Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
10.04.2007 14:43 - Ohrid. Resurrection of Macedonia 1941.
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1348 Коментари: 2 Гласове:
0



Ohrid. Resurrection of Macedonia 1941.



Тагове:   Ohrid,   Macedonia,   Resurrection,


Гласувай:
0
0



1. bugarash - Охрид
14.04.2007 15:04
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Охрид
Данни
Население: 54 380 (2002)
Надм. височина: 687 м
Геогр. положение: 41° 7' 2'' сев. ш.
20° 48' 7'' изт. д.

Охрид е град в югозападната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро. Населението му е 54 380 (2002 г). Поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българският Ерусалим.

География
Градът се намира на източния бряг на Охридското езеро, на юго-запад от столицата Скопие, в непосредствена близост до границата с Албания (на изток от Елбасан и Тирана).


История

Древна история
Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и енхелейците. За пръв път за селище на това място се споменава Лихнидос, който се е намирал се е на пътя Виа Егнация.

По време на Третата македонска война срещу цар Персей, градът става главна база в северна Македония. За последен път Лихнидос се споменава през 6 век пр.н.е., когато на 29 и 30 май 526 е разрушен от земетресение. От античния град е открит храм на богинята Изида.

Средновековие
Славяните заселват областта през VI век след н.е. До 30-те години на VII век областта е изцяло колонизирана от племето берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. През VIII век влиза в територията на България. По времето на цар Борис I e част от Охридско-Деволския комитат. През 886г. Климент Охридски е изпратен в областта Кутмичевица(обхваща днешни югозападна Македония и южна Албания с главни градове Охрид и Девол) като учител. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност, Охрид се превръща през втората половина на IX век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 — 10 век). Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове. По времето на цар Самуил е столица на България и престолен град на Българската патриаршия (10 — 11 век). Крепостта, строена по негово време все още се извисява над града. През есента на 1015г император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав, наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил.
По време на византийското владичество, градът е център на Охридската българска архиепископия.


През 1202 година, градът е включен в Солунското латинско кралство.


През 1334 г.сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид, Прилеп и Струмица.


Османско владичество
В края на XIV век Баязид I превзема Охрид и го включва в Османската империя.

В 1767 г. е закрита Охридската архиепископия (патриаршия).

През 1852 г. в махалата Месокастро се изгражда “училищна сграда за просвещението на българските деца”, която изгаря в 1904 г. Запазеният каменен надпис, пубикуван от Йордан Иванов гласи: “Сiѧ оучилищна сграда къ просвѣщенiи болгарскiѧ младенци трѣхъ махалъ: Месокастро, Хаджи-Касъмъ и Скидеръ-Бей съзыда сѧ въ лѣто 1852 июлiѧ 15. Охридъ.”

През 1860 г. охридчани искат от Цариградската патриаршия да прати вместо гърка Милетий владика, който да не пречи на българския език в църквата и училището. До българските представители в Цариград те пращат на 9 април 1861 г. пълномощно на гръцки език, за да се застъпят пред турското правителство за това и възвръщането на привилегиите на закритата през 1767 г. Охридска архиепископия. Пълномощното, публикувано от Йордан Иванов, започва с думите: "’Αξιότμοι ’ Αντοπροόσωποι του Βουλγαρικου ετνος!"

Според българския географ Васил Кънчов в началото на 20 век Охрид има 14 860 жители, както следва: 8 000 българи християни, 5 000 турци, 300 арнаути християни и 500 арнаути мохамедани, 460 власи и 600 цигани.[1]

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Охрид се състои от 7 768 българи екзархисти, 168 българи патриаршисти гъркомани, 56 българи патриаршисти сърбомани, 660 власи и 6 албанци. В града има 1 средно и 5 основни български училища и по 1 основно гръцко, сръбско и влашко.[2]


Нова и съвременна история
През 1980г. градът е включен към световното културно наследство от ЮНЕСКО

В града е сключено Охридското споразумение, прекратяващо бойните действия между албанските въоръжени отряди и полицейските сили на централната власт. Споразумението отваваря пътя за конституционни промени в Република Македония, даващи повече права на албанското малцинство.


Личности
Свети Климент Охридски - български светец, просветител и книжовник
Самуил - цар на България
Натанаил Охридски и Пловдивски - пръв български митрополит на Охрид (1872)

Родени
Александър Протогеров (1867 - 1928) - деец на ВМРО, български генерал
Анастас Гаврилов (1797 - ?) български свещеник, възрожденец
Андон Дуко - (1913 - 1944) - македонски художник и антифашист
Андроник Йосифчев (около 1816 – 1901) – български възрожденец, учител
Антон Кецкаров (1865 - 1945) - български просветен и обществен деец, революционер
Борис Бояджиски (1915 - 1959) – македонски писател
Ванчо Николески (1912 - 1980) - македонски книжовник
Васил Диамандиев (30 януари 1839 – 1 май 1912) – български възрожденец
Видое Видичевски (1931 - ) - македонски писател
Георги Баласчев (1869 - 1936) - български историк и археолог
Георги Капчев - български революционер, гарибалдеец
Григор Пърличев (1830 - 1893) - български писател и възрожденец
Гьорше Попов (? – 1829) – български възрожденец, учител
Димитър Пандев (1958 - ) - македонски литературен критик
Димитър Робев (1822 – 1890) – български възрожденец и общественик
Димче Коцо - (1910 - 1993) - македонски художник, историк, професор и академик
Димче Маленко (1919 - 1990) - македонски писател
Драган Спасески (1960 - ) - македонски поет
Евтим Спространов (1868 - 1931) - български общественик и просветен деец
Иван Генадиев (Хармосин) - (около 1830 – 13 март 1890) – книжовник, възрожденец
Иван Охридчанин – възрожденец, книжовник
Иван Сапунджиев - възрожденец, учител
Иван Снегаров - (30 септ. 1883 - 1 март 1971) историк
Иван Точко (1914 - 1973) - писател
Илия Йосифов (1888 - 1914) - български революционер
Климент Бояджиев (1861 - 1933) - български генерал, началник-щаб на българската войска през 1915 г.
Климент Карагюлев (1868 - 1916) - български езиковед
Константин Робев (1818 – 1900) – българдски възрожденец, лекар
Коста Абраш (1879 - 1898) - поет
Коста Нелчинов – български възрожденец, учител
Кръстю Златарев (1864 - 1925) - генерал-лейтенант от българската армия, командир на полк през Балканската война
Люба Карагюлева (1898 - 1923) - българска просветна деятелка
Методи Патчев (1875 - 1902) - български революционер
Миле Скопаков - български възрожденец, учител
Наум Йосифов (1886 - ?) - български революционер
Наум Спространов (1851 – 1887) - български възрожденец
Никола Робев (1831 – 17 юли 1906) – български възрожденец, търговец
Паско Кузман (1947 - ) - македонски поет и археолог
Петре Пирузе - (1907 – 1980) - македонски адвокат, антифашист и политик
Стефан Дедов (1869 - 1914) - български публицист
Стефан Джеров – български учител, възрожденец
Стефан Робев (1842 – 1880) – български възрожденец, търговец
Христо Сапунджиев – български възрожденец, книжар
Христо Узунов (1878-1905) - български революционер
Яким Сапунджиев (1836 – 1910) – български възрожденец, учител
Яким Маленков – български възрожденец, учител
Янаки Стрезов(1818 – 1903) - български възрожденец, учител

Починали
Св.Климент Охридски - починал в Охрид на 27 юли 916г.

Литература
Йордан Иванов, Български старини из Македония, С. 1931; вто изд. С. 1970, с. 34-55

Побратимени градове
Велико Търново, България
Пловдив, България
цитирай
2. анонимен - Makedonija cela da e-sekoj da ja znae
18.10.2009 15:55
Nie ne sme Grci, BUGARI, nit Srbi, ceda sme na Aleksandar gordost Makedonska...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1344118
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив