Прочетен: 11561 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2007 19:42
На 15 април сутринта членът на групата Павел Шатев взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Атентаторът напуска кораба заедно с другите пътници; заловен е от турската полиция на Скопската гара. Вечерта на същия ден Димитър Мечев, Илия Тръчков и Милан Арсов извършват атентат на жп линията Солун-Цариград, при което са повредени отчасти локомотивът и няколко вагона на минаващия влак, без да пострадат пътниците.
Сигнал за голяма акция в Солун дава Костадин Кирков, който на 16 април вечерта прекъсва с взрив осветлението и водоснабдяването на града. Йордан Попйорданов (Орце) вдига във въздуха сградата на солунския клон на „Банк Отоман", под която гемиджиите предварително изкопават тунел, а Милан Арсов хвърля бомби в кафене „Алхамбра". Същата вечер Костадин Кирков, Ил. Богданов и Владимир Пингов хвърлят бомби на различни места в града. Димитър Мечев и Илия Тръчков не успяват да вдигнат във въздуха резервоара на фабриката за светилен газ; убити са в квартирата си след продължително сражение с войска и жандармерия, срещу които хвърлят над 60 бомби. На 17 април загива и Йордан Попйорданов. На 18 април е убит Костадин Кирков при опит да взриви телеграфопощенската станция. При опасност да бъде заловен, Цветко Трайков, на когото е възложено да убие валията, се самоубива, като възпламенява бомба и сяда върху нея.
В Солун, а след няколко дни и в Битоля са извършени кланета на българското население от войската и башибозука в отговор на атентатите. Павел Шатев, Марко Бошняков, Георги Богданов и Милан Арсов са заловени и осъдени от военен съд на заточение в гр. Мурзук, област Фезан (дн. Либия). На различни срокове затвор са осъдени и заточени много българи от Солун и други градове, между тях и членовете на ЦК на ВМОРО Ив. Гарванов, Д. Мирчев, Й. Кондов и др.
Галерия / Gallery
Снимки на част от атентаторите / Pictures of some of the dynamiters
Карта на Солун, на която са отбелязани поразените обекти / Map of Thessaloniki with the attacked targets
Сградата на Отоманската банка след взрива / The Ottoman Bank building after the blast
Дюкянът и тунелът, използвани за взривяването на банката / The shop and the tunnel used for planting the bomb under the bank
Горящият параход Гуадалкивир / The "Guadalquivir" ship in flames
Турски войници в очакване на атентаторите / Turkish soldiers waiting for the dynamiters
Войници проникват в къща, където са се барикадирали част от Гемиджиите / Entering the dynamiters" den
"Залавянето на атентаторите в Солун "/ "The arrest of the dynamiters in Thessaloniki"
ДОКУМЕНТИ / DOCUMENTS
Кореспонденция изпратена до парижкия комитет от г-н Картали – шеф инспектор и г-н Садок, предишен мениджър на клона на банката, вследствие на тяхната визита в Солун.
Correspondence of the Ottoman Bank regarding the attack on their building.
30 април, 1903
СПЕШНО ОТОМБАНК ПАРИЖ
Информирани сме, че нашата агенция в Солун е изгоряла в резултат на експлозията. Персоналът е невредим. Нямаме никакви други подробости. Картали и Садок тръгват тази вечер. Доскоро.
Поверително
Солун, 3 май 1903.
Главна Дирекция
На Отоманската Имперска Банка
КОНСТАНТИНОПОЛ
Господа,
Имаме честта да ви изложим по-долу хронологията на атентата който беше извършен срещу вашата агенция в този град през нощта на миналата сряда, и в същото време да ви представим мерките които бяха взети оттогава за констатирането на щетите и възстановяване на дейността.
Преди няколко месеца, един Българин е наел магазин, образуващ ъгъл на сграда, разположен почти фронтално срещу дясната страна на банката и там е била настанен магазин за хранителни стоки. Този магазин има подземно помещение, до което се слиза по стълби. Вътрешната подредба на магазина е извършена по такъв начин, че остъклените шкафове поставени отпред които съдържали стоката да могат да прикрият стъпалата водещи към подземното помещение. Според това което откриваме сега, наемателят още с нанасянето, подпомогнат вероятно от други двама или трима души, е започнал прокарването на тунел в посока към Банката. Тази работа е била извършена по един систематичен и прецизен начин, тъй като въпреки дългият период от време, който е бил необходим, за да се извърши това прокопаване, никакъв шум не е бил чут и никой не е забелязал транспортирането на изровените пръст и камъни. Съдейки по два или три намерени в магазина, увити в хартия камъка, които ние видяхме, изглежда, че точно затова са избрали този вид търговия, за да могат по един съвсем естествен начин да изнесат през деня, представяйки се за клиенти за които бихме казали, че са дошли да си купят продукти, изровените през нощта материали.
Все още не можем да установим точната дължина на тунела. Предполагаме, че е прокопан в продължение на една дължина от около 5 метра, което ще рече до основите на банката, тъй като за да стигнат до там е необходимо само да се прокопае ширината на улицата докато за да се отиде по-далеч е било необходимо да се премине през стената на банката, операция много по-трудна и която със сигурност не може да бъде извършена безшумно. Впрочем, щетите причинени от експлозията потвърждават тази ни теза.
В тунела, след като е бил прокопан, е поставено в края му определено количество динамит и са пригодили да предизвикат експлозията с помощта на електрическа жица, идваща от самата бакалия.
Атентатът срещу банката не е бил изолиран случай. Планът е бил да съвпаднат това деяние с едновременни експлозии от бомби и динамитни пръчки върху множество точки на града по начин, създаващ паника и всеобщо безредие.
Около 8 часа в сряда вечерта, няколко Българи са отишли в близост до железопътната линия, на мястото където основната газопреносна система пресича един малък мост и поради това е лесно достъпна. Служейки си с динамит, те са взривили този газопровод, причинявайки незабавна тъмнина в града.
В същото време, това е бил и договореният сигнал за обща атака, две бомби са хвърлени към банката, една, към прозореца на дирекцията на агенцията е отскочила, без да причини щети и загаснала до една решетка; втората, хвърлена към кореспондентския офис, е избухнала.
В този час не е имало вече никой в бюрата на банката с изключение на г-н Ги, който се е намирал в последното бюро в близост до вратата. Г-н Ги е успял да се спаси във фоайето на банката и по служебните стълби водейки към първия етаж, където е намерил г-н Латаиф и неговото семейство. В този момент една ужасна експлозия е избухнала, последвана от значително срутване на частта от банката най-близко стояща до експлозията. Незабавно е пламнал пожарът във вътрешността на банката.
Г-н Летмаил се е намирал на улицата, в близост до банката, в момента на избухването на първата бомба; той се отправил и се е намирал на входната площадка в момента когато голямата експлозия се е произвела. Той е бил съборен и леко контузен.
Г-н Ксаим слязъл по голямото стълбище от втори за първи етаж и се оказал затрупан до шията от развалини, откъдето е бил измъкнат от Алик – домакин на банката.
Г-н Латаиф заедно със своята жена, своите деца и г-н Ги, са слезли през служебните стълби до приземния етаж за да могат да излязат през вратата водеща към една странична улица. Вратата се оказала заключена и за да не губят време чакайки тя да бъде разбита, те спасили децата, помагайки им да излязат през прозореца. Врата е била отворен веднага, след това и г-н Латаиф с жена му са се събрали с децата и са се скрили при благотворителната организация, чиято сграда се намира отстрани на банката.
През това време са избухнали бомби в различни части на града, както и многобройни престрелки са били разменени между войската и размирниците, ситуация която продължила до 1 часа на сутринта.
Веднага след като атентата срещу банката е станал известен, властите са изпратили незабавно противопожарни помпи но въпреки всички усилия, сградата изгаря изцяло с изключение на пристройката където се е намирала касата. Подземието на резерва, разположено под изгорялата част, няма никакви щети.
Правителството се организирало опитвайки се да установи сигурност в града служейки си с армията с която е разполагало, но която е била недостатъчна. За щастие, около полунощ пристигнали 2000 войника от Анатолия – в посока на Монастир и от Якуб – които е трябвало да останат за да усилят съществуващият гарнизон.
Тези мерки са имали за ефект да възпрепятстват вмешателството на населението, най-вече за сигурност, и да потушат безредието.
Говори се за 150 убити, около стотина ранени и за от 400 до 500 затворници.
От страна на армията, 3 или 4 мъртви от които един войник от банката, у
бит от експлозията на една бомба хвърлена срещу Отоманските Пощи, разположени срещу нашата агенция. Ранените войници не надвишават повече от петнайсетина.
От четвъртък сутринта, спокойствието изглежда е било възстановено и продължено, с изключение на няколко изолирани атентата без резултат.
Голямо количество динамит, бомби и патрони са продължили да бъдат откривани в обискираните места. Имаме цялото основание да вярваме, че много складове на взривни материали все още съществуват. Имайки предвид обаче взетите мерки, ние вярваме, че нови възможни атентати биха останали без ефект
= = = = = = = = = = =
http://www.obarchive.com/english/as-salonica-branch.html
Френски дипломатически доклад за атентатите и последвалите репресии срещу българското население в Солунско.
French diplomatic report concerning the attacks and the consequent repression against the Bulgarian population in Thessaloniki and the district.
Спомени на атентатора Павел Шатев.
Memories of Pavel Shatev, one of the dynamiters .
Official reports by Mr. Atanas Shopov, Bulgarian Trade Agent in Thessaloniki, concerning the attacks.
Рапорт от Атанас Шопов, търговски агент в Солун до ген. Рачо Петров, министър на външните работи и изповеданията за съществували разногласия между ВМОРО и солунските атентатори по въпроса за провеждане на атентатите.
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО
До Господина Генерала Р. Петрова,
министър на външните работи и на изповеданията
В София
Господине Министре,
От рапортите ми; въобще по последните нещастни солунски събития сте благоволили да видите, че групата от крайни революционери — анархисти, които, в сношение с Борис Сарафова, са приготвили динамитните атентати, не са правили част от вътрешната революционна организация, но са били търпими от нея и приготовленията й са били известни. В последно време все повече и повече излазят на яве сведения, които доказват, че Борис Сарафов е бил прямия началник на тая група крайни революционери и ги е снабдявал със средства. Тукашните водители на Вътрешната организация са предвиждали катастрофата и са искали да вземат мерки против необмислените детински покушения; те са се отнесли един път и са се оплакали лично на Делчева от тая малка група от крайни революционери, но тоя последния им е дал да разберат, че трябва да се оставят да работят. Не много време преди нещастните солунски покушения солунската група от крайни елементи се отнесла до началниците на Вътрешната организация и им съобщила, че е принудена да тури в действие част от приготвените си планове, защото се лишавали от средства да продължават и да се подържат. Вътрешната организация ги убеждавала да не предприемат още нищо и им отпуснала една помощ от около петдесет лири. Няколко дена след това обаче, въпросната група съобщила на Организацията, че били заставени да започнат и същата вечер започнали. Началниците на Вътрешната организация, в самото надвечерие на динамитните покушения, били взели решение да се избият всички членове на въпросната група, по причина че искали да действуват на своя глава.
Динамитното разваляне на железопътния мост при Анджиста, между Сяр и Драма, било дело на Делчева, а динамитното покушение на трена около Солунската станция било дело на солунските крайни елементи.
Приемете и пр.
Княжески търговски агент
(подп.) А. Шопов
Верно: Секретар: Г. Стоев
ЦДНА, Ф. 176, оп. 1. Препис.Ръкопис
Писмо от Атанас Шопов, търговски агент в Солун до българския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов за започнали съдебни процеси срещу българи след Солунските атентати.
Солун, 11 юни 1903 г.
Княжески дипломатически агент
В Цариград
Господине Агенте,
Имам чест да Ви съобщя, че в настоящето време между солунския валия Хасан Фехми паша и председателя на военното съдилище Едип паша съществува едно малко пререкание относително въпроса кое съдилище да съди затворниците от провинцията на Солунския вилает. Едип паша казва, че Солунското военно съдилище свършва своята мисия след като прегледа делата само на затворниците от града Солун, а валията е на мнение, че същото съдилище трябва да свърши и с делата на затворниците от целия вилает. От града Солун стоят затворени и не осъдени още българи около 40 души, а от разни градове и села на вилаета има в солунските затвори около 400 души.
До сега солунското съдилище се е показало сравнително безпристрастно в делата си. Вярва се, че ако обикновените солунски съдилища разследваха делата по последните солунски събития, щяха да бъдат осъдени най-малко сто души от хплядото затворени солунски българи. При това, ако военното съдилище се закрие след като свърши със солунските затворници, процесите на останалото множество провинциални затворници ще има да се провлачат цяла година, ако не и повече.
Тук се вярва въобще, че военното съдилище ще бъде по-безпристрастно в разгледвание делата и на затворниците от провинцията, отколкото обикновените съдилища.
Приемете, Господине Агенте, уверение в отличното ми към Вас почитание.
Княжески търговски агент
Ат. Шопов
http://www.promacedonia.org/bugarash/sa/index.html
Давностен срок при наложени глоби по нак...
Путински консерватизъм
za da polucis znanija
15.05.2007 20:28
16.05.2007 14:43
27.02.2012 23:16
19.10.2012 23:19
20.10.2012 05:10
20.10.2012 05:33
21.10.2012 08:39
21.10.2012 22:08
22.10.2012 00:11
22.10.2012 00:44
22.10.2012 23:25
23.10.2012 01:13
25.10.2012 04:59
25.10.2012 16:27
25.10.2012 18:15
26.10.2012 00:12
26.10.2012 03:18
26.10.2012 05:56
26.10.2012 10:46
28.10.2012 09:29
28.10.2012 21:21
31.10.2012 16:33
02.11.2012 02:26
03.11.2012 16:16
03.11.2012 22:25
2. karavelov
3. meto76
4. комитата
5. makedonskatribuna
6. radko
7. sekirata
8. tribune
9. georgiev
10. За българските работи
11. makedonska diskusiona grupa
12. teodordetchev
13. bugarash - blogspot
14. bugarash-wordpress
15. oblakoff
16. МЪГЛЕНСКА ПРАВОСЛАВНА АРХИЕПИСКОПИЯ
17. МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
18. Български народни песни
19. Съюз на Македонските Организации
20. БУГАРАШ
21. МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ