Виктор Канзуров е роден на 02.11.1971 година в град Скопие. По бащина и майчина линия произхожда от Сетина, Леринско. Следвал философия в Скопския университет "Св. Кирил и Методий". От 1999 година е журналист във вестниците: "Македонско дело", "Вечер", "Старт", "Нова Македония" и www.tribune.eu.com.
Интервюто взе: Н.И.
-Г-н. Канзуров, Вие сте журналист в смятаната за единствената справедлива македонска медия- електронното издание Трибуна. Какви са Вашите впечатления за влиянието сред македонската общественост на публикациите на този седмичник?
- В Македония малко хора имат компютри, а още по-малко имат интернет в къщи. Така, че влиянието на Трибуна не е голямо. Особено ако се има предвид, че списанията, в които отворено се говори за миналото на Македония и за македонската действителност не получават никаква субсидия отникъде и по този начин тяхната разпространеност се базира главно на устна реклама или на печатане и разпространение на отделни статии. Все пак по нашите проучвания от юни 2005 година до сега се наблюдава постоянно нарастване на посещенията в сайта. Доколкото сме запознати, идеологическата съпротива редовно ни чете, но все още не искат публично да ни нападнат, защото ако и да се правят на луди по много въпроси, знаят че по такъв начин само ще ни направят реклама.
- Според Вас, кои стоят зад нападението над македонските българи на 13 януари 2007 г. в Скопие?
- Първо трябва да изчакаме какво ще направи така наречената независима съдебна власт в Македония. От това, което досега направи полицията аз съм недоволен защото има само 15 заподозрени от непосредствените извършители. Полицията не направи почти никакви усилия досега за да намери подбудителите на тези грозни действия. Дори по това, което съм чувал първият опит на полицията беше заподозрените да бъдат обвинени за участие в побой, което означава, че те не са атакували ами може би са били провокирани от почитателите на Мара Бунева. От по-високо ниво, някакъв началник е сменил обвинението във физическо нападение. Значи полицейски инспектори искаха да минимизират шовинистичната същност на целия инцидент, както и вината на хулиганите. Даже някои от инстпекторите по времето на разпита на хулиганите, са говорели: "... това са наши деца, какво ще им правим...?" Това означава, че висши органи на властта в Македония приемат за нещо нормално етнически българи да бъдат бити. Полицейски инспектори искат да защитават хора, които бият седемдесет-осемдесет годишни старци и които са герои в ситуации когато са десет на един. Ако полицейските инспектори и тези министри и управляващи, които са ги поставили по тези длъжности приемат това геройство като главна характерна черта на македонизма, тогава този македонизъм, според техното отношение към нещата, няма никакво бъдеще. Държавни органи, които искат да оправдаят думи като "смърт на бугарите", "бугари-татари", "умрете бугари", "умрете марсианци", "умрете юпитерци"..., могат да бъдат лица на държава, която е шовинистична, фашистка, нацистка, в която има апартейд и която не почита основните граждански права на своите граждани. Героите, които биха 70-80 годишни старци, знаят че обществеността и органите на властта ще ги подкрепят. След побоя медиите в Македония се разделиха на две. Едните, игнорираха инцидента и само в крайните ъгли на страниците от черна хроника пуснаха информации от по десет реда, че има 15 заподозрени лица. Другата част, особено сърбошовинистичните медии - ТВ Сител и "Вечер", както и СДСМ-овския "Утрински весник", откровено застанаха на страната на нападателите. Единствено телевизионната станция Канал 5 коректно обявяваше събитията свързани с инцидента. Като виновници за инцидента мога да посоча медиите в Македония, които особено последните няколко месеци преди влизането на България в ЕС ширеха открита омраза срещу България и българската нация. Най-зверското нещо в целия инцидент, беше изказването на общинския скопски съветник от Лигата за демокрация, Георги Мариянович, известен като последния македонски църнорукаш, който по време на дебата по инициативата на неговия колега Владко Стаматовски за осъждане на инцидента и на шовинизма, заяви че подкрепя насилието срещу българите, защото българите с насилието срещу македонците от ОМО ИЛИНДЕН, успяха да влязатт в ЕС. Факта, че Мариянович е пенсиониран професор по наказателно право, отразява цялата хипокриза, психосоматичността и антибългарската същност на, фамилните имена на пенсионирания професор и на Латас показват това, сърбомакедонисткия нацизъм. Тази неинтелигентна ирония на Мариянович, особено след като в одобрение на насилието го подкрепиха главния редактор на "Вест" - Горан Михайловски, коментатора на "Вечер" - Владимир Тулевски, и разбира се, нещастния Драган Павлович-Латас показва, че днешната Република Македония и македонизма ползват хора, които имат проблеми съми със себе си и са недоволни от живота, за официално да се пропагандира омраза и шовинизъм, срещу един народ все едно дали е български, албански, марсиянски или юпитерски. За този шовинизъм манифестиран от хулиганите - футболни запалянковци и от журналистическите и професорските хулигани, досега няма никаква реакция от така наречените интелектуалци - космополити от Македония, освен две колумни на главния редактор на седмичника "Фокус", Никола Младенов и по едно изречение от главния редактор на вестник "Шпиц", Бранко Героски и журналиста в същия вестник Ивица Антески.
-Г-н. Канзуров, какво е Вашето лично мнение относно българската реакция и въобще-каква трябва да бъде според Вас българската политика в Македония?
- Ако сме честни докрай, смятам, че между виновните за инцидента при плочата на Мара Бунева са и всички досега управляващи в България, след 10.11.1989 г. Защото, България с нереагирането на непрекъснатия анти-български шовинизъм, който се провежда на официално ниво от Р. Македония, допуска на българофобичните нацисти да правят каквото си искат. Моите лични убеждения са, че всеки може да се чувства етнически, верски, сексуално, социално както пожелае..., това е негово най-висше право, което отразява неговата личност, а неговата личност е една-единствена в света, няма друга такава и никой няма право да осъществява физическо, ментално или емоционално насилие върху неговия избор какъв иска да бъде и върху неговия душевен изблик. Следователно, който иска да се чувства като етнически македонец и който иска да приеме македонистката история като валидна, макар че важи само от Табановци до Гевгели, е негов личен избор и той има право на това. Но в Македония, всичко е черно-бяло, и не се прави разлика между това да се чувстваш по определен начин и това да мразиш някои, който се чувства различно от това, което ти мислиш, че трябва да се чувства. В това огромно пространство на омраза, българофобия и фалшифициране на историята, които дългогодишно са били налагани на обикновенните хора, етническите българи в Македония са напълно беззащитни, оставени без всякаква опора от останалия свят, а и от България, която по природата на нещата, ако аз не съм луд, трябва да подкрепя правото на живот и лично определение на етническите българи от Македония. Инцидентът на 13 януари и коментарите за него в Македония, показаха че българите в Македония трябва оправдано да се страхуват за техния личен живот, за живота на своите най-близки хора, и за съдбата на своите деца. Трагедията на представителите на българската нация в днешна Р. Македония е толкова разстърсваща, че човек се чуди в кой век живее. Управляващите в България демонстрират хладнокръвие в ситуация когато официалния македонизъм, приема България и българския народ като най-големите си врагове и живее като да е във война с тях. Малобройните омовци, които са някакъв промил от вкупното двумилионно македонско население в България, винаги са защитени от полицията, на техните събрания и аз това го смятам за положително. Същевременно, българите в Македония са бити, открито заплашвани и отхвърлени от социалния живот в страната, и принуждавани всекидневно да чуват по медиите как българките са леки жени, как българите са най-мръсни и най-лоши хора, които много мразят македонците и които винаги са убивали и мъчели македонци. Всички нормални хора в Македония са принуждавани да чуват как България е публичен дом, как самата България е боклук и едно голямо лайно. Българското нереагиране на антибългарския шовинизъм в Македония, с други думи е индиректна подкрепа на този антибългарски шовинизам. Тук няма никакво оправдание. Това означава, че в България има политици, които изобщо не се интересуват за имиджа на страната в чужбина и за изобличаването и фалшифицирането на историята на българската нация. Моето мнение е, че пред световната общественост България, трябва да разгласи, че не иска да се намесва в интимните чувства на всички жители на нашата планета. Но трябва да разгласи, че не желае никакъв натрапник да се намесва метафизично, сюреалистично, чрез сеанси или с използване на машина на времето в интимните етнически чувства на хората, които в миналото чрез своите изявления, са се декларирали като част от българската нация. Македонистката историография точно това прави: интерпретира българското етническо чувство на възрожденците и революционерите от Македония и интерпретира българското средновековно царство на цар Самуил като македонско. Доколкото съм запознат, в нито една световна историография, включително и в страните, които традиционно са воювали срещу България, царете Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав, възрожденците и революционерите от Македония, не се приемат като нещо различно от целокупната българска нация. Защо България на международно ниво, не защитава имената на тези видни исторически личности, като част от българската нация и защо не заяви един път завинаги, че тя няма да позволи повече да се краде от нейната история? Защо България по съдебен път, не разреши въпроса с фалшификациите на официалния македонизъм? Точно там, в някакъв международен съд, македонистките представители с машина на времето нека отпътуват в миналото и нека да обяснят на Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански, Кръсте Мисирков, Димо Хаджидимов, Димитър Влахов, Павел Шатев, Панко Брашнаров, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски..., че са били заблудени от великобългарската, санстефанска, върховистка, ванчомихайловистка пропаганда и, че всъщност те са били етнически македонци и кръвни преки наследници на Александър ІІІ Македонски. 
http://makedonski-bulgari.blogspot.com/

Виктор е много готин тип и се радвам, че ми е личен приятел.