Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
25.04.2007 13:46 - Българският дух на Македония при разгрома на Югославия
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1976 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 25.04.2007 13:49


Образуване на Български Акционни Комитети

Още в първите дни на разгрома на кралска Югославия във всички градове на Македония под бившата сръбска югославска власт спонтанно и масово започна изграждането на български акционни комитети. Това беше открита манифестация на българския народностен дух на Македония.

Още в хода на войната група активни българи от разни градове на Македония отправят на почти книжовен български език апел до мобилизираните войиици от Македония да не се жертвуват за омразната им Югославия, а да се предават на настъпващите германски войски, тъй като с разгрома на Югославия се отваря път за освобождението на Македония. В него между другото се казва:

"Македонци! За вас няма нищо по-свято от свободата. За нея вие сте пролели вече реки от кръв. Удари часът, за който мечтаехте от десетилетия. Освободете се от омразното сръбско иго. Скъсайте веригите... Затова ние ви поканваме да се без колебание веднага предадете на освободителите... така, както сте във войничките си дрехи... Да живее свободна Македония!

Вашите сънародници: Спиро Китинчев, Благой Поппанков, адвокат, Михаил Михайлов, търговец, Тома Дрангов, търговец, д-р Кирил Кавадарков, лекар, Доротей Стойнов, Маноил Джиков, Зафир Джиков, търговец, инж. Томе Кленков от Св. Николе, Славе Андреев, адвокат в Тетово, Ицо Ризов, индустриалец в Битоля, инж. Константин Ванов от Велес, Борис Попев, търговец от Прилеп, Васил Карчев, книжар от Струмица, Христо Гроздев от Щип". Първите осем души са от Скопйе.


Тоя апел след падането на първите градове в германски ръце се прочита по радиото и бива чут по цяла Югославия. Той изигра своята роля, тъй като подписалите апела са лица познати на цяла Македония като видни граждани и дейци срещу сърбите {Налице е факсимиле от този апел}.

Македонските българи по инстинкт са чувствували, че отдавна въжделеното време вече настъпва. Тоя инстинкт е бил спонтанно проявен от майките, които при изпращането на децата си на война през плач ги питали: "Носиш ли си бяла кърпичка?", имайки предвид момента, когато ще се предават, за да не гинат за чужда кауза.

Всичко това е хванало място. Македончетата са се предавали с възгласа "булгар македон", т.е. ние сме македонски българи и нямаме нищо общо с държавата, които насила ни е пратила да я браним. И били пощадени. Някои сръбски офицери правели всичко възможно, за да ги накарат да се бият, но в отговор са получили куршум. Особено в това отношение са се проявили някои щипяни. Един от тях е Добре Васков от Щип.
 

За освобождението на тия предали се македончета били образувани акционни комитети от местното население под името "Български акционен комитет". Пръв почин за такъв комитет е направен в Тетово, където били съсредоточени хиляди пленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат Никола Павлов Бутика, бивш член на ММТРО и водач на местните българи. Образуван е първият български акционен комитет със задача да организира всенародна помощ за помагане на македонските пленници с храна и дрехи и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи. С това бива направена първата стъпка за издигане на българското население като освободен от сръбско робство фактор, който законно иска да поеме в ръдете си гражданската власт (общинското управление, полицията, жп администрацията, снабдяването и пр.) до създаването на редовна власт.

По примера на Тетово започва образуването на български акционни комитети в останалите градове с център Скопйе, който се оформя като български централен акционен комитет за Македония още на 13 април 1941 година. (Виж Йован Павловски, "Студената како последен пораз", 1976, Тетово, с. 31).

Специално в Скопйе започва и борба за отнемането на властта от ръцете на запазената от германците сръбска администрация начело със сърбина кмет Йованович и неговия помощник-кмет – турчина Кемал Рустем бег. Българите се надигат и искат да вземат общината в свои ръце. Официални данни за тази борба намираме в протоколите по съдебния процес срещу видния скопски гражданин Спиро Китинчев – борец срещу сръбския режим и по-сетне през цялото време на българско управление в Македония (1941 – 1944) кмет на града. Както ще видим от друга глава, Китинчев бе съден от сърбомакедонския съд в Скопйе през 1945 г. след установяването на македонската власт в града. Пред съда Китинчев разказва как населението е протестирало пред германските военни власти, че начело на гражданското управление все още стоят сръбски органи, които са реагирали срещу българските прояви на населението. В споменатата по-горе книга на Йован Павловски, стр. 46, намираме цитирани показанията на скопския българин Блажо Гавазов, също подсъдим в същия процес, по този въпрос:

"След капитулацията (на Югославия, б.н.) тук трябваше да дойде българска власт. Ние, които се чувствувахме българи, пеехме песента "Гордей се, майко Българийо", а когато дойдоха германците, някои от нас изтъкнаха български знамена на къщите. Кемал Рустем бег, който беше помощник-кмет на общината, ни забрани да изтъкваме български знамена, но ние неколцина организирахме манифестация начело със Спиро Китиннев и германците ни позволиха..."


Самият Китинчев разказва по-обширно. Възмутеното от сръбското самовластие население навлязло в общината и карало него, като най-популярен българин и ценен от целия град, да застане начело на градското управление с възгласа: "Хайде седни на това място!". Но тъй като Китинчев възразил, че това не е начин за заемане на властта при наличие на нов военен господар на положението, трябвало да се върви при германския комендант. Върху това Китинчев разказва:

"Решихме да образуваме една делегация и да отидем да протестираме пред германския военен комендант. Делегацията се състоеше от мене, д-р Божидар Христов, д-р Никола Андонов, д-р Димитър Железаров, Благой анчев и други около 12 – 13 души... Отидохме повторно... защото общината все още се намираше в сръбски ръце. Искахме властта да се даде на скопяни. Прие ни един офицер... адютант на коменданта, който запита кого мислим да предложим за кмет. Всички присъствуващи тогава единодушно предложиха мене... Няколко дена след това бях извикан в комендатурата, където комендантът чрез преводача ми съобщи, че ме назначава за представител на българския елемент в Скопйе в кметството на града..." (Германците са имали предвид, че в Скопйе има сърби от Сърбия, колонисти, както и кореняци турци). Горното цитираме по книгата на Павловски, стр. 46 – 47.


Втората задача на акционните български комитети след временното заемане на гражданската власт е била да подготвят посрещането на българските войски. Следователно акционни комитети бързо се образуват и в останалите градове на Македония, заета от германците.

Колко голям е бил ентусиазмът на местното население при учредителните събрания личи дори в случайно запазените протоколи, изпъстрени със стотици подписи на първите хора на селището. Тук ще дадем една извадка от протокола на събранието в малкия градец Струга, родното място на братя Миладинови, който остана докрай под итало–албанска окупация и не видя български войски.

"Протокол No 1 на учредителното събрание на местния български акционен комитет за град Струга и околията. При стечение на много българи от град Струга на 21 април т.г. (1941) след разисквания, станали с небивал ентусиазъм и възторг, в град Струга се основа МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ за град Струга и околията... " След това се предава накратко речта на инициаторите за свикването на събранието, но техните имена няма да споменем, защото са още живи, макар и тежко пострадали от Титовите органи след четири години. В протокола е отбелизано и следното: "Речта на ... бе посрещната с ръкопляскания и "ура" за свободна Македония, за Велика България, обединена..."


Този протокол е исторически документ за българщината в един град, който се озовава под нова тирания – на италианците, които забраниха всяка проява на българска народност в окупираните от тях територии на Македония. Налице е фотокопие на тоя документ.

Що се отнася до другите градове на Македония, заслужава да отбележим състава на Битолския български акционен комитет, както го намираме публикуван във в. "Зора" бр. 6566 от 6 май 1941. В него са влезли представители на стари видни български семейства и на заслужили в революционните борби дейци, 43-ма на брой. Ще изредим някои от тях, познати на цяла Македония, още повече, че след изтеглянето на българските власти от Македония през септемири 1944 г. почти всички отидоха в затвора и бяха осъдени на тежки наказания и дори някои и на смърт.

Д-р Борис Светиев – председател, Петър Пецаков – подпредседател, търговец, Сотир Тренчев – адвокат, секретар, Стефан Трайков – търговец, касиер, и Стефан Светиев – подсекретар. Съветници: Ахил Димитров Чальовски – аптекар, С. Козарев – земеделец, Благой Давков – търговец, Михаил Франгов – аптекар, д-р Кочо Ангелаки Робев, Тома Кьосе-Димитров – съдебен чиновник, Давид Коларов – колар, Тръпко Тръпчея – чиновник в общината, Петър Михайлов – досегашен капитан първа класа от генералния щаб на югославската армия, Боне Нечев – общински чиновник, Владо Ризов, Христо Ризов, Зафир Ошавков, Бойко Секулов и др. – търговци, на брой 43 души.

От цитираната книга на Павловски, стр. 37, узнаваме имената на председателите на българските акционни комитети и в другите градове, както следва: "Във Велес – Лазар Кръстев, в Ресен - Кръсте Трайков, стар войвода, почитан в цяла Преспа, в Битоля – Борис Светиев, в Кочани - поп Глигор, в Щип – Димитър Хаджиглигоров, в Прилеп – Милан Небреклиев и пр."

Не е необходимо да сочим други имена на дейци в останалите, неспоменати селища на Вардарска Македония. От вече казаното както и от следващите описания на посрещането на българските войски в цялата освободена страна става несъмнено, че навред местните българи са се надигнали веднага и направили първите сигурни стъпки на отърсващи се от непоносимото сръбско иго.

Коста Църнушанов - Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него

http://knigite.abv.bg/kc/cyrn19_a.html





Тагове:   Македония,   Югославия,   дух,


Гласувай:
0
0



1. bugarash - Реч на Мате Мещрович, посветена на Коста Църнушанов
25.04.2007 13:52
Слово на Негово превъзходителство посланика на Република Хърватия г-н Мате Мещрович по повод посмъртното награждаване на Коста Църнушанов с хърватския "Орден на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич"

София, 13 юли 1998 година

„На мен се падна високата чест и приятното задължение от името на президента на Република Хърватия д-р Франьо Туджман посмъртно да връча високата хърватска награда ордена "Ред на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич" на българския историк и философ Коста Църнушанов, която награда ще приеме неговият син д-р Пантелей Църнушанов, Не е нужно пред вас, присъстващите тук приятели и хора, уважаващи покойния Коста Църнушанов, подробно да представям неговите заслуги за българския народ, нито пък всичко, което е направил за развитието на историческото приятелство между българския и хърватския народ.

Но все пак искам да припомня, използвайки този повод, че през трудното време, когато хърватският народ се бореше за установяване на народната свобода и държавна независимост, покойният Коста Църнушанов силно се застъпваше в България за борбата на хърватския народ и признаването на хърватската държава от страна на България. През 1991 г., по времето на решителните битки за хърватската независимост, Коста Църнушанов публикува книга, в която разработва темата за историческото приятелство между хърватите и българите с посвещение на всички "загинали синове и дъщери на Хърватия, които са дали живота си в борбата за независимост на родината".

Покойният Коста Църнушанов още по време на опасния период на комунистическо владичество в България явно работеше по темата за вековното българо-хърватско приятелство. Поради всичко това, а преди всичко поради участието си в освободителната борба, Църнушанов бе хвърлен в комунистически затвор, а в продължение на дълги години той и неговото семейство бяха подложени на преследване и морален тормоз.

Президентът на Р Хърватия д-р Франьо Туджман награди Коста Църнушанов с това високо отличие, което днес връчвам на неговия син, по предложение на академик д-р Далибор Брозович, председател на Хърватско-българското дружество в Загреб. Доказателство за съществуването на двустранно желание и воля за развитие в още по-голяма степен на приятелството и сътрудничеството между българите и хърватите е и това, че точно тези дни президентът на Република България г-н Петър Стоянов награди академик Брозович с орден "Мадарски конник" - първа степен за неговите особено големи заслуги за обединяването и утвърждаването на българската общност в Р Хърватия и развитието на българо-хърватските отношения.

Тези дни се извършва погребението на мъченически избитите хърватски пленници по време на кървавия сръбски поход към Вуковар през 1991 г. Това престъпно деяние намери широк отзувк в България. През тази година Коста Църнушанов публикува горепосочената книга, чието мото е: "В името на едно измислено югославско единство, пред очите на Европа и света, хърватите са избивани и унищожавани заради тяхната гордост и решимостта им да бъдат народ, а всичко това се случва в края на ХХ век. Ще останем ли глухи за тревожния зов на камбаните в Хърватия, когато варварите рушат техните камбанарии?! Не съществува сила, която може да победи една справедлива идея! Ще дойде времето, когато всеки ще получи онова, което заслужава!"

Едва през 1993 г., по време на тържеството в Българската академия на науките по повод 90-годишнината на Коста Църнушанов, България официално отдаде признание на неговите заслуги в национално-освободителната борба и на работата му в областта на историята и философията. Днес независимостта на Хърватия има своите здрави основи в жертвите, които даде, но и в блестящите военни победи. Коста Църнушанов е прав, като пише: Историята в крайна сметка дава на всеки това, което е заслужил и което си е извоювал. Нека му благодарим!“

от Уикиизточник
http://bg.wikisource.org/wiki/
цитирай
2. анонимен - MjZJdKbEGoPxrZU
03.07.2011 22:39
A woendrful job. Super helpful information.
цитирай
3. анонимен - IbjpVewXuBHiTXDYJNd
04.07.2011 11:37
dKLotK <a href="http://ghopsejieche.com/">ghopsejieche</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1311328
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив