда и търсенето на връзка с по-старата книжовна традиция, датираша отпреди последния половин век, означава преход от най-младия към най-стария от всички славянски езици. Психологическата бариера в нас за отделяне от най-стария книжовен славянски език бе изградена от възпитанието. За моето следвоенно поколение, служещо си с най-младия книжовен славянски език, най-старият книжовен славянски език вече е неразбираем. Освен по някой езиковед тук-там рядко някой от нас е в състояние да прочете и едно изречение от "своя" най-стар книжовен език. С днешния правопис ние, сегашните поколения, не можем да си напишем правилно дори името и презимето. Ето това е най-яркото онагледяване (илюстрация) за приемствеността между най-младия книжовен славянски език и най-стария. Македонистгите се стремят да ни поднесат "помакедончени", "преведени" от най-стария на най-младия славянски книжовен език дори текстове, писани в края на 20-те години на нашия век, за да бъдат разбираеми за нас, днешните поколения. Дори "апостола на македонизма", Мисирков, трябва да четем транскрибиран, защото така, както е писал, е неразбираем за нас. Тази изкуствена делба, глототомията, чрез която от един език се създават два, си остава ловка политическа стъпка и така или иначе вече е извървян етап. В Македония настояването нашите текстове от миналото да се четат в оригинал се приема за скандално. В миналото ни се осмеляват да надничат само подбрани кадри, владеещи "научния метод" – фалшификацията. Глототомията доведе дотам, че днес македонският език е в лудо движение и в съгласие с принципа на Хайзенберг от прекомерната бързина трудно може да се определи посоката на това движение. Оттам произлизат всички днешни дилеми относно отличителните белези и природата на македонския стандартен език, изнесени като тезиси в програмата на тази научна сесия.

Сиромашката писмена традиция, което си приписва като книжовно наследство съвременният македонски език, е наследство, записано на западните диалекти на "простейши некнижовен болгарски език" (К. Пейчинович), и македонските учени се ловят за тази сламка като пияници за маса. Разбира се, и тази синтагма, "простейши некнижовен болгарски език", се фалшифицира за пред учениците и студентите и им се представя като македонски народен говор, предходник на македонския литературен език. По този начин чрез политическа алхимия "простейши некнижовен болгарски език" се издига до ранга на най-младия литературен език от всички славянски езици, равноправно участвал дотогава над хиляда години в развитието и обогатяването на най-стария книжовен славянски език – българския.

3.
До неотдавна в Гърция битуваха два официални варианта на гръцкия литературен език: катаревуса, или чистият език, и димотики – езикът на селяните. На тези два книжовни варианта се твореше и се пишеше, и двата бяха равнопоставени в държавата. Щом нищо не пречеше в една държава да съжителстват два официални варианта на един език, още по-малко нещо би пречело такива варианти да съжителстват в две отделни държави. Едва ли някой, занимаващ се с писане, би възразил срещу ползата от съществуването на два езика като издънки от едно стъбло, но на Балканите нещата стоят другояче... Македонският въпрос е преди всичко политическа загадка и тезата за взаимното обогатяване на езиците за македонското езикознание е върховно предателство. Моето безстрастно разплитане на един такъв ключов възел от македонските проблеми води и до тълкуване на понятията "най-стар и най-млад славянски език", а то е: катаревусата, използвана като литературен стандарт в България, е най-старият литературен славянски език, а димотики като книжовен вариант, използван в Македония, е най-младият славянски език. В Македония нито е препоръчително, нито е позволено, а доскоро и строго се наказваше четенето на каквото и да било, написано на най-стария език, на катаревуса. Причината е проста – по този начин се избягва най-важната последица, която би се появила от използването на двата варианта на езика: установяването на точка на покой. От училищните уроци по физика знаем, че е необходимо да се посочи едно тяло, намиращо се в точка на покой, за да може спрямо него да се определи кое тяло е в движение. Без опората на такава точка се усещаме като на автогара, когато за миг не сме в състояние да кажем кой автобус потегля и кой стои на място – нашият или съседният. Вече петдесет години се поддържа привидният покой, като не се позволява никакъв допир на най-младия до най-стария от всички славянски езици. Най-старият от всички славянки езици е тъкмо такава точка на покой за най-младия от всички славянски езини. Достатъчно ми беше да прочета една книга на най-стария от всички славянски езици, за да открия тази точка на покой от гледна точка на най-младия славянски език, чрез който всекидневно общувам.

Във всяка държава избирането на един диалект за официален език е политически договор, консенсус или слепване на снежна топка, която при търкалянето си с течение на времето от само себе си ще нараства и ще се обогатява. И македонският литературен език е топка, създадена по силата на такъв политически договор, пусната да се търкаля по стръмен склон, докато македонските адепти вече 50-години се дивят колко божем е зацапан и занемарен най-младият славянски език. В своето ускорително движение той събира всичко, каквото му трябва, от Вуковия език от правописа до лексиката, та чак и идиомите... И логично е, движейки се в тази посока, рано или късно най-младият славянски език да приключи с движението, да се усмири и да се слее с Вуковия език. Посоката на движение на най-младия славянски език може да се установи лесно съобразно принципа на Хайзенберг, единственият предмет за обсъждане скоростта на това движение. Лично аз се надявам, че тя няма да е тази на светлината. Ако през ХIХ век големият възрожденец от Македония Константин Миладинов тъкмо на димотики изрази основното тежнение на населението в Македония в една гениална песен – "Тъга за юг", през ХХ век най-точното заглавие на това духовно тежнение би трябвало да бъде "Тъга за север". Ето това е причината сегашният наш служебен димотики да бъде пазен на всяка цена от срещата със своята катаревуса.

"Папата на македонизма" Блаже Конески умееше да оприличава общуването чрез езика на дрехите, които носим. Така както всеки човек обикновено има облекло за града и друга дреха за у дома, литературният език служи за официално общуване, а вкъщи може да се приказва на диалекта от родния край. Е, да, но преди стотина години един наш "родолюбец" хем не бил грамотен да научи стандартния книжовен език, катаревусата, хем не желаел да съблече фолклорната си селска дрешка, докато си търсел работа из софийските канцеларии. Подобен провинциализъм в разсъжденията и инатене днес в Македония се славят като залог за патриотизъм.

В сходно, може би дори още по-смешно положение се намирам днес пред вас и аз в тези разкошни барокови зали, облечен в приличните си дрешки, а говорещ на димотики от нашата богата книжовна традиция. Домашното работно облекло оставих вкъщи, нейде там на Балканите, но ако бях прочел пред вас това изказване на катаревуса, тежко ми при завръщането. А там у дома моите близки сега мислят и говорят за мен на език народен, "простейши и некнижовен...", на димотики, с типичната доза страх и очакване да се изгубя в голямата Европа. Нашето провинциализиране по Конески ще ни доведе дотам, че ще се сдобием с две селски облекла, или с димотики на димотиките.

4.
Езиковият проблем, възникнал в последно време между Македония и България, е политически въпрос, вече навършил петдесетгодишна възраст – проблем, достигащ своя финал. Независимо с какви термини ще определим официалните езици в двете държави, тяхната природа е ясна: на двете страни им липсва по една половина, по едно облекло. Официалните документи трябва да бъдат подписани на официалните книжовни варианти, използвани в двете държави, и така ще бъде осъзната и избегната липсата.

5.
Преди кокошката яйцето, преди яйцето кокошката...

Младен Сърбиновски

В. "Глас", бр. 23, декември 1995 г.

http://www.kroraina.com/knigi/ms2/ms2_3.html



Тагове:   език,   македонския,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1319712
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив