Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
21.08.2007 13:48 - Има ли стара и нова македонска цивилизация
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 887 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.08.2007 13:52


Идеологически интерпретации за пренебрегване на фактите
 Александър М. Лепавцов

“Македония няма стратегия за оцеляване”, каза Академикът на журналистите. А имала ли е досега? Тепърва ли ще я гради? Ако е имала, тя рухна заедно с комунизма, чиито духовни и материализирани чеда сега тепърва ще градят “духовното оцеляване”. Къде бяхте, когато стълбът на духовното оцеляване – азбуката, а с това и нацията, я сложихте под протектората на югословенството и сърбоманството, използвайки маската на комунистическия интернационал. Народът в Македония още от времето на Княз Борис, чрез глаголицата на Св.св. Кирил и Методи, след това паралелно и с кирилицата, когато е вече покръстен и християнството е въведено като държавна религия, вече има стратегия за оцеляване. Многобройни интелектуалци създават Плиско-Преславската школа, с която вече славянският език в държавата става български език. В тази школа, както е известно, най-активни при преводите на църковните книги са Наум и Климент, които продължават своето просветно дело в Македония, създавайки Охридската книжовна школа. Та сега се питаме: как е възможно тези двама учени мъже да предават различни стилове, един за Преслав, друг за Кутмичевица (Охрид)? А това твърдите Вие и Вашите колеги от МАНУ1, със съпътниците, абсолютно духовно моделирани от многобройните благодеяния, заслужени поради провеждане на великосръбската кауза в Македония. Покръстването на народа в българската държава става през 863/866 година, глаголицата, за която пише Черноризец Храбър, се появява през 855 г. и е пренесена там от многобройните ученици на Светите братя, а първите кирилски надписи се появяват в науката през 980 г. в българския Зографски манастир и през 993 в с. Герман, Преспанско, без да смятаме някои други кратки надписи. Самуил и синът му Гаврил Радомир продължават охридската литературна школа. Документи има и върху камъните. Трябва ли да Ви подсетя как и какво пише на надгробната плоча на Самуил за неговите родители и за брат му или за Битолския надпис на Иван Владислав. Камъните не могат да изгорят и се складират в някои забутани кьошета на тъмни библиотеки. Какъв е изводът, господин Академик, който произлиза от горния текст? Това е, че само народите със своя литература могат да оцелеят, да развиват духовна култура и по този начин да оставят спомен в историята на вечността. Защо огромни популации от разни народи, държави и дори империи са изчезнали завинаги в пропастта на историята, въпреки завидното ниво на материалната си култура? Затова защото те не са били книжовни народи. Такива на Балканите са били траките (тях ги споменават, че изчезнали, но не казват защо), илирите, македоните. Сега вероятно научихте защо. Вторият извод е в това, че македонският народ винаги е бил писмен народ, т.е. духовен, т.е. с духовна интелигенция, в която вярвал, понеже тази интелигенция и духовенство никога не са го предали, винаги са били с народа. Третият извод е, че корените на духовността израстват от АЗБУКАТА – книжовността, най-напред като глаголица, като славянска азбука (и до ден днешен запазена в каменни надписи, гробове и книги в Моравия, Босна, Черна гора, Хърватска, България и Македония), докато кирилицата най-напред е дело на старобългарската култура, известно време най-високия цивилизационен връх на славяните. И оттук следва, че нашите корени са български. Нима прилепчаните, т.е. прадядовците на сегашните, ако не е така, щяха да иконографисат Княз Борис като светец на входната порта на църквата “Свето Благовещение”, църква, подпомогната от моите прадеди и в която съм кръстен? Четвъртият извод е, че в нашата македонска наука има многобройни нарушения на научния общопризнат изследователски апарат, в който, за съжаление, дали от незнание или от упорито кокетиране със своевременно “създадената” интелигенция, правите интерпретации на интерпретациите, еквилибристики и пр., омагьосвайки нашия – един и същ, Ваш и мой, народ. Ето защо: анализът Ви е погрешен, защото пренебрегвате фактологията със своите идеологически интерпретации. И още по-тъжно е, ако мислите, че с това помагате на нашата македонска нация, официално формирана през 1945 г. с призната държавност и с брутално кодифицирана азбука (дори на два пъти – и с латиница), по-късно и с новоизкован речник, инверсия на сръбския. От това време насам може да говорим за македонска литература, която с времето се градеше върху вече официалния литературен македонски език. Но македонският език всякак съществуваше и преди направената азбука, това го знам откак съм се родил, откак съм развил своето съзнание, господин Академик. И не е лошо да се подсетите за Пърличевата песен. Вероятно поради нея гробът му беше запуснат, оставяйки да се изличат буквите на неговата надгробна плоча от бурите на времето. Или имате ли отговор за това, а аз бях директен свидетел, когато се изкореняваха надгробните плочи на видни църковнодостойници и охридчани пред платото на църквата "Св. Климент", за да се получел по-добър изглед пред сградата на бившето училище, сега музей на всеславянската култура. Много културен подход, за да не се види азбуката, с която бяха написани текстовете по старите гробове2. Или още по-срамно, в църквата “Света Неделя” в Битоля е извадена надгробната плоча на войводата Александър Турунджов и е поставена нова, с нов надпис, сигурно от същите подбуди. Защо, драги Академико, из цялата територия на държавата, тази сегашната, за която с чест дадох част от себе си3, все още не са променени хилядите имена на абсолютно непознати люде, с нищо незаслужили за нашата Македония, вероятно много от тях са носили шайкачи4 с петолъчки. Още ли ще търпим това? Нашето, т.е. македонското, освободително дело е нечуван пример с многобройните герои, загинали за него. Или това няма никаква връзка с духовното оцеляване? Бихте ли казали това? Ако е така, да се върнем на предмета. Знаете ли защо китайците твърдо държат за своето писмо? Затова че иначе ще се разпаднат на повече държави. Защо ни е потребна латинската азбука, когато вече няма “братство и единство”? А Швейцария? Ние не сме “Швейцария на Балканите”, вярвайте ми, добре познавам Швейцария, там намериха прибежище и дълго живееха моите родители, чийто прах лежи в охридските гробища. Баща ми, както пишеше на плакатите на неговите 45 изложби по света, художник от Прилеп или от Македония, не можеше да намери “духовно оцеляване” поради неговите дебели досиета, пълни с глупости, прогонван от политици, подпомагани от ментори, чиито платна висят в невероятен брой в Националната галерия със само две теми – едната с цигани, полупортрети във всички възможни пози, а другата – с макови полета в разни ракурси. Но ето досиетата са свършили своето и до ден днешен ЛЕМЕТО5 го няма в Националната галерия, въпреки че неговите картини висят в многобройни градски и частни галерии от Лондон до Варшава и от Стокхолм до Палермо. Кой ще прави сега стратегията за “духовното оцеляване”? Но ако мислите, както някои Ваши колеги, че поетите и писателите са съвестта на нацията, съответно, че само те правят “духовното оцеляване”, тогава, извинявам се, се лъжете. Казвате, че във вашата книга “Антей допира земята” сте формулирали системата на македонската книжовност, утвърждавайки пет епохи/школи – на Климент, Миладинов, Мисирков, Рацин, Конески. При това сте дошли до съзнанието, че драмата на македонската литература е неразделна от драмата на македонския език и че за Вас македонската книжовност е априорно езиков въпрос, а македонският език, пак априорно, е книжовен въпрос. "Този факт за единството на езика и книжовността нито в една епоха от историята на македонската литература не се отделя тъкмо от този език, т.е. със своето собствено откриване на езика.” По-нататък казвате, че сте разработили основите, върху които се изграждат всички пластове, определящи автохтонното място на македонската култура, а това са пластовете на македонските: митология, книжовност, история, фолклор и т.н., при което сте носили “идеята да създадете синтетично дело, в което не само ще се обединят, но и духовно ще се проникнат миналото, сегашността и бъдещността в едно-единствено и неделимо цяло.” Не случайно “Избраните дела” завършват с моя проект за една македонска енциклопедия, “като всеобхватен интеграл на нашето оцеляване в историята”. Господин Академик, много се лъжете, ако мислите, че нашето оцеляване зависи от Вашите и сходни други проекти. Във всеки случай, аз това по-горе Ви го обясних, книжовните народи остават отбелязани с многобройни остатъци в историята и че за некнижовните народи се знае само името и някои сведения от съседите, в случая от античните гърци, които са били писмен народ. Но не само народ, но и цели цивилизации са пропадали, въпреки че са били книжовни, поради технологическото изоставане, или са се претопявали в друга етническа маса по различни причини. Същото може да се случи и с малката македонска държава, ако във времето, в което живеем, не обърнем внимание на материалната култура, въплътена в техническия прогрес. Това го изтъкнах на една трибуна в МАНУ през 1992 г. и, признавам, бях приет студено, когато разработих тезата за по-голямо фаворизиране на техническата интелигенция. След това видях, че съм сгрешил форума, в който мнозина се питаха какво търся там, а същото си помислих и аз. Идеята за синтетичен израз на Вашите изброени пет пласта (само те ли са?) има логична подплата, но само в смисъл на тяхното известно взаимодействие, бидейки всички те третирани по такъв начин, дават глобален израз на онова, което наричаме КУЛТУРА. Иначе, митологията, историята, фолклорът, народните песни, народната музика, обичаите и т.н. са част от културата на нашия народ, но те, в разновидни вариации, са част и от културата на съседните народи, даже и при неславянските (турски, албански, гръцки). Всичките те са прекрасни неща, освен историята, която е кървава, както и всички истории на народите. В тази прекрасна симфония, която наричаме култура, като глобална смес на нейните компоненти в динамическо взаимодействие под егидата на историята, има известен ред на приоритети, който в случая и с новата наша македонска нация и култура има своя единствена традиция в българските корени. Докато този проблем, господин Академик, не бъде обективно представен пред македонската общественост, дотогава македонската национална тъкан ще бъде болна и всяка диагноза ще бъде фалшива и вследствие на това – терапията ще бъде погрешна. И така националната агония ще продължи до несбъдването. Вярвам, че това Вие не го искате, та затова съм в недоумение защо искате да споите онова, което не може да се спои? Оставете ги като скъп спомен Климент и всички умни мъже в миналото, които са изграждали КУЛТУРАТА на южните славяни, българите, а в това по-ново време и на младата македонска нация. Тези неща, бивайки духовна собственост, принадлежат на Средните Балкани. Тук е Вашата грешка или намерение да форсирате македонизма. За мен това не е интелектуална доблест, понеже всяко минаване през рамките на патриотизма се метаморфоризира в македонски шовинизъъм. Тогава оправдана ли е квалификацията, която Вашият колега академик даде за Вас, а именно: “че Вие имате инстинкт за “будно мислене”, който аз, простете, бих нарекъл “инстинкт за будно оцеляване върху жълтата петолъчка, постлана върху червена роза”. Цялото Ваше интервю в новогодишния брой на “Утрински весник”, говори за Вашата политическа ангажираност, а не за това, че Македония няма стратегия за “духовно оцеляване”. Майстор на епитети от всякакъв вид, Вашият колега академик по-нататък казва, че “свързвате своите живи любопитства с идеите на националната съдба …че най-много сте се доближили до македонската същност… до единството на македонския дух…” Вероятно затова, а може би и поради други взаимни ласкателства, казвате: “В моите избрани дела македонската книжовност се открива като свободна и непокорна книга, която се извиси над всички тъмни сили, но и в нас самите, които ни влачиха през хаоса и мрака на жестокия и брутален балкански простор. (Ние, македонците, Тито си го сакаме? Б.а.) В нея аз гледам открито автентично на нашата ментална и интелектуална драма. Затова именно и дойде до това, македонската книжовност да измени дълбоко историческия и книжовния мизансцен на Балканите”. Хубави думи, само не ми е ясно как македонската книжовност е изменила дълбоко историческия и книжовен мизансцен на Балканите? Нима това не е блестящ пример за нарцисоидността на македонизма? Историческите промени всякога – или приблизително всякога – са ги правили насила само силните. Македонската литература, изкуство и т.н. беше бледо копие на това във ФНРЮ, съответно – СФРЮ. Историческите промени СЕ СЛУЧИХА СЛЕД ПОДПИСВАНЕТО НА КАПИТУЛАЦИЯТА НА ХИТЛЕРОВА ГЕРМАНИЯ В ЕПОХАТА НА КОМУНИЗМА и не ми е ясно откъде и с какво македонската литература допринесе за тези исторически събития, когато те СЕ ИЗВЪРШИХА СЛЕД ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ. И ако днес виждаме, че ценностите, както казвате, на “духовното оцеляване”, са създадени след това, а на мен и на много други им е ясно, че комунизмът беше по-висока фаза на фашизма, тогава логично е да попитаме колко тези ценности са полезни. Те са полезни, в най-големия си дял, понеже са идеологизирани, а такава книжовност служи на тоталитаризма, значи е вредна (не в познатия македонски смисъл, а в негативния руски и български)6. Това не го казвам в абсолютен смисъл, затова, че през изминалите години и под комунистическия режим в македонската книжовност наистина се появиха и хубави творби, но далеч от това да изменят, както казвате, “книжовния мизансцен на Балканите”. Ние нямахме исторически романи, освен в прослава на партизаните (войната и така беше изгубена от германците), а жертвите паднаха за славата на Югославия, която хептен безславно пропадна. Що се отнася до новата мода в книжовността да се възпява античната митология на македоните, не е лошо, ако това бъде като в една “Енеида” от Вергилий, но да се правят лоши стихове от един добър поет и слаб политик, Ваш колега и също академик, значи неприлично историческо преправяне на фактите от некомпетентен поет-историк. А тези факти са, че античната държава на македоните след войните с римляните от 215-205, 200-197, 171-168 г. пр. Хр., накрая през 148 г. пр. Хр. Македония става римска провинция. Оттогава до появата на славяните в македонска почва ще изминат 800 г. и до идването на Св. Климент в Охрид ще изминат близо хиляда години. През този огромен времеви период етническата картина на Македония се променя кардинално под действието на императорските етнокултурни промени при владичеството на римляните, византийците, нашествениците през многобройните войни, които са причина за огромните миграционни процеси в различни посоки на Балканите и с това македонският античен субстрат изчезва в историческите слоеве на времето. Тук завинаги се стабилизира славянският субстрат, Първото българско царство, писмеността и литературата и духовността. По-нататък историята е позната. Ако към това добавим около 800 години византийско, турско, сръбско робство, тогава за какъв македонски исторически и още по-малко за литературен континуитет може да се говори? Господин Академик, за коя наша стара македонска и наша нова македонска цивилизация говорите? Изглежда, не знаете или не искате да знаете какво значи думата ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Това е нещо по-голямо от КУЛТУРА и да не говорим за отдалечеността от това, което наричаме КНИЖОВНОСТ. В какво е, по-нататък, единството в политиката, изкуството, в стопанството и ето – в историята и т.н.? Виждаме, че няма никакво единство, а Вие мислите, че това ще го сторите през македонско гледище, така както Вие го виждате, понеже “Ние, македонците, трябва да сме предпазливи, защото рядко някой народ в историята като нашия си е повикал самият толкова злобно своето нещастие”, както казвате. Грешите, господин Академик, грешите. Македонският народ никога сам не е повикал своето нещастие, той не е толкова глупав, та постоянно да се самоубива, напротив, него други са го убивали. Но ето – не успяха нито чуждите, нито нашите. Нима това не го знаете? Говорите за последните десет години, че държавата ни се разпръсва, капиталът минава в чужди ръце, че фурията на противопоставянето се заканва да ни задуши и не ще може да оцелеем в такъв дълбоко скаран политически простор. Та нима не виждате, че Вие с Вашите писания помагате на това? Кои са тези “стари неизчистени сметки, които ни се отправят всеки ден от някои наши съседи”, а, от друга страна, апелирате това да се забрави и че ето МАНУ тази година ще организира нова историческа среща на балканските академии на науките и изкуствата, за да се осветлят заедно основните начала, върху които трябва да се градят новите Балкани, Балканите на новото хилядолетие.
 Дали сте толкова наивен, господин Академик, и мислите ли, че Ви вярват?
 1 МАНУ - Македонска академия на науката и уметноста [горе]
2 Един от тях имаше надпис “Тук почива Ираклий Филипчевъ, убитъ отъ злодейска рака в навечерието на свободата”. [горе]
 3 Ал. Лепавцов е един от строителите на Република Македония в качеството на министър в първото нейно правителство [горе]
4 шайкачи – сръбска шапка, подчертаваща националната принадлежност [горе]
5 ЛЕМЕТО – псевдоним на Методи Лепавцов [горе]
6 Вреден – в македонския литературен език има позитивно значение – “способен”. На български думата има две антонимични значения: 1) пакостен и 2) способен. [горе]

http://mail.slovo.bg/old/litforum/105/amlepav.htm#01


Тагове:   нова,   Македонска,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1344180
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив