Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Постинг
17.05.2007 11:47 - Димитър Гюзелов
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1221 Коментари: 1 Гласове:
0



Той е бележит народен деец във Вардарска Македония, срещу когото скопските македонисти набираха злоба и мъст още преди да дойдат на власт. Във всичките им партизански заплашителни писания той беше на прицел. Озлоблението срещу Гюзелов не е стихнало и днес – както личи от многократно цитираните откъси в книгата на Йован Павловски и от писанията на в. "Нова Македония".

Нека да припомним, че Гюзелов бе един от главните обвиняеми в Скопския студентски процес през 1927 г. като организатор на ММТРО и лежа дълги годния в затвора. (Виж глава 16.)

image Димитър Гюзелов е роден в Дойран през 1902 година в бедно семейство, като единствен син. През Първата световна война цялото му семейство напуска разрушения от бойните действия град и се заселва в Струмица. Там той завършва гимназиалиото си образование в сръбско училище. След това следва в Скопския философски факултет и завършва две дисциплини: славянска филология и философия с педагогика (1927 г.). През време на студентствуването си проявява все по-ярко народното си българско съзнание, работи в този дух по свой почин сред македонските студенти в университета, а към края на 1924 г. става член на току-що основаната ММТРО. Развива голяма агитационна дейиост, като основава организационни ядра в много градове на Македония. През 1927 г. се натъква на потаен изменник, който приема да стане член на организацията и веднага го предава на властта. Започва Скопският студентски процес, за който говорхиме подробно. Гюзелов лежа с години в затвора заедно с другари от организацията. Подир пет години бива помилван, изпратен на служба в Сърбия и там остава до началото на Втората световна война. Но той се свързва с легално и нелегално действуващите другари в Македония, Белград и Загреб, включително и с народното движение за борба срещу сръбския режим, като установява контакт и с движението на хърватските радичевци.

След пропадането на кралска Югославия и установяването на българската власт в Македония Гюзелов се оставя на разположение на българското национално и културно дело в контакт с всички дейци, които ММТРО възпита за служба на българщината. Както видяхме в предидущата глава, за целта той заедно с другите си другари поставя началото на българските национални клубове по всички градове на Македония като притегателни центрове на народностните сили. За тази му дейност, подкрепяна от плеяда другари, му помага и служебното положение – директор на Радио Скопйе. Същевременно не забравя и науката: подготвя своята докторска дисертация върку философията на Шопенхауер, която защитава в Загреб.

С какви народностни чувства е била пълна душата му по това време ни говорят и следните негови мисли в книгата му "Жертвите на Скопския студентски процес" (Скопйе, 1942) в памет на загиналите членове на ММТРО (книга, станала трън в очите на съдиите му):

"Дойде величественият ден, когато младото българско поколение в Македония даде своята свещена дан пред олтара на отечеството със скъпите жертви на свидни синове, паднали от вражеска сръбска ръка в дните на мрачното сръбско робство като носители на освободителното знаме в редовете на Младежката организация (ММТРО). Тя е най-голямата политическа проява на българските интелигенти и младежи в Македония през непосилиото сръбско робство... Младежката организация събра цвета и елита на Македония под робство, възпита ги в един строг български национализъм... и се прояви в своя апогей през Скопския студентски процес. В това единствено по рода си съзаклятие тържествуваше българският дух. Жизнената сила на българския народ показа... своето могъщество тогава, когато в някои среди беше разяждан здравият дух на българина от различни видове пораженства... Основната нишка на нашата агитация сред народа беше: запазване на българизма като най-мощен гранитен зид против домогванията на асимилаторската политика на Белград. Защото да се наречеш българин – това беше най-преследваната революционна проява... В историческото съкровище на българския борчески гений лежат нашите скъпи другари като пламенни жреци на идеята за свободата на Македония и обединението на целокупния български народ."


Ето това е вбесявало сръбските агенти, прикрити под фирмата на македонизма, и те още рано се запретват да го затрият заедно с неговите другари и съратници чрез безброй съдебни процеси или избивания без съд, за които говорихме.

Колко вярно е това можем да заключим от данните, които ни даде споменатият скопски автор Йован Павловски в цитираната книга. Оттам узнаваме, че главното обвинение в съдебния процес срещу Гюзелов и другарите му е: че заедно със своите съмишленнци развивал "дейност против самобитността на своя собствен народ", т.е. действувал не като някакъв македонец, а като българин, водел "политика... на денационализация" на македонците, правейки ги българи. С една дума виновен е, че е българин!

В какво се състояла неговата активност в това направление ни разказва самият в. "Нова Македонии" от 25 юни 1976 г. "Гюзелов (заедно с инж. Чкатров и кмета на Скопйе Спиро Китинчев) са били "крепители на българската кауза, което ще рече –  хората които смятаха, че с окупацията се осъществи вековният сън" на македонците да се обединят с "майка България". И на друго място: "Най-добрите синове окачествяват "влизането на българската войска и полицейска апаратура в Македония като "светъл и велик ден на обединението"... "В Струмица имаше малко интелектуалци. Някои от тях, особено от по-старата генерация... идеолог и водач на тия интелектуалци през това време беше Димитър Гюзелов". Есенцията на родолюбивата дейност на Гюзелов е изразена в обобщеннето, което дава цитираният Павловски: "Запазването на българското национално чувство на македонския народ".

Ето това е "страшният" грях на Гюзелов пред македонистите. Пред техния съд той призна без страх тази си дейност: "Пред събрания народ говорех... като изтъквах радостта от освобождението и поканвах при това народа да се отдаде, сега след освобождението на Македония, на творческа дейност и да помага на държавната власт... и прочее."

Присъдата бе смърт чрез обесване.

Прави впечатление този факт, че докато за другарите му издават присъда "смърт чрез разстрел", за него съдът определи "чрез обесване". Обосновката на съда е, че държанието му било "безобразно". В какво се състояло това "безобразие"? В това, че той открито заявил на съдиите: "Кои сте вие, че ще ме съдите? Аз служих на народа си, а вие на кого?"

Гюзелов могъл да се спаси при изтеглянето на българските войскн, както са се спасили толкова други патриоти. Но той не искал да бяга. "Оставам на поста си, сред народа, на когото съм нужен!" – заявявал той в отговор на предупрежденията на добронамерени хора да се спасява, защото всички предупреждения на партизаните са пълни с жлъч срещу него и другарите му.

Служил на Македония при жестокия режим на кралска Югославия, лежал дълги годнни в занданите на Скопйе, Ниш, Пожаревац, той оцеля, за да продължи да служи на поробената си родина. Най-жестоките палачи на Македония от рода на Жика Лазич и Добрица Маткович не се решиха да го затрият. Но техните приемници от рода на Колишевски сториха това. Димитър Гюзелов в разцвета на неговите творчески сили увисна на бесилката като един от големите апостоли на българщината, оставяйки жена и три невръстни деца. Но образът му на голям идеалист ще остане винаги светъл по страниците на историята на македонските българи, писани с кръв в най-трагични дни.

http://knigite.abv.bg/kc/cyrn26_b1.html




Гласувай:
0
0



1. bugarash - Димитър Гюзелов
17.05.2007 17:46
български революционер

Роден: 1902 година
Дойран, днес Република Македония
Починал: 1945 година
Скопие, днес Република Македония

Димитър Гюзелов е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО), подразделение на ВМРО.

Гюзелов е роден в Дойран, но след разрушаването на града през Първата световна война семейството му се преселва в Струмица. Гюзелов завършва сръбската гимназия в града и после учи философия и славянска филология във Философския факултет в Скопие. През 1924 година става член на ММТРО малко след основаването й и развива широка организационна дейност като сформира ядра на организацията в много градове на Македония.

През май 1927 година е заловен с документи на ММТРО от Държавна сигурност на Кралството на сърби, хървати и словенци и като един от основните обвиняеми на Скопския студентски процес е осъден на 20 години строг тъмничен затвор. Гюзелов е помилван след пет години, но е изпратен на служба в Сърбия, където остава до началото на Втората световна война. Той обаче не прекъсва дейността си и се свързва с легално и нелегално действащи другари в Македония, Белград и Загреб.

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 година Гюзелов организира изграждането на български национални клубове в Скопие, Велес, Охрид, Щип и става директор на Радио Скопие. През 1942 година защитава в Загреб докторска дисертация върху Шопенхауер и издава книгата „Жертвите на Скопския студентски процес“ (Скопие, 1942). След края на войната, през 1945 година Гюзелов е осъден от комунистическата власт като "български фашист" на смърт чрез обесване.

Синът му, Богомил Гюзел е известен писател и преводач в Република Македония.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1368013
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив