Визите пречат както за преодоляване на проблемите от миналото, така и за изграждане на мостовете към бъдещето Снимка: Монитор

Посланик Михо Михов, който изпълнява тази си функция за първи път, има от какво да се поучи от генералния ни консул Наум Кайчев, на когото това е втори мандат след Торонто.

Няма по-ярък символ на съвременното състояние на българо-македонските отношения от първите четиридесетина километра на пътя от граничния пункт "Деве баир" към Скопие. От лявата страна на криволичещата надолу неголяма река се вие тесен и изоставен път от времето на Титова Югославия. От дясната, има-няма на всеки пет километра, се белеят новопостроените мостове, предназначени за изграждане на ж.п. линията Беляковце - Гюешево. С множеството си криещи риск завои шосейният път удивително символизира все още трудно преодоляваното наследство от миналото в двустранните ни контакти. А железопътното трасе - още по-трудно намиращото си място в бързо променящите се условия на взаимоотношенията ни подобряване на връзките между Скопие и София. И пред старият, и пред новостроящият се път от българската страна на границата се е изправила една невидима преграда. Тя пречи както за преодоляване на проблемите от миналото, така и за изграждане на мостовете към бъдещето. Тази неестествена преграда е
визовия режим между България и Македония
Въведен на 1 януари 2007 година, в изпълнение на изискванията на ЕС, той за сетен път показва, че сме ненадминати по съсипване на постигнатото и по създаване на препятствия. След признаването на независимостта на македонската държава в началото на 1991 година българските правителства постигнаха немалко успехи в контактите си с нея. София бе не само първата, която припозна Скопие като самостоятелна столица, но в течение на отминалите седемнадесет години направи значими крачки за изграждане на двустранните отношения. Колкото и да отричат в Македония, ролята на България за стабилизиране на македонската държавност, в критичните за нея моменти, винаги се е оказвала от решаващо значение. За съжаление, днес страната ни доброволно се е отказала от всичко постигнато от нея в тази насока и прави всичко възможно и невъзможно за да го досъсипе окончателно. Водеща роля в това отношение е отредена на
българското посолство в македонската  столица
И трябва веднага да се признае, че то се справя с нея зашеметяващо. По начин, който е изтрил от съзнанието и на посланика, и на т. нар. дипломати за какво всъщност са изпратени в тази толкова близка на нас държава. Главното оръжие, което о.р. генералът и неговите подчинени са приели на въоръжение за изпълнение на поставената им задача, съвсем естествено, са визите. И постиженията им от неговото приложение са направо спиращи дъхът и надминаващи човешкото възприятие. В този смисъл, съвсем отговорно и без никакво преувеличение може да се констатира, че служителите на Консулска служба (КС) в мисията ни в Скопие са превърнали визовия режим в универсално средство за съсипване на връзките ни със Скопие. Като през осеммесечната им практика от неговото използване досега са успели да натрупат своеобразно "ноу-хау", което със сигурност ще се изучава в другите страни в ЕС как не бива да се прилага визов режим.
И за да не бъдем обвинени, че сме голословни ще започнем да изброяваме невероятните "постижения" на екипа на посланик Михо Михов с най-втрещяващото от тях -
за записване на ред в КС са нужни два месеца
Не, няма грешка. За да се сдобиеш с ред на опашката за подаване на документи за получаване на виза в консулската служба на мисията ни в Скопие трябва да получиш номерче 60 дни по-рано?!… Е, ето на това му се казва бюрократичен удар. Не само увеличаваш мъките на средностатистическия македонски гражданин с едно безсмислено ходене до посолството. Но и посяваш в душата му такива чувства към страната ни, каквито и най-лютият ни враг не може да посее. И гарантирано успяваш да вселиш в съзнанието му такава ненавист към България, дори и да успее да я посети, че той да я предава и на наследниците си поколения напред. И тук следва де се отбележи, че този ефект е особено силен при посетителите от провинцията. При беднотията дето мори братята ни в Повардарието бъркането в джоба за едно напълно безсмислено допълнително пътуване до столицата, настройва антибългарски вече не отделни фамилии, а цели родове. Странно ли е тогава, че покрай това абсурдно "нововъведение" пред българското посолство се появи една
нова професия - продаващ скъпоструващо "ред"
Да, колкото и да изглежда като абсурд от романа на Джордж Оруел "1984" уви това е едно срамно явление, жертва на което стават, разбира се, отново обикновените хора. Пристига, например, Гоце пред "бугарската амбасада" и го целят между очите с новинката, че "требе да почека" някакви си два месеца. А на него спешно му е нужно да отиде в България при роднини по тъжен повод. И докато преглъща на сухо и умува как да мине оттатък Осогово, явява му се не кой да е, а самият "спасител". Подшушва му той, че може веднага и без проблем да му помогне, но трябва да се бръкне по-надълбоко в джоба, и наш Гоце като няма какво друго да стори, естествено, го прави. След което дълго и упорито, и напълно основателно, започва да благославя не "помогналия" му, а всичко българско. Случка, можеща да прозвучи на някой като измислица, но всъщност една изключително вредна за имиджа на страната ни практика, която следва час по-скоро да се прекрати. А, че резерви за нейното прекратяване съществуват сочи недвусмислено
практиката на  Генералното  консулство в Битоля
през същите тези осем месеца, изминали след въвеждане на визовия режим между двете съседни държави. С три пъти по-малко персонал - само 3-ма служители срещу 11 в Скопие, консулството е съкратило срока за записване шест пъти - от 2 месеца на 10 дни. По-кратък е и срокът за издаването на самите визи, което кара много жители на столицата да предпочетат неговите услуги пред тези на консулската служба в посолството. Явно 400-те километра, които кандидатите да получат визи трябва да изминат в двете посоки от Скопие до Битоля не са достатъчно силен аргумент, за да ги откажат. Факт, който сам по себе си превръща в доста условно делението на територията на Македония на два консулски окръга по линията Градско - Гостивар. И, в същото време, недвусмислено потвърждаващ, че решаването на проблема за нормално обслужване на кандидатите за визи се крие в добрата организация, а не в числеността на персонала. Изглежда, че посланик Михо Михов, който изпълнява тази си функция за първи път, има от какво да се поучи от генералния ни консул Наум Кайчев, на когото това е втори мандат след Торонто.
С изтичането на двумесечния срок, въведен от КС за да бъде дадена възможност за подаване на документи за визи
издевателствата над кандидатите  не свършват
а продължават с прилагане на нови чиновнически безумия. Едното от тях е изискването за персонална покана, която всеки желаещ да посети страната ни трябва да представи в консулската служба. Сякаш живеещите край Вардара наши сънародници, отделени от нас чрез серия от несправедливи договори, отиват при чужденци, а не при еднородни братя. И точно поради това трябва още един път да бъдат унизени точно от българското посолство?!… Но изглежда, за да бъде унижението пълно глухата и сляпа за собствените си интереси българска държава е въвела още едно безумно изискване. Кандидатът за виза трябва да декларира, че разполага с налични 60 евро (?!) за всеки ден от престоя му в България. И ако това не е съзнателно издигане на изкуствени бариери пред контактите между гражданите на двете държави, здраве му кажи. Не може да не им се признае на българските чиновници, че въпросното изискване е второто им голямо попадение в титаничните им усилия за съсипване на връзките ни със Скопие. Абсурдността на един такъв "подход" проличава още по-силно на фона на
визовата политика на Гърция към Македония
Всъщност, всичко онова, което прагматичната гръцка дипломация прави по отношение прилагане на визовия режим със северната си съседка е това, което би следвало да прилага и българската държава. Не само защото при силно облекчените условия за издаване на визи, които Атина прилага спрямо Скопие никой досега в ЕС не е я обвинил в нарушаване на общата политика за сигурност. Но най-вече, защото тази нейна политика й позволява както да изпълнява съюзническите си задължения, така и да отстоява националните си интереси. И то в много по-голяма степен от родната дипломация, неизличимо болна от престараване. Ако не бе така то нямаше само през първия летен сезон след въвеждането на визи между Скопие и София 84,2 процента от македонските туристи, които посещаваха страната ни да се насочат към гръцките курорти. Обяснението не е само в груповите визи за туристи, каквито неизвестно защо нашите консулства не издават, но и в изключително прагматичната процедура в гръцките консулства. Процедура базирана на трите
облекчения - без чакане, без покана и без валута
и осигуряваща де факто получаване на визата в деня на подаването на документите. Колко време ще е нужно на отговорните фактори в нашето външно министерство да осъзнаят абсурдността на създалата се ситуация и да предприемат мерки предстои да видим. Но отсега е ясно, че колкото по-бързо стане това, толкова по-малко ще са пораженията нанесени върху българските национални интереси и двустранните отношения с Македония. Защото, по всичко изглежда само за българската дипломация и в частност бюрократите от посолството ни в Скопие този проблем не съществува. А да се чака до март следващата година, за когато е планирано подписването на новата визова спогодба между двете страни е най-меко казано - безотговорно. Поради простата причина, че, както стана до болка ясно, с прилагането на сегашната си визова "политика" спрямо Македония, България инкасира единствено и само негативи. Затова е крайно нужно предприемането на незабавни и адекватни стъпки.

http://www.monitor.bg/main/article?sid=&aid=132283&cid=1&eid=1158

Бугарија бара укинување на визите за Македонија и Србија 09.09.2007

Европската комисија го разгледува барањето на Софија, Бугарија да ги укине визите за македонските и српските граѓани. Бугарскиот министер за надворешни работи Ивајло Калфин изјави дека Владата во Софија побарала безвизниот режим за Србија и Македонија да стапи во сила пред тие да станат членки на ЕУ.

Според министерот Калфин, предлогот доставен до Брисел за ставање на соседите на „белата шенген листа”, односно безвизен влез во Бугарија, се однесува на пограничната зона до 30 километри од граничната линија, а во случај на специјални административни области и до 50 километри во внатрешноста на земјата сосед.

Главниот аргумент со кој Софија сака да го убеди Брисел е драстично намалениот број на туристи од Србија и Македонија во летната сезона и намалувањето на трговијата во пограничните региони.

Откако на почетокот на годинава со влезот во ЕУ Бугарија воведе визен режим, бројката на македонски граѓани кои патуваат во Бугарија од над 500.000 паднала за половина.

http://a1.com.mk/vesti/default.asp?VestID=83659