Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
17.04.2007 16:49 - ВМОРО КАТО РЕАЛНА СЪЩНОСТ И ЛЕГЕНДАРНА МОЩ
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1183 Коментари: 2 Гласове:
0



Илинденски лист от 2 август 1940 г.

Издание на Ръководното тяло

на Илинденската организация


Д-р Хр. Татарчев

Идеята за свободата на Македония се появи у македоно-българския народ по силата на оня неотменим в живота на народите универсален закон за развитие и конкретизация на мисълта и волята като народностно самопознание и историческа реалност. Македоно-българският народ, след като се освободи от духовно-културния гнет, за което той е дал най-светли фигури, като братя Миладинови, Жинзифов и пр. не можеше да остане вече индеферентен спрямо господствуващите на родната му земя политико-социални условия. Затова идеята за свобода за него бе една насъщна необходимост за проява на неговия дух и воля безпрепятствено в живота. Тая необходимост, именно, го застави да напусне вековната си пасивност и да прибегне до ония методи и действия, които бяха санкционирани от световната история за свобода и от самия живот. Тоя негов блян се обективизира най-сетне в началото на 1893 год. във форма на конспиративна организация - ВМОРО. Солун стана пак не само родно нейно място, а още и център на революционната й дейност.

Основателите й бяха, въобще, отражение и носители на аспирациите и желанията на своя народ, както и на всеобщата тенденция в оная епоха на народите - за свобода и национална самостоятелност. Те излязоха из самата среда на българския народ в Македония и то от всички нейни кътища, като напр. Даме Груев от Смилево, Петър Поп Арсов от Богомила, Велешко, Хр. Батанджиев от Гумендже, Андон Димитров от Айватово, Солунско, Иван Д. Николов от Кукуш и д-р Хр. Татарчев от Ресен. Целта на ВМОРО, се състоеше в извоюване свободата на Македония в духа на автономията - принцип задоволяващ еднакво всички нейни етнически единици, както и интересите на съседните й държави, а за постижение на тая цел беше възприета революцията, като едничко изпитано историческо средство в борбата за свобода. При все че революционната борба беше подета и водена главно от българския елемент, тя съдържаше обаче повече универсална подкладка отколкото егоистична-националистическа. Универсалността й бе най-категорично подчертана с девиза: „Автономна Македония", после с допускането на инородните народи в редовете на борците, стига да са се инспирирали от принципите й и най-сетне със забраната на гъркоманските села да минават под ведомството на Екзархия, обстоятелство, което създаде не малък конфликт между ВМОРО и Екзархията.

Революционната идея се разпространи неочаквано бърже из цялата страна и в кратко време се създадоха мощни комитети. Тоя бърз успех на революционната идея се дължеше на факта, че тя беше синтеза и израз на същите реални нужди на македоно-българският народ и се яви същевременно пред очите му не само като мистериозна, но още като конкретна мощна сила, която омайваше неговото въображение. Той видя реална сила в четата на Гоце Делчев, която бродеше неустрашимо по планини и села, за да организира населението и можеше вече, под закрилата на организацията, да отива на нивата си без риск на живота и да бъде господар на труда си и семейната чест. Тъй също в социално-културния и стопански живот ВМРО внесе нова насока на разбирания и действия с цел, за да се създаде интимност, сговор и сътрудничество между обществото и отделния индивид. Заради това се откриха вечерни училища, държаха се еженеделни сказки, уредиха се арбитри за разглеждане граждански спорове и разправии, забраниха се прекалените свадбени пиршества, заробващи материално новите семейства, нареди се да стане откупване-то на чифлиците солидарно от всички чифлигари на селото; даваха се упътвания по строежа на хигиенични училища, жилища и пр. Тая всестранна рационална дейност на ВМОРО не можеше да не бъде оценена и схваната от народа относно прямите цели и причини, които я обуславяха. Тая всестранна дейност я издигна пред неговите очи-в истински култ, комуто той принасяше най-охотно всички морални и материални жертви за тържеството на идеала за свобода. И при такъв нефантастично спонтанен, но съзнателно оформен и определен апотеоз само бяха възможни ония възвишени легендарни подвизи на себеотрицание и саможертва на македонския борец импулсиран от воля на свръхчовешко същество, когато той в борбата с врага си е запазвал последния патрон, за да го забие в черепа си или пък се изкачвал на бесилката с песен на уста, „да живее свободна Македония", като с това борците увенчаха родната си земя с ореола на вечна слава и величие. Само при това съзнание на дълг и схващане задачата на освободителното дело бяха въобще възможни движенията на четите из цялата страна, както и пренасянето на оръжие от единия й край до другия без предателства. Така също голяма част от народа мина през какви не морални и физически изтезания и лежа яз затворите, без да се издаде фактически революционната тайна. Четите държаха проповедите си в черквите пред мало и голямо. Жената извършваше стражата и службата на куриер и пр. Това рядко в историята явление бе плод на възвишен идеализъм, проявен от самото начало и до край с несъкрушима твърдост и постоянство в историческата борба и върху тоя идеализъм собствено се изгради величието и мощта на ВМОРО. И по силата на нещата организацията трябваше вече да мине от тая подготвителна фаза към боева - и за това се залови с въоръжение на населението и създаването на боеви кадри - чети. Въпросът за въоръжението бе предмет още в първия революционен конгрес, който стана на 15-й август 1894 год. в Ресен, обаче неговото реализиране почна да става в голям размер едвам към края на 1896 год. То се извършваше главно със средствата на населението и тук жената прояви един рядък патриотизъм като късаше и даваше своите нанизи за тая цел. При това, скоро цялата страна се покри с добре организирани чети, начело на които застанаха смели интелигентни сили и последователно се създаде института на селската милиция в лицето на която намериха четите силна материална подкрепа, както бе случаят с Давидов, с Пиперката в Кичево. Когато те бяха заобиколени от войскови части, - цели села им се притекоха на помощ. Това обстоятелство отне на ВМОРО тайния й конспиративен характер и тя стана държава а държава, с подходящи държавни функции и от 1897 г. нататък зачестиха вече арести в селата и градовете и срещи на четите с редовни войскови отряди. Тая революционна борба, която хвърли ред години Високата порта и европейската дипломация в едно крайно критично напрежение, изнесе 46 сражения в Солунско, 55 сражения в Битолско, 21 сражения в Скопско и 18 сражения в Джумайско.

Тя носи заслужено името „предилинденска епопея", - акт на възвишен индивидуален и колективен подем, устрем на енергия, насочени с цената на смъртта за постижение идеала на свободата; и това е рядкост в историята на континента, както и по нейната обширност. Предилинденската епопея това бе прелюдията и ореола на една логична историческа развязка - Илинденското въстание. Обявяването му стана на 20 юли 1903 г. съгласно взетото решение на тайния революционен конгрес в Солун от 2-и ден на януари 1903 г. Илинденското въстание бе и остава завинаги едно крупно събитие от живота на македонските българи. Неговото историческо значение не се измерва само с грандиозната масова форма и екзалтираната стихийност, а също така и с оня легендарен борчески дух и велика воля,  в която замира всичко земно и суетно у един народ, който се е решил да мре за свободата си. Илинденското въстание бе още и един енергичен въоръжен протест срещу великите сили за толерираното от тях безправно положение в Македония. То изнесе удивителни и възвишени качества на характер, на несъкрушима енергия и воля, когато робът въстана, въпреки примитивното си въоръжение, гърди срещу гърди против вековния си враг, за да изтръгне от ноктите му свободата на родната си земя. Неговото знаме с девиз „свобода или смърт" се развяваше гордо в продължение на 10 дена в красивото Крушово.

Борбата, изобщо, се води с рядък ентусиазъм и самоотверженост ту масово, както в Битолския вилает, ту частично-партизански с атентати, четнически действия и пр. В тая борба македоно-българският народ хвърли около 20 000 борци срещу една армия от 350 000 души и даде около 172 сражения. Безспорно турската мощ надделя и борбата трябваше да се прекрати поради зимата. Но тая борба за него бе от грамадно историческо значение в тая смисъл, че той оформи с цената на кръвта си най-пластично архитипичната българска народностна индивидуалност и понесе стоически консеквенциите от разрушителната акция от страна натурските орди като пострадаха около 200 села и селища и бяха избити и изклани около 4 866, затворници от които политически 1500 и пр., без да бъде съкрушена в него вярата и надеждата му за продължението на борбата до крайния успех на делото. Илинденското въстание бе, въобще, апогеята на един мощен народен подвиг, устрем и акция, проявени в името на свободата. Неговият очарователен блясък не ще угасне от никакво потисничество. То ще бъде светулката на хвърчащия македонски борец по стръмните тайни пътеки в татковината му, за да срази смъртоносно похитителя й и ще го стимулира винаги за велики и безсмъртни подвизи до изгрев на свободата. Илинден ще остане легенда за бъдните поколения и идол за техните въжделения.

http://radkomk.com/VMORO.htm



Тагове:   мощ,   същност,


Гласувай:
0
0



1. bugarash - Христо Татарчев
17.04.2007 16:51
български революционер

Роден: 16 декември 1869
Ресен, дн. Р. Македония
Починал: 5 януари 1952
Торино, Италия

Д-р Христо Татарчев е български революционер, един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Из спомените на Христо Татарчев:

„Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би магла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи... Като се установихме върху целта на нашата организация,в същото време се заловихме да изработим и устасва на организацията. Имахме на ръка един том "Записките" на Захари Стоянов и от тях взехме за образец устава на Българския революционен комитет. Натоварихме Попарсов въз основа на тоя устав да изработи проект на нашия устав...“

http://bg.wikipedia.org
цитирай
2. viovioi - шо е маке се е юнак
17.04.2007 17:19
па като се почнаа, по бой, бой, душа им не дотрая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1311328
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив