Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
18.01.2008 11:13 - Александър Лепавцов: "Българофил съм, защото българският народ и политиците поддържат Република Македония"
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1815 Коментари: 1 Гласове:
0



lepavsov.jpg

Роден е в Македония през 1935 г. Завършил е висшето си образование в Скопие и Любляна, където следва няколко специалности в областта на строителството, транспорта и икономиката. Има голям авторитет сред своите колеги. Автор е на 8 книги и над 100 научни студии в специализирани научни издания. Министър e в първото правителство на Македония след обявяването на независимостта й в 1991 г. В момента продължава своята публицистична дейност.

Александър Лепавцов произхожда от стар прилепски род. В историята на Прилеп е записано, че Лепавцови са били членове на първата община в града, в църковното управление, в съвета за назначаване на учители, в търговския еснаф, чийто печат е бил съхраняван от прадедите му. Неговият именит съгражданин – писателят Димитър Талев – използва някои представители на рода Лепавцови за прототипи в своите романи. Той е и сред постоянните гости в дома на баща му – Методи Лепавцов-Лемето, известен художник, който емигрира в България през 1941 г. Методи е активист на ВМРО, получава смъртна присъда в родината си и намира убежище в страната ни. Става част от Дружеството на независимите художници, а по-късно – член на Съюза на художниците. Близки приятели на Лемето са някои от най-ярките представители на творческата интелигенция. След дълга раздяла, семейството се събира в София. Ето как:
“Започнахме различни процедури и накрая получихме разрешение да напуснем родината си. През 1954 също се наложи да искаме разрешение – този път, за да се върнем. Завърших в България гимназия с отличие, но не ме приеха в университета. Имах висок успех на изпитите, но не бях член на тогавашната тоталитарна младежка организация Комсомол. Наложи се да започна работа в строителството, копал съм основите на комбината в Кремиковци. Баща ми също имаше проблеми, животът ни стана невъзможен. Когато в Скопие започнах да уча във факултета по строително инженерство, бях сред най-добрите. Образованието, което получих в България, беше много добро. Само шест месеца след завършването си станах главен инженер на строително предприятие.”
По-късно Александър Лепавцов завършва магистратура по икономика, пръв в Македония става доктор в областта на пътното строителство. В Мюнхен и Нюрнберг специализира планиране и поддръжка на инфраструктурата. Автор и реализатор е на редица мащабни проекти. Мечтата му е да стане университетски преподавател, но не успява – този път защото не е член на комунистическата партия. След обявяването на независимостта на Република Македония, той става министър в първото демократично правителство. Не крие, че по наследство е българофил. “Защото – пише в една своя статия - българският народ и политиците поддържат Република Македония. Те първи я признаха и постоянно защитават на международното поле интересите й. Аз много добре си спомням като министър, че още през 1991 г. българското правителство чрез министъра на транспорта Александър Александров позволи доставка на 30 000 тона нафта, която спаси тогава пролетната сеитба, а също и трансфер на много стоки, материали и суровини за македонската индустрия. Македония тогава беше затворена по суша от страна на Сърбия, Гърция и Албания. След това се осигури и морски коридор през Бургас, за което пак трябва да благодарим на министъра на транспорта на България.”
По времето, в което е министър, подписва няколко важни документи за сътрудничество между двете страни. Сред тях е договорът за т. нар. коридор Изток-Запад, известен по-късно като “коридор №8” за сътрудничество в областта на транспорта. Като скъп спомен пази няколко статии на своя вуйчо Атанас Стефанов, издател на вестник “Целокупна България” от началото на ХХ век, както и покана за сватба на роднини, написана на чист български език – през 1886 г. Какво е България за него – отговорът звучи като приказка:
“Представете си едно дете, което идва от провинциалния Прилеп и попада в столицата на България – вижда за пръв път трамваи, огромни магазини, витрини. Живее в апартамент с парно отопление и асансьор. Това са няколко века разлика във времето. В “Тодор Минков” – първото ми училище децата ме приеха, още помня учителката си г-жа Попова. Пеех хубаво и тя все ме включваше в празничните програми. Само децата малко ми се смееха – мислеха, че говоря на български диалект.”
Сред топлите спомени от българското детство са годините в отбора на СК “Левски”, когато печели първи места на републикански първенства по овчарски и висок скок. Тук е и първото влюбване, и многото приятели, които посещава винаги, когато може. В България се съхранява и част от творчеството на баща му – художника Лемето, починал като емигрант в Швейцария.

Албена Безовска

преземено од БНР



Гласувай:
0
0



1. анонимен - Mnogo interesno
13.04.2008 00:06
Mnogo interesno
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1301705
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив