Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
09.03.2008 09:54 - За името
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Любчо Георгиевски


Да се дискутира името на нашата държава в контекста на проблемите в двустранните ни отношения с Гърция е табу. От всички политици досега само на Глигоров и Цървенковски бе разрешено да се занимават с този въпрос, макар че, както знаете, бяхме прекръстени в Бивша югославска република Македония съвсем не толкова скоро. В настоящия момент, когато в “отношенията с Гърция повторно сме пред победа, когато те са максимално изнервени, когато имаме цялостната подкрепа на нашата политика, така че остава само да формализираме окончателния триумф” е още по-трудно да се разсъждава върху този въпрос.
Все пак още веднъж бих искал да се спра на този не толкова малък проблем.

Македония и НАТО

Македония се намира пред драматично тежка ситуация поради съзнанието, че предстоящото създаване на Косово директно ще повлияе върху съдбата на македонската държава. Угрозата от това вече я видяха дори Бранко Цървенковски и Бранко Геровски. С оглед на тази ситуация, като се вземе предвид целия капацитет на Македония да се справи с кризисните години, които ни предстоят, смятам, че влизането в НАТО е може би последният шанс на Македония да защити своята сигурност. Не защото и държавите в НАТО не могат да се разпаднат (последните събития в Белгия), но все пак вярвам, че ще бъдат избягнати личните трагедии и кръвопролитията, които стават все по-привични.
Тук още веднъж искам да припомня личното си убеждение, че влизането на Македония в НАТО и Европейската общност не зависи нито от решаването на проблема с името, нито от броя на реформите, които ще проведем до април. Смешни са анализите на международните наблюдатели, които твърдят колко напред е Хърватия в реформите си пред Македония, след като за последните 4 години (провъзгласени за най-успешни) външният й дълг нараства с 2,5 милиарда евро годишно, така че до момента е достигнал феноменалните 30 милиарда евро, съответно 80% от брутния национален приход, което я прави най-задлъжнялата държава в Европа. Да се представя такова състояние за парадигма на успеха наистина е проява на лош политически вкус. Така че според мен влизането на Македония в НАТО не зависи нито от името, нито от реформите, а е въпрос единствено на политическо решение директно свързано с националната кауза на Велика Албания. Нашата роля вече 15 години е сведена само до функция от решаването на албанския въпрос. Ще влезем ли в НАТО или не директно зависи от предполагаемата развръзка на косовския сценарий и от темпото, с което очевидно ще се разрешава новата западно-балканска криза.
Но дори и такава да е ситуацията, въпреки мнението ми, да приемем условно твърденията на официалната политика, че Косово не е от значение, както и това, че ще успеем да проведем всички реформи. В такъв случай остава само проблемът с ветото на Гърция.

Кой ни докара до там?

Много малко внимание се обръща на най-болезнения ни проблем, а именно как стигнахме дотам да дискутираме ветото от страна на Гърция. Ако си спомням добре, преди петнадесет години Македония смени знамето си и прие името Бивша югославска република Македония, а в замяна получи временна спогодба, с която Гърция ясно заяви, че няма да блокира държавата ни при приемането й в каквато й да е организация под името БЮРМ¹. Но актуалните събития показват точно обратното. Именно гърците казват, че ще блокират едно евентуално приемане на държавата ни под името БЮРМ, а нашите медии еуфорично твърдят, че всичко ще бъде наред само че ще бъдем приети под името БЮРМ, като при това ни уверяват, че това е добра новина. Значи въпреки всички отстъпки, които направихме, стигнахме до положението да бъдем блокирани, а името Бивша югославска република Македония си остава.
Кой ни подреди така?
Ще припомня за политиката на СДСМ² по отношение на Гърция след тяхното връщане на власт през 2002 г. и повторната студена война в отношенията ни с Гърция, за продължението на тази политика от ВМРО-ДПМНЕ³ и невероятно глупавия ход с кръщаването на летището в Скопие на Александър Велики. С това дадохме и формален повод да бъдем обвинявани, че първи сме нарушили временната спогодба, а с предложената идея за регистрационните табели само затвърдихме нещата в тази посока.
Защо никой не постави въпроса ако бяхме продължили с добрите международни отношения, установени през 1998-2002 г. дали изобщо проблемът с ветото щеше да съществува. Значи недвусмислено настоящата ситуация е дело на някои политически майстори и техните ходове.

Малко за историята но проблема

В Македония имамe една странна способност да създаваме фата моргани за много неща. След като от цялата си история направихме една фата мограна, защо и проблемът с името да не стане?!
Именно, очаквайки новата победа, забравихме, че дори гърците да се откажат от ветото си, името БЮРМ ни остава (разпространената информация, че ни трябват още три държави, за да бъде осигурена и победата ни в ООН, е неиздържана). Реалността е съвсем друга! А именно, факт е, че вече 15 години за международната общност нашето име е БЮРМ, а най-вероятно и през следващите 15 ще си остане същото.
Фактите говорят, че името Република Македония беше сменено със съгласието на македонската държава тогава ръководена от К.Глиоров – министър-председател, Б.Цървенковски – премиер, С.Андонов – председател на Парламента, С.Цървенковски – министър на външните работи, О.Фръчковски – министър на вътрешните работи и т.н. с масовата подкрепа на македонските медии, тогава предвождани от един куп редактори и известни журналистически имена. Фата морганата се състои именно в това, че посочените структури вече 15 години успешно изграждат представата, че те нищо не са направили, като при това са упорити поборници за статуквото, което все още не искаме да видим рационално, а то е неопровержимото съществуане на унизителното име Бивша югославска република Македония.
Също така да не забравяме, че още с подписването на временната спогодба тогавашната власт на СДСМ се обвърза активно да преговаря и да търси решение за името. А през 2005 г., когато се сдобихме със статуса на кандидати, в документите беше изразено становището, че приемането на Македония в ЕО директно е обвързано с изхода от преговорите за името с Гърция. Толкова за фактическото положение!

За позицията на Гърция

Години наред слушаме твърденията, че името е проблем на Гърция (а ние през това време се наричаме БЮРМ); че няма да преговаряме за името, защото това е свята тема (а вече 15 години преговаряме); че проблемът е ирационален (а през цялото това време живеем сред набор от ирационални неща) и какво ли още не! Не искам да бъда техен адвокат, но ако 15 години гърците имат проблем с името, защо никога не анализираме и техните аргументи, защото проблемът изобщо не е прост, както го представяме.
Според видяното досега от мен, проблемът се опира на три пункта. Първо, те притежават 51% от географска Македония, а ние 39%. Този факт е аргументирано изтъкван от тях. Второ, през 90-те години предизвикваха страх у тях проблемите, произтичащи от подялбата на Македония с всичките им аспекти, а именно: сигурността и имотно-правните отношения, бежанците, малцинствата, но мисля днес е ясно, че няма от кого да се страхуват. И третият проблем е упорито повтарян от тяхна страна (но ние, разбира се, и за него нямаме слух, а само го задълбочаваме). Става дума за присвояване на културното наследство на Антична Македония. През 90-те години този въпрос бе почти ефимерен, но днес е господстваща държавна политика на правителството, на Академията чрез учителите, та до широките народни маси. Факт е, че в Македония ще срещнете все по-малко македонци от славянски произход. Значи все повече и повече се размножават античните македонци. Това е още една от многобройните фата моргани на македонската действителност. Бягайки упорито от собствената си принадлежност, на която ни учеха Миладиновци, Пърличев, Кърчовски, Зографски, бягайки от учителите Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и това, което ни учеха техните ученици, естествено ставаме внуци на Аминт ІІ. Искаме или не, това е сериозен проблем и за самите гърци.
Значи, проблемът не е нито смешен, нито ирационален, нито е само техен, и докато се отнасяме по този начин към него, сигурно е, че ще дочакаме и нови удари.

Има ли място за решение?

Ако е вярно цитираното ново предложение на господин Нимис, за което получаваме доста ограничена информация, то съдържа две новини. От непотвърдената информация, с която разполагаме, неговото предложение е промяната от наша страна да бъде направена в частта за приемането ни в международните организации, което означава, че нашето име по конституция си остава Република Македония, а двустранно подписаните договори си остават да съществуват както такива. Значи, ако гърците са съгласни на този вариант, това означава промяна в тяхната позиция, защото досега тя беше изрична промяна на името навсякъде, където то се използва. Вторият момент, на който искам да се спра, е разпространената информация, поне от три македонски медии, че сега те са подготвени да приемат и името Северна Македония, т.е. име ще се различава от сегашното. Ако тези информации са верни, договорът би означавал, че Македония ще задържи името си по конституция в двустранните си договори, а промяната ще се отнася само за контактите с международните организации и това име ще бъде Северна Македония! Аз лично смятам, че това досега е най-благоприятната възможност, получена през последните 15 години. Не трябва да пропускаме това предложение чрез създаване на победителска нагласа. Това може би е първият шанс да променим унизителното име БЮРМ, като нищо не заплашва нито нацията, нито съществуването ни, нито дори и цялата ни историческа комплексираност.
На срещата на най-високо равнище на НАТО най-отговорните хора на нашата държава господин Цървенковски и господин Груевски имат тежка задача. Те трябва да стигнат до финала, но трябва да знаят и че този път ще е трудно да разчитат на политическо блъфиране. Ако имат сигурна гаранция, че ще бъдем включени в новото разширяване, нека завършат играта, както са я водили досега. В противен случай трябва да съзнават и последиците, които чакат страната ни. Споменатото разширяване може да бъде последно. А ние трудно ще получим нов шанс!

_____________________________________________________________________

¹ Бивша югославска република Македония

² Социалдемократически съюз на Македония

³ ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство

http://www.balkani.eu/index.php?b=news&bb=17122007170141



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 1329867
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1972
Архив