Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
11.01.2008 09:25 - ПАНСРЪБСКАТА ИДЕЯ И МАКЕДОНСКИЯ НАРОД
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1104 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 11.01.2008 09:52


Христо Татарчев

Сръбската власт и сръбските политици, още от самото рождение на Югославия, се заеха да реализират пансръбската държава, като наложат нейната хегемония на целия Балкански полуостров. Тази тяхна отдавнашна мечта черпи своя импулс от миналото за леко съществуване на бляновете им през великата война, както и от съюза й с Франция, която екзалтира още повече тяхната самонадеяност, поради което те забравиха дори всяка мярка, всяко понятие и логика в преследването на тая мечта.

Оплетени веднаж в мрежата на тая илюзия, те се отстраниха от историческия емпиризъм и от настоящата действителност и надцениха с това своите физически и интелектуални сили в опита, да наложат с най-некултурни и варварски средства своя национален субект на чуждите в държавата народности.

Но тая сръбска теза породи и антитеза, тъй като тия народи имат също своите права — израз на културния им гений, традиции и разбирания.

Изменението обаче на тия морални придобивки, които сръбската власт иска да извърши в духа на пансръбската държавна идея, не е лесно да се реализира и в първите още дни сръбската власт се натъкна на непоколебимата воля и несъкрушимо противодействие на потиснатите народи, имащи високо национално съзнание, своя история и култура и държащи крепко за своите ценности, език, училище и черкви.

Борбата им, водена в името на националната им индивидуалност и свобода е била във всяко време най-упорита и жестока.

Сръбската власт, която толкова лекомислено подцени национално-културната същност на чуждите народи и която се впусна с най-безправни и безчовечни похвати да убие в тях всяко национално чувство и дух пречещи на денационализацията им, сега вижда, че борбата на народностите погребва не само пансръбската идея, но компрометира съвършено държавния авторитет, - днес Югославия е, може би, единствената в континента държава на потисничество, тирания и несигурност.

При това положение Югославия изпадна в безумие и днес в своята безизходност напразно дири диверсия в чуждите държави, главно в България, като й се заканва с нахлуване на сръбски войски.

Повод за такова безумно заплашване дадоха извършените напоследък атентати в Ниш, Пирот и Македония. Може би, тия атентати да са действително дело на Вътрешната македонска революционна организация, като плод на сръбската тирания; но какво ли общо има с тия атентати България?

Сръбската преса изригва огън и жупел против българското правителство и българския народ, като не е пропуснала нищо в своя толкова вулгарен речник против българската власт и нация. Тоя начин на действие е, впрочем, войнствен на всички тирани-чески режими, когато те поставят подчинените си народи в безправни изключителни условия на задушаване националните им чувства и съвести, когато те не са могли да надделеят мъчнотиите, произтичащи от борбата между власт и подчинените чужди народи.

Сръбските политици знаят твърде добре първоизточника на борбата, която те биха могли във всеки момент да прекратят, стига да удовлетворят законните и справедливи искания на малцинствата. Обаче, ако те сторят това, равносилно е самите те да осъдят досегашната си политика - качества присъщи само на висококултурни хора. Диверсията, която е се опитват да правят от ред години насам в България, като държат последната отговорна за хаотичното положение в Югославия, се дължи не малко на пословичната пасивност и миролюбие на българското правителство.

Това обстоятелство и лекото държание на някои български държавници по кардиналните национални въпроси, окуражихаоще повече сръбската власт - да предявява дори претенции, несъвместими с държавния суверенитет и да държи България отговорна за всяко действие на македонския народ в борбата му за културни права и национална свобода.

Сръбските усилия в тая насока ще бъдат винаги безрезултатни, защото не е българската власт, нито някоя земна сила, които биха могли да отклонят македонския народ от неговите справедливи искания. Борбата, която той води, е борба на високо съзнание и дълг за съществуванието му като народ със свои специфични културни потребности в семейството на човечеството.

Божественият дар на свободата пламти в гърдите на македонеца и поддържа неговата енергия и дух, за да може, където и да се намира той да отправи смъртоносния удар в сърцето на тиранията.

Сръбската власт не може да игнорира, че България и които да било други сили не са в състояние да й помогнат. Нещо повече, България страда от сетнените на сръбския безправен режим.

България, поради прекалено миролюбив и желание за добри съседски отношения, не е упражнила до сега, в духа на договорите, правото за защита на своя народ. Това нейно поведение никога не е било оценено от сръбските политически кръгове; на него Сърбия е отвръщала винаги с предизвикателства, унизителни за нашата страна.

Ръководният принцип в политиката на еквивалентна взаимност е бил спазван само от българското правителство и затова се е оформило вече убеждение в сръбските среди, че те могат безскрупулно да клеймят българската нация.

Напразно обаче се мъчи сръбската власт да пренася в съседните държави тежестта на своята фатална политика: борбата за свобода ще върви по своя каузален път, докато царува безпра-вие и потисничество в Югославия.

Днес македонският народ е застанал със своята революционна организация да протестира срещу посегателствата на сръбската власт върху неговите най-свещени културни съкровища, бит и съвест и сигнал на тоя протест са недавнашните атентати в Ниш, Пирот и Македония. Тоя народ повече от всеки друг съжалява за своите скъпи жертви, обречени за свободата и културата на своята родна земя, а така също и за невинните сръбски синове, които падат под неговите удари. Виновни са сръбските държавници, че не искат да признаят поне правата на малцинствата. А не сторят ли това, няма да бъдат последни нито първи извършените до сега атентати, те ще бъдат верига, понеже народ, като македонския, който от 5 века насам се бори за своята свобода, няма да допусне да бъде денационализиран. И за успокояване на своите сюблимни права, тоя народ има своя страж - Вътрешната македонска революционна организация.

В. Заря, г. VIII, бр. 2624, С., З юли 1930 г., с. 1-2.

http://www.kroraina.com/knigi/ht/ht_8.htm



Гласувай:
0
0



1. cecka1504 - Господи! Този материал е писан 1...
11.01.2008 09:34
Господи! Този материал е писан 1930, но можеше да бъде написан и днес!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1301705
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив