Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
27.04.2007 18:47 - Младият Державин за Македония
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1538 Коментари: 0 Гласове:
0



Владимит Свинтила

в-к "Македония", брой 31, 9 август 1994 г.

Николай Державин, професор и академик, не остави много симпатични спомени у нас с пребиваването си в българските земи. Неговата четиритомна "История на България" бе едно разочарование за българските патриоти. В ония години аз имах контакт до него чрез Йордан Иванов. Имам поне десетина срещи с него и няколко по-обширни разговора. Бях свидетел на това, как някои нашенци (не учени и не професори) му правеха учтиви упреци за Македония. Естествено, ние не сме разбирали, че зад гърба му е стояло "кагебето" (КГБ) и той е бил следен за всяка дума. Все пак на упреците Державин отговаряше, че българското присъствие в средновековна Македония не може да се отрече. В разговор с Георги Караславов те стигнаха до заключение, че македонската "нация" се е образувала след Първата световна война. И двамата бяха съгласни, че Смирненски има все още българско самосъзнание. Трябва да кажа (следил съм проблематиката отблизо), че нито те двамата, нито Тодор Павлов можеха да подозират това "развитие" на проблема, при което и Самуиловото царство се македонизира и бе отречена българщината в този край. И когато тия претенции бяха заявени, Тодор Павлов и Георги Караславов бяха "удивени"! Не бяха очаквали! Сега, в ръцете ми в една книга на младия Державин: "Върху Македония", на немски език, издание на Иван Парлапанов, Лайпциг, 1918 г. Тя, естестввно, е позната на по-старото поколение, и то на тия, които са владеели немски език. Книгата се състои от седем глави, в които се разглеждат сложността на Македонския проблем, сръбската гледна точка по въпроса, историческите аспекти от заселването на полуострова със славяни до Възраждането, становищата на Кондаков за културата в Македония. Най-важната глава е седмата: "Въпросът за езика и националната принадлежност на македонските славяни".

image Като начално становище на книгата служи констатацията: "Въпросът, който бе така особено решен в Букурещ, всъщност не бе решен." Това ще рече, че той остава открит.

Сложността на проблема идва от географското положение на Македония. То и днес е това, което е било в античността: най-късият път към Азия по долината на Вардар и през Солун. Тук са изложени наблюденията и схващанията на проф. Цвиич, който в епохата най-подробно е разгледал историко-географското значение на макодонските земи. Въз основа на проучванията на Цвиич проф. Белич пръв формулира в модерно.време сръбските претенции над Вардарска и над Беломорска Македония - те са пътят към Изтока, пътят към изобилието. Державин разглежда отражението на тия становища върху сръбската общественост - към 1906 г. те са общественото гледище. За решаване на въпроса Державин се връща назад в историята. Той проследява заселването на Балканите от славянски племена, а също и възникването на етнонимите сърби и хървати. Той набелязва разпространението на сърби и хървати по византийските писмени източници - те не са минавали южно. от р. Морава. Това остава постоянната етническа граница по времето и на държавата Цета.

Успоредно с това е разгледана появата на етнонима българи. Той е всеобщ за източните славяни от времето на цар Борис. Това е всеобщото самосъзнание "и това име обикновено носят македонците и днес". При всички капризи на историята и на съдбата при падането на византийското робство, а по-късно и под турското тук, в Македония, се съсредоточават духовните и културните слоеве на България - средновековната наша аристокрация и висшите църковни среди. Тук имаме, от една страна, Западното царство, а от друга - Охридската архиепископия. Македония се явява убежище на българския дух. Отделно е проследено сръбското военно проникване в македонските земи. То е късно. Първите походи са от края на ХI век, фактическото проникване е два века по-късно. Следователно тезата, че Македония е "стара Сърбия", не отговаря на историческата истина.

Много интересна е главата, посветена на Кондаковите издирвания в Охрид. Изследванията на Кондаков не показват никъде връзка между културата от Вардарска Македония и тази от Сърбия. Тази глава от труда на Державин е много важна. Ние в нашата културна история не сме разглеждали въпроса за липсата на връзки между архитектурата на Вардарска Македония и на Сърбия.

Най-важна е главата, посветена на въпроса за езика и за себесъзнанието на македонското население. Тук са подредени систематично редица исторически документи от средновековието. Те са от византийски, български и сръбски източници. Удивителното е, че те съвпадат. И това продължава до ново време, до Раич и по-късно. Човек не може да знае всичко, но в нашата историография аз не съм попадал на такъв пълен преглед на източниците по въпроса (включително свидетелствата на пътешествениците).

Изминали са седемдесет и пет и повече години от създаването на книгата (предговорът към нея е датиран 1914 г.), но книгата не е загубила нищо от развитието на науката по въпроса. Актуален е и нейният полемичен характер. От значение и днес е становището, че македонският въпрос бе само привидно решен в Букурещ през 1913 г.

Въобще този труд ни дава друга представа за Державин като историк и славист. Сигурно и в зорите на своето развитие той не е зависим от руската политика - независимост на учения от политиката за Русия е било винаги държавна измяна. Във всеки случай тук той е повече "позитивист" - по-близо е до документалното начало, източниците, сведенията на етнографията и езикознанието. Той е "по-материален", по-достоверен, по-близо до истината.
http://www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/mak/mak_31_2-4.html


Тагове:   македония,   младият,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 2185250
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1975
Архив