Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
13.04.2007 16:45 - СТОЯН НОВАКОВИЧ (1842 - 1915) учен и политик
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 4164 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04.2007 16:46


Завършва гимназия в родния си град и лицей в Белград. През 1863 г. постъпва на работа в Министерството на финансите. След 1863 е последователно гимназиален учител, библиотекар в Кационалния музей, министър на просветата. От 1875 до 1880 е професор в Белградския университет, член на Държавния съвет (1883) и министър на вътрешните работи (1884). От 1885 до 1892 е посланик в Цариград, а на следващата година министър на външните работи. Като премиер (1895,1896) преориен-тира австрофилската външна политика в русофилска. Посла-ник в Париж и Петербург (1899-1904), а след пенсионирането отново става премиер (1909). Ст. Новакович е един от основателите на Прогресивната партия през 1880 г. След смъртта на Милутин Гарашанин, син на Илия Гарашанин, става председател на партията. Пише стихове и разкази, превежда от руски, полски, немски и френски. Публикува сборници стихове и разкази, а през 1913 - историческия роман „Калугер и хайдутин". Занимава се с филология, история на литературата и със събиране, издаване и тълкуване на исторически материали. От 1877 година започва работа и в областта на културата и обществената история.
(Enciklopedija Jugoslavije, MCMLVIII, Zagreb)

Ст. Новакович до Министерството ВнР за пристигането в Цариград на Наум Еврович и Коста Групчевич:
„В интерес на моята по-нататъшна ориентация и работа с тези хора Ви моля да разпоредите да ни бъдат изпратени всички детайди, до които се е добрало Министерството за техния престой в България и за причините, поради които са били хвърлени в затвора, както и по какъв начин са били пуснати от него. Освен това, бих Ви помолил да ми съобщите какво да правя с тях тук, тъй като сега, както се вижда от предишната кореспонденция, не е време да се осъществява планът, който е уговорен с тях през първата половина на август миналата година в Белград".
(Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. 1 - 467/1887 г.)
 
След срещтата с Групчевич и Еврович, Стоян Новакович съобщава на Министерството на ВнР:
Между това как може да се пристъпи към една част от плана без никакъв страх, че ще навреди на нашите засега несвършени работи, но на който ние толкова много държим. Те са съгласни (разбирай Групчевич и Еврович) сами на своя отговорност като отомански граждани да се опитат да получат одобрение за издаване на един литературен седмичен или двуседмичен вестник на македонски диалект, който да публикува по нещо и на сръбски, и в който македонският диалект ще клони към сръбския, заемайки все повече чисто сръбски. Аз мисля, че ние можем да се съгласим да се направи тази крачка и че тъкмо в това дали турците веднага ще го одобрят или не, ще намерим мярката доколко днес е подходящ теренът за спасяването на сръбските интереси в Македония".
(Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. 1 - 502/1887 г.)

Пояснение на Новакович за потребността от печатане на учебници на македонски език:
„В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:
1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";
2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";
3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе българскистремежи."
В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект".
(Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. 1 -102/1888 г.)

Ст. Новакович за работата на сръбската пропаганда в борбата срещу Екзархията:
„Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажиречи невъзможйо да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще й бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма или в определени мъдро поставени граници, отразяване на македонския диалект и македонската специфика. Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да се намерят в по-непримиримо положение от македонизма".
(Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., ф. I - 251/1888 г.)

Новакович за легализирането на сръбската пропаганда в Македония:
„Църковно-училищната община е основният камък за съществуване на народите под чужда власт. От нея струи и на нея се опира народният живот навсякъде, където няма народна държава. Църковно-училищната община изпълнява функцията на народна държава за всеки потиснат народ. След основаването на Екзархията първата работа на българите беше навсякъде из Македония да създадат български православни църковно-училищни общини. За Тетово вероятно никой не е мислел, че е българско до преди двадесет години, а това лято един учител от Македония ми показа документи на църковно-училищната община с надпис „Българско православно обшество въ Тетово". Така е и на другите места. Какви данни имаме за същността, уредбата и функционирането на сръбските православни общини и в Стара Сърбия? Би трябвало да се мисли за това и да се даде упътване този живот да се разбужда и да се провежда, и да му се дават форми".
(Дипломатски архив - Дубровник, Посланство у Цариграду, П. бр. 104, од 28.V.1888г. Кореспонденциjа на Ст. Новакович с Министерството на външните работи.)

Новакович до МВнР за легализиране на работата, 7 .VIII.1889 г.:
„На нас, значи, не ни остава нищо друго, освен да продължим, но търпеливо и постоянно така, както сме започнали, с внимание и предпазливост, като при това би трябвало навсякъде, а особено сред самата маса на нашия народ в Стара Сърбия и Македония да се действа за основаването на училищни или църковни настоятелства или общини, върху които ще се поставят що-годе основите на нашата организация в турските области. Към тази работа трябва да се пристъпва с колкото се може по-голям дух на толерантност и опортюнизъм. Това би донесло на нашата идея там съществена полза. Би могло да се сметне, че победата ни в това е осигурена, ако в Стара Сърбия и Македония засега се появат само десет съвестни и патриотични
училищни и църковни настоятелства, които биха били същинска и истинска основа за нашата по-нататъшна работа там".
(Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., ф. I - 889/11.VIII.1889 г.)

Премиерът и министър на външните работи Сава Груич за предложението на Ст. Новакович да се започнат преговори с гръцкото правителство за подялба на Македония на сфери на интереси и за обща акция против българите:
„Още по времето на моя престой в Атина аз неколкократно повдигах въпроса за основите, върху които би трябвало да се утвърди спогодбата за успоредната и хармонизирана работа на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Тези мои опити останаха без резултат поради това, че по това време въпросът не беше съзрял нито в Атина, нито в Белград. Днес вече нещата стоят съвсем различно. Придобитият опит през последните няколко години увериха и сръбските, и гръцките компетентни кръгове, че интересите на нашите два народа могат да се бранят от българската инвазия, която за цели тридесет години е много силен фактор, само чрез съгласие и обща работа."
(Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф.Х - 257/ПП бр. 94 од 10.11.1890 г.)

Новакович на 21.1У.1888г. в предложение да бъде отпечатан в Цариград „Македонски буквар":
„Такъв буквар, който ще положи основите на по-съгласуваната сръбска Писменост в Македония, ще допринесе там да се повиши интересът към сръбската книга и към сърбите, като хора, които са им по-близки и които са по-изкусни да ги удовлетворят".
(Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. I -102, од 21.У.1888 г.)
 
В средата на февруари 1889г. Новакович изпраща до министъра на просветата Владан Джорджевич следния апел относно календара „Вардар":
„Наистина е време да се потрудим за това да се осигури място на някогашния „Вардар", календар на всички сръбски племена в Турция, със статии, пригодени според турската цензура, който би се печатил тук и би бил от голяма, всъщност неоценима полза за запазването на нашата народност и пробуждане на народната свест в тези нещастни краища". „Считам, че не би било трудно да се поемат грижите за необходимите разходи. Надявам се, че за това биха дали необходимото и дружеството „Св. Сава" и фондът „И.М. Колороц". Всичко, значи, опира до това как да се подготви делото. Като мисля за осъществяването, ми се струва, че няма по-подходящ засега от М.В. Веселинович, който може да събере статии на книжовен сръбски език и на македонски народен диалект".
(Дипломатски архив - Дубровник, Ф. I - 49/7.11.1889 г.)

http://radkomk.com/STOJAN_NOVAKOVICH.htm


Тагове:   стоян,   политик,   НОВАКОВИЧ,


Гласувай:
0



1. karavelov - Бащата на македонизма!!!Ясно кой ...
14.04.2007 12:56
Бащата на македонизма!!!Ясно кой е инициатора за създаване на македонската нация!!!
цитирай
2. bugarash - Македонизъм
14.04.2007 14:33
Македонизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Македонизъм или македонщина е названието на "македонско национално чувство", тоест на чувството за принадлежност към македонската нация. В този смисъл македонизмът е понятие синонимно на македонската идея и успоредно на гърцизъм, българщина, сръбство и така нататък.

Македонизацията е следствие на политиката на Югославия, СССР и донякъде Българската комунистическа партия, и е вдъхновена от появилата се през 19 век македонистка идеология. Тя е насочена към населението в различни части на историко-географската област Македония или извън нея и има различен успех в различните части на областта. Процесите на македонизация са най-напреднали в Република Македония - особено след 1944 г. и отказа на официалната сръбска доктрина от тезата, че населението на Вардарска Македония е сръбско по произход и етническа принадлежност.

Македонизацията е идея, силно окуражавана от Сърбия от 70-те години на 19 век и специално от политика Стоян Новакович в края на 19 век. Той в своята доктрина твърди:

"...Не успяхме българите в Македония да превърнем в сърби и всякакви бъдещи усилия в тази насока са осъдени на неуспех. Тогава да опитаме да ги откъснем от българите, като им внушим, че те са отделен народ със своя собствена история, различна от българската".

Част от привържениците на македонизацията търсят опора за своите възгледи в историческото минало на региона Македония, като утвърждават тезата за наличие на македонско самосъзнание в миналото - от Античността до Възраждането. Македонистки ориентираните историци и историография, твърдят, че през 10 век в пределите на българските земи е създадена македонска държава на етнически принцип. За неин основател е посочен българският, а според тях "македонски" цар Самуил.

Според българското правителство (страницата на Министерството на правосъдието) македонските сепаратистки организации ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин имат за цел да македонизират Пиринския край .

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
цитирай
3. bugarash - Стојан Новаковић
14.04.2007 14:51
Стојан Новаковић Из пројекта Википедија Скочи на: навигација, претрага Стојан Новаковић Портрет Стојана Новаковића који је насликао Урош Предић рођен: 1. новембар, 1842. Шабац, Србија преминуо: 18. фебруар, 1915. Ниш, Србија Стојан Новаковић (1842-1915), политичар, дипломата, филолог, историчар књижевности, председник Српске краљевске академије Садржај [сакриј] 1 Биографија 2 Библиотекар 3 Рад у Задужбини Николе Чупића 4 Преводилац 5 Академик 6 Књижевник и историчар 7 Награда "Стојан Новаковић" 8 Спољашње везе Биографија [уреди] Рођен је 1. новембра 1842. у Шапцу. Нижу гимназију је завршио у Шапцу као најбољи ученик 1857. године, вишу гимназију је завршио 1860. у Београду а Лицеј (одсек за правне науке) три године касније. Новаковић је 1865. постављен за професора гимназије и изабран за члана Српског ученог друштва. У Југославенску академију знаности и умјетности ушао је пет година доцније, тј. са двадесет и седам година. Од 1869. Новаковић је био библиотекар Народне библиотеке, 1872. професор Велике школе (претече данашњег Универзитета). Већ 1873. постаје Министар просвете у Влади Јована Ристића, на том се месту налазио у три мандата (1873-1875 и 1880-1885), у конзервативним и доцније напредњачким владама. Као министар просвете спровео је реформу средњег образовања чије тековине и данас постоје (поделио је гимназију на друштвени И природни смер). Године 1875. Новаковић се вратио у Велику школу да предаје Светску и Српску књижевност и словенску филологију. Дипломатску каријеру започео је првом мисијом у Цариграду која је трајала седам година (од 1885. до 1892.). По повратку је постао председник Државног савета да би, након три године, 1895-1896. постао председник једне од дуговечнијих дванаест Влада краља Александра Обреновића. Пад Владе поново одводи Новаковића у дипломатију, посланик је у Цариграду до 1900, затим краткотрајно у Паризу, па до 1905. у Петрограду где је и пензионисан. То је, ипак био крај само дипломатске каријере Новаковићеве. По повратку у земљу, он је један од обновитеља Напредне странке. У време Анексионе кризе Новаковић је изабран, упрокс малом утицају своје странке, за председника Владе. Влада је трајала колико и криза, али је Новаковић остао један од најугледнијих политичара све до своје смрти 18. фебруара 1915. у јеку Првог светског рата. Библиотекар [уреди] Био је управник Народне библиотеке у Београду у периоду 1869-1874. Успео је да се законом из 1870. обезбеде за Библиотеку три обавезна примерка и да се помогне развој школских и народних библиотека у унутрашњости. Његовом заслугом донет је 1881. закон о Народној библиотеци и Народном музеју Рад у Задужбини Николе Чупића [уреди] Био је члан првог Одбора Задужбине Николе Чупића. Ова Задужбина је настала 1871. после смрти Николе Чупића (1836-1870), Стојан Новаковић је био једно време њен секретар и 4 године председник. 1877. је одлучено да Задужбина издаје једном годишње свој часопис који се звао "Годишњица Николе Чупића" и у овом часопису је и Стојан Новаковић објавио велики број својих радова. Преводилац [уреди] Бавио се и превођењем, превео је књигу "Гражина" највећег пољског песника Адама Мицкјевича, издање на српском 1886. године. Академик [уреди] Приликом оснивања Српске краљевске академије 1886. изaбран је за једног од првих 16 редовних чланова - академика, у академију филозофских наука. Указом је постављен (1. фебруар 1906.) за председника Академије и на том положају је остао до смрти 1915. 10. септембра 1888. на свечаном скупу у славу стогодишњице Вука Караџића Стојан Новаковић говори о задацима Академије у неговању српског језика и износи научно утемељен и стручно образложен предлог за израду великог националног речника савременог језика. Био је члан Руске академије наука. Књижевник и историчар [уреди] Основао је 1865. часопис "Вила" и уређивао га све време његовог излажења, тј. до 1868. Од самог почетка излажења он је прикупљао и објављивао информације о књигама објављеним на српском и хрватском језику, или на другим језицима о српском народу или уопште о Словенима. Сву сакупљену грађу о томе објавио је у књизи "Српска библиографија за нову књижевност 1741-1867", Српско учено друштво, Београд 1869. (624 стр.). Библиографије је касније објављивао за сваку годину посебно од 1868. до 1876. (девет година) у Гласнику Српског ученог друштва. Ово су биле прве библиографије за књиге на српском језику и од огромног значаја за каснија истраживања. Крајем седамдесетих година XIX века написао је српску грамтику за ниже гимназије и реалке (у више делова, неколико издања). Приредио је Душанов законик ("Законик Стефана Душана цара српског") и штампао га 1870. и 1898. у Београду. Сматра се за једног од најплоднијих српских историчара. Њему у част Друштво историчара Србије носи назив "Стојан Новаковић". Његова најзначајнија дела су: "Српска библиографија за новију књижевност 1741-1867", Српско учено друштво, Београд 1869. (624 стр.) "Историја српске књижевности", Државна штампарија, Београд 1871. (332 стр.) "Физиологија гласа и гласови српског језика", Државна штампарија, Београд 1873. (108 стр.) "Српске народне загонетке", Задужбина Чупићева, Панчево 1877. (283 стр.) "Село", Српска краљевска академија, Београд 1891. (261 стр.) "Срби и Турци XIV и XV века", Чупићева задужбина, Београд 1893. (397 стр.) "Први основи словенске књижевности међу балканским Словенима", Српска краљевска академија, Београд 1893. (299 стр.) "Српска граматика", Државна штампарија, Београд 1894. (512 стр.) "С Мораве на Вардар - путне белешке" Краљ. срп. државна штампарија, Београд 1894. (192 стр.) "Српска књига, њени продавци и читаоци у XIX веку", СКЗ, Београд 1900. (118 стр.) "Васкрс државе српске", Српска књижевна задруга, Београд 1904. (252 стр.) "Устанак на дахије 1804", Задужбина Илије М. Коларца, Београд 1904. (208 стр.) "Балканска питања и мање историјско-политичке белешке о Балканском полуострву 1886-1905", Задужбина И. М. Коларца, Београд 1906. (559 стр.) "Турско царство пред српски устанак", Српска књижевна задруга, Београд 1906. (429 стр.) "Уставно питање и закони Карађорђева времена", Задужбина И. М. Коларца, Београд 1907. (131 стр.) "Законски споменици српских држава средњег века", Српска краљевска академија, Београд 1912. (912 стр.) "Двадесет година уставне политике у Србији 1883-1903", Књижаеница С. Б. Цвијановића, Београд 1912. (336 стр.) "Калуђер и хајдук", Задужбина И. М. Коларца, Београд 1913. (296 стр.) Завод за уџбенике и наставна средства је објавио изабрана дела Стојана Новаковића у 16 књига, њихови наслови су (редом): Земље и народ у старој српској држави, Списи из историјске географије, Срби и Турци, Турско царство пред српски устанак, Васкрс државе српске, Балканска питања, Национална питања и мисао I, Национална питања и мисао II, Аутобиографски списи, Историја српске књижевности, Први основи словенске књижевности, Стара српска књижевност I, Стара српска књижевност II, Примери књижевности и језика старог српскословенског, О народној традицији и народној књижевности, Српска библиографија. Приликом оснивања Српске књижевне задруге 1892. изабран је за њеног првог председника, а Јован Јовановић Змај за потпредседника и Љубомир Јовановић за секретара. Био је дуго година председник Српске књижевне задруге.
http://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%98%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%9B
цитирай
4. анонимен - payday loans 789 2621
20.10.2012 08:14
<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#19847>payday loans</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#10695>payday loan</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#19151 payday loans
цитирай
5. анонимен - buy generic viagra 831 470
20.10.2012 08:46
<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#3318>buy viagra</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#19866>buy viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#21006 viagra online
цитирай
6. анонимен - 100mg kamagra 20071
21.10.2012 02:06
<a href=http://orderkamagranow.com/#mbzfe>order kamagra online</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#jevhi >kamagra jelly 100mg</a> , http://orderkamagranow.com/#qhekj kamagra usa
цитирай
7. анонимен - cheap generic levitra 4412
21.10.2012 14:42
<a href=http://orderlevitrahere.com/#sibge>levitra online</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#falph >levitra 20 mg</a> , http://orderlevitrahere.com/#emkjf levitra online without prescription
цитирай
8. анонимен - order cialis 17023
21.10.2012 20:12
<a href=http://ordercheapcialishere.com/#thwoi>buy cheap cialis</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#opech >cialis without prescription</a> , http://ordercheapcialishere.com/#ygdiz cialis 60 mg
цитирай
9. анонимен - buy cialis online 661 18886
22.10.2012 03:46
<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#19353>buy cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#5250>buy generic cialis</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#8834 generic cialis
цитирай
10. анонимен - payday loans 732 794
22.10.2012 05:55
<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#5317>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#4012>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#12087 payday loans
цитирай
11. анонимен - viagra 200 mg 19462
22.10.2012 07:22
<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#isqwb>buy viagra</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#igweb >cheap generic viagra</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#itrmt buy viagra online
цитирай
12. анонимен - generic viagra 16067
24.10.2012 21:40
<a href=http://viagrastorehere.com/#fwtvo>viagra online</a> - <a href=http://viagrastorehere.com/#hxozh >buy viagra</a> , http://viagrastorehere.com/#fafhu generic viagra
цитирай
13. анонимен - buy cialis online 16075
25.10.2012 00:25
<a href=http://cialisstorehere.com/#oexgf>cheap cialis</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#tckmm >buy cialis online</a> , http://cialisstorehere.com/#uusoa generic cialis
цитирай
14. анонимен - cheap kamagra 3618
25.10.2012 12:58
<a href=http://kamagrastorehere.com/#agiwu>generic kamagra</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#fqogl >buy kamagra</a> , http://kamagrastorehere.com/#ygbry cheap kamagra
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 2185194
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1975
Архив