Постинг
10.04.2007 14:43 -
Ohrid. Resurrection of Macedonia 1941.
Ohrid. Resurrection of Macedonia 1941.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Охрид
Данни
Население: 54 380 (2002)
Надм. височина: 687 м
Геогр. положение: 41° 7' 2'' сев. ш.
20° 48' 7'' изт. д.
Охрид е град в югозападната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро. Населението му е 54 380 (2002 г). Поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българският Ерусалим.
География
Градът се намира на източния бряг на Охридското езеро, на юго-запад от столицата Скопие, в непосредствена близост до границата с Албания (на изток от Елбасан и Тирана).
История
Древна история
Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и енхелейците. За пръв път за селище на това място се споменава Лихнидос, който се е намирал се е на пътя Виа Егнация.
По време на Третата македонска война срещу цар Персей, градът става главна база в северна Македония. За последен път Лихнидос се споменава през 6 век пр.н.е., когато на 29 и 30 май 526 е разрушен от земетресение. От античния град е открит храм на богинята Изида.
Средновековие
Славяните заселват областта през VI век след н.е. До 30-те години на VII век областта е изцяло колонизирана от племето берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. През VIII век влиза в територията на България. По времето на цар Борис I e част от Охридско-Деволския комитат. През 886г. Климент Охридски е изпратен в областта Кутмичевица(обхваща днешни югозападна Македония и южна Албания с главни градове Охрид и Девол) като учител. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност, Охрид се превръща през втората половина на IX век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 — 10 век). Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове. По времето на цар Самуил е столица на България и престолен град на Българската патриаршия (10 — 11 век). Крепостта, строена по негово време все още се извисява над града. През есента на 1015г император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав, наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил.
По време на византийското владичество, градът е център на Охридската българска архиепископия.
През 1202 година, градът е включен в Солунското латинско кралство.
През 1334 г.сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид, Прилеп и Струмица.
Османско владичество
В края на XIV век Баязид I превзема Охрид и го включва в Османската империя.
В 1767 г. е закрита Охридската архиепископия (патриаршия).
През 1852 г. в махалата Месокастро се изгражда “училищна сграда за просвещението на българските деца”, която изгаря в 1904 г. Запазеният каменен надпис, пубикуван от Йордан Иванов гласи: “Сiѧ оучилищна сграда къ просвѣщенiи болгарскiѧ младенци трѣхъ махалъ: Месокастро, Хаджи-Касъмъ и Скидеръ-Бей съзыда сѧ въ лѣто 1852 июлiѧ 15. Охридъ.”
През 1860 г. охридчани искат от Цариградската патриаршия да прати вместо гърка Милетий владика, който да не пречи на българския език в църквата и училището. До българските представители в Цариград те пращат на 9 април 1861 г. пълномощно на гръцки език, за да се застъпят пред турското правителство за това и възвръщането на привилегиите на закритата през 1767 г. Охридска архиепископия. Пълномощното, публикувано от Йордан Иванов, започва с думите: "’Αξιότμοι ’ Αντοπροόσωποι του Βουλγαρικου ετνος!"
Според българския географ Васил Кънчов в началото на 20 век Охрид има 14 860 жители, както следва: 8 000 българи християни, 5 000 турци, 300 арнаути християни и 500 арнаути мохамедани, 460 власи и 600 цигани.[1]
Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Охрид се състои от 7 768 българи екзархисти, 168 българи патриаршисти гъркомани, 56 българи патриаршисти сърбомани, 660 власи и 6 албанци. В града има 1 средно и 5 основни български училища и по 1 основно гръцко, сръбско и влашко.[2]
Нова и съвременна история
През 1980г. градът е включен към световното културно наследство от ЮНЕСКО
В града е сключено Охридското споразумение, прекратяващо бойните действия между албанските въоръжени отряди и полицейските сили на централната власт. Споразумението отваваря пътя за конституционни промени в Република Македония, даващи повече права на албанското малцинство.
Личности
Свети Климент Охридски - български светец, просветител и книжовник
Самуил - цар на България
Натанаил Охридски и Пловдивски - пръв български митрополит на Охрид (1872)
Родени
Александър Протогеров (1867 - 1928) - деец на ВМРО, български генерал
Анастас Гаврилов (1797 - ?) български свещеник, възрожденец
Андон Дуко - (1913 - 1944) - македонски художник и антифашист
Андроник Йосифчев (около 1816 – 1901) – български възрожденец, учител
Антон Кецкаров (1865 - 1945) - български просветен и обществен деец, революционер
Борис Бояджиски (1915 - 1959) – македонски писател
Ванчо Николески (1912 - 1980) - македонски книжовник
Васил Диамандиев (30 януари 1839 – 1 май 1912) – български възрожденец
Видое Видичевски (1931 - ) - македонски писател
Георги Баласчев (1869 - 1936) - български историк и археолог
Георги Капчев - български революционер, гарибалдеец
Григор Пърличев (1830 - 1893) - български писател и възрожденец
Гьорше Попов (? – 1829) – български възрожденец, учител
Димитър Пандев (1958 - ) - македонски литературен критик
Димитър Робев (1822 – 1890) – български възрожденец и общественик
Димче Коцо - (1910 - 1993) - македонски художник, историк, професор и академик
Димче Маленко (1919 - 1990) - македонски писател
Драган Спасески (1960 - ) - македонски поет
Евтим Спространов (1868 - 1931) - български общественик и просветен деец
Иван Генадиев (Хармосин) - (около 1830 – 13 март 1890) – книжовник, възрожденец
Иван Охридчанин – възрожденец, книжовник
Иван Сапунджиев - възрожденец, учител
Иван Снегаров - (30 септ. 1883 - 1 март 1971) историк
Иван Точко (1914 - 1973) - писател
Илия Йосифов (1888 - 1914) - български революционер
Климент Бояджиев (1861 - 1933) - български генерал, началник-щаб на българската войска през 1915 г.
Климент Карагюлев (1868 - 1916) - български езиковед
Константин Робев (1818 – 1900) – българдски възрожденец, лекар
Коста Абраш (1879 - 1898) - поет
Коста Нелчинов – български възрожденец, учител
Кръстю Златарев (1864 - 1925) - генерал-лейтенант от българската армия, командир на полк през Балканската война
Люба Карагюлева (1898 - 1923) - българска просветна деятелка
Методи Патчев (1875 - 1902) - български революционер
Миле Скопаков - български възрожденец, учител
Наум Йосифов (1886 - ?) - български революционер
Наум Спространов (1851 – 1887) - български възрожденец
Никола Робев (1831 – 17 юли 1906) – български възрожденец, търговец
Паско Кузман (1947 - ) - македонски поет и археолог
Петре Пирузе - (1907 – 1980) - македонски адвокат, антифашист и политик
Стефан Дедов (1869 - 1914) - български публицист
Стефан Джеров – български учител, възрожденец
Стефан Робев (1842 – 1880) – български възрожденец, търговец
Христо Сапунджиев – български възрожденец, книжар
Христо Узунов (1878-1905) - български революционер
Яким Сапунджиев (1836 – 1910) – български възрожденец, учител
Яким Маленков – български възрожденец, учител
Янаки Стрезов(1818 – 1903) - български възрожденец, учител
Починали
Св.Климент Охридски - починал в Охрид на 27 юли 916г.
Литература
Йордан Иванов, Български старини из Македония, С. 1931; вто изд. С. 1970, с. 34-55
Побратимени градове
Велико Търново, България
Пловдив, България
цитирайОхрид
Данни
Население: 54 380 (2002)
Надм. височина: 687 м
Геогр. положение: 41° 7' 2'' сев. ш.
20° 48' 7'' изт. д.
Охрид е град в югозападната част на Република Македония, център на Община Охрид. Намира се на брега на едноименното Охридско езеро. Населението му е 54 380 (2002 г). Поради значението си за българската културна и духовна история е известен като Българският Ерусалим.
География
Градът се намира на източния бряг на Охридското езеро, на юго-запад от столицата Скопие, в непосредствена близост до границата с Албания (на изток от Елбасан и Тирана).
История
Древна история
Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и енхелейците. За пръв път за селище на това място се споменава Лихнидос, който се е намирал се е на пътя Виа Егнация.
По време на Третата македонска война срещу цар Персей, градът става главна база в северна Македония. За последен път Лихнидос се споменава през 6 век пр.н.е., когато на 29 и 30 май 526 е разрушен от земетресение. От античния град е открит храм на богинята Изида.
Средновековие
Славяните заселват областта през VI век след н.е. До 30-те години на VII век областта е изцяло колонизирана от племето берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. През VIII век влиза в територията на България. По времето на цар Борис I e част от Охридско-Деволския комитат. През 886г. Климент Охридски е изпратен в областта Кутмичевица(обхваща днешни югозападна Македония и южна Албания с главни градове Охрид и Девол) като учител. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност, Охрид се превръща през втората половина на IX век в българска книжовна столица през Златния век на българската култура (9 — 10 век). Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове. По времето на цар Самуил е столица на България и престолен град на Българската патриаршия (10 — 11 век). Крепостта, строена по негово време все още се извисява над града. През есента на 1015г император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав, наследник на Гаврил Радомир, син на цар Самуил.
По време на византийското владичество, градът е център на Охридската българска архиепископия.
През 1202 година, градът е включен в Солунското латинско кралство.
През 1334 г.сръбският владетел Стефан Душан превзема Охрид, Прилеп и Струмица.
Османско владичество
В края на XIV век Баязид I превзема Охрид и го включва в Османската империя.
В 1767 г. е закрита Охридската архиепископия (патриаршия).
През 1852 г. в махалата Месокастро се изгражда “училищна сграда за просвещението на българските деца”, която изгаря в 1904 г. Запазеният каменен надпис, пубикуван от Йордан Иванов гласи: “Сiѧ оучилищна сграда къ просвѣщенiи болгарскiѧ младенци трѣхъ махалъ: Месокастро, Хаджи-Касъмъ и Скидеръ-Бей съзыда сѧ въ лѣто 1852 июлiѧ 15. Охридъ.”
През 1860 г. охридчани искат от Цариградската патриаршия да прати вместо гърка Милетий владика, който да не пречи на българския език в църквата и училището. До българските представители в Цариград те пращат на 9 април 1861 г. пълномощно на гръцки език, за да се застъпят пред турското правителство за това и възвръщането на привилегиите на закритата през 1767 г. Охридска архиепископия. Пълномощното, публикувано от Йордан Иванов, започва с думите: "’Αξιότμοι ’ Αντοπροόσωποι του Βουλγαρικου ετνος!"
Според българския географ Васил Кънчов в началото на 20 век Охрид има 14 860 жители, както следва: 8 000 българи християни, 5 000 турци, 300 арнаути християни и 500 арнаути мохамедани, 460 власи и 600 цигани.[1]
Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев в 1905 година християнското население на Охрид се състои от 7 768 българи екзархисти, 168 българи патриаршисти гъркомани, 56 българи патриаршисти сърбомани, 660 власи и 6 албанци. В града има 1 средно и 5 основни български училища и по 1 основно гръцко, сръбско и влашко.[2]
Нова и съвременна история
През 1980г. градът е включен към световното културно наследство от ЮНЕСКО
В града е сключено Охридското споразумение, прекратяващо бойните действия между албанските въоръжени отряди и полицейските сили на централната власт. Споразумението отваваря пътя за конституционни промени в Република Македония, даващи повече права на албанското малцинство.
Личности
Свети Климент Охридски - български светец, просветител и книжовник
Самуил - цар на България
Натанаил Охридски и Пловдивски - пръв български митрополит на Охрид (1872)
Родени
Александър Протогеров (1867 - 1928) - деец на ВМРО, български генерал
Анастас Гаврилов (1797 - ?) български свещеник, възрожденец
Андон Дуко - (1913 - 1944) - македонски художник и антифашист
Андроник Йосифчев (около 1816 – 1901) – български възрожденец, учител
Антон Кецкаров (1865 - 1945) - български просветен и обществен деец, революционер
Борис Бояджиски (1915 - 1959) – македонски писател
Ванчо Николески (1912 - 1980) - македонски книжовник
Васил Диамандиев (30 януари 1839 – 1 май 1912) – български възрожденец
Видое Видичевски (1931 - ) - македонски писател
Георги Баласчев (1869 - 1936) - български историк и археолог
Георги Капчев - български революционер, гарибалдеец
Григор Пърличев (1830 - 1893) - български писател и възрожденец
Гьорше Попов (? – 1829) – български възрожденец, учител
Димитър Пандев (1958 - ) - македонски литературен критик
Димитър Робев (1822 – 1890) – български възрожденец и общественик
Димче Коцо - (1910 - 1993) - македонски художник, историк, професор и академик
Димче Маленко (1919 - 1990) - македонски писател
Драган Спасески (1960 - ) - македонски поет
Евтим Спространов (1868 - 1931) - български общественик и просветен деец
Иван Генадиев (Хармосин) - (около 1830 – 13 март 1890) – книжовник, възрожденец
Иван Охридчанин – възрожденец, книжовник
Иван Сапунджиев - възрожденец, учител
Иван Снегаров - (30 септ. 1883 - 1 март 1971) историк
Иван Точко (1914 - 1973) - писател
Илия Йосифов (1888 - 1914) - български революционер
Климент Бояджиев (1861 - 1933) - български генерал, началник-щаб на българската войска през 1915 г.
Климент Карагюлев (1868 - 1916) - български езиковед
Константин Робев (1818 – 1900) – българдски възрожденец, лекар
Коста Абраш (1879 - 1898) - поет
Коста Нелчинов – български възрожденец, учител
Кръстю Златарев (1864 - 1925) - генерал-лейтенант от българската армия, командир на полк през Балканската война
Люба Карагюлева (1898 - 1923) - българска просветна деятелка
Методи Патчев (1875 - 1902) - български революционер
Миле Скопаков - български възрожденец, учител
Наум Йосифов (1886 - ?) - български революционер
Наум Спространов (1851 – 1887) - български възрожденец
Никола Робев (1831 – 17 юли 1906) – български възрожденец, търговец
Паско Кузман (1947 - ) - македонски поет и археолог
Петре Пирузе - (1907 – 1980) - македонски адвокат, антифашист и политик
Стефан Дедов (1869 - 1914) - български публицист
Стефан Джеров – български учител, възрожденец
Стефан Робев (1842 – 1880) – български възрожденец, търговец
Христо Сапунджиев – български възрожденец, книжар
Христо Узунов (1878-1905) - български революционер
Яким Сапунджиев (1836 – 1910) – български възрожденец, учител
Яким Маленков – български възрожденец, учител
Янаки Стрезов(1818 – 1903) - български възрожденец, учител
Починали
Св.Климент Охридски - починал в Охрид на 27 юли 916г.
Литература
Йордан Иванов, Български старини из Македония, С. 1931; вто изд. С. 1970, с. 34-55
Побратимени градове
Велико Търново, България
Пловдив, България
2.
анонимен -
Makedonija cela da e-sekoj da ja znae
18.10.2009 15:55
18.10.2009 15:55
Nie ne sme Grci, BUGARI, nit Srbi, ceda sme na Aleksandar gordost Makedonska...
цитирайТърсене
Блогрол
1. bugarash
2. karavelov
3. meto76
4. комитата
5. makedonskatribuna
6. radko
7. sekirata
8. tribune
9. georgiev
10. За българските работи
11. makedonska diskusiona grupa
12. teodordetchev
13. bugarash - blogspot
14. bugarash-wordpress
15. oblakoff
16. МЪГЛЕНСКА ПРАВОСЛАВНА АРХИЕПИСКОПИЯ
17. МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
18. Български народни песни
19. Съюз на Македонските Организации
20. БУГАРАШ
21. МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ
2. karavelov
3. meto76
4. комитата
5. makedonskatribuna
6. radko
7. sekirata
8. tribune
9. georgiev
10. За българските работи
11. makedonska diskusiona grupa
12. teodordetchev
13. bugarash - blogspot
14. bugarash-wordpress
15. oblakoff
16. МЪГЛЕНСКА ПРАВОСЛАВНА АРХИЕПИСКОПИЯ
17. МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
18. Български народни песни
19. Съюз на Македонските Организации
20. БУГАРАШ
21. МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ