За да бъдат отделени жителите на Повардарието от българските си корени на тях им е насаждан национализъм. Национализъм в абсолютна крайност - не чети нищо друго освен македонско, не приемай нищо друго, освен македонско, само македонския произход е достоен за гордост, всички ти завиждат, че си македонец и искат да ти отнемат това, което ти принадлежи, всички са ни врагове на нас, македонците...

За да формира своя, различна от съседите нация, известен национализъм наистина е крайно необходим на Македония. Само преди век всички (с единични изключения) умеещи да пишат хора в Македония са се декларирали като принадлежащи към други етноси, от които мнозинството се е себедекларирало като българи. Така че новоформираната македонска нация няма друг избор, освен да влага известен национализъм в опстояването си.

В името на бързото заякване обаче македонския национализъм прекрачи доста граници. Залагайки на гордостта от произхода, македонистите се обрекоха да лъжат собственото си население и да не могат да му обяснят, че всъщност македонската нация се формира с образуването на Народна Република Македония в рамките на Югославия. Разбира се, че и преди това се правят опити за обособяване на различна от българите македонска нация,  но те са по-скоро конюнктурни отговори на конкретни събития. Това наложи македонците да започнат да крадат от чуждите истории, за да затвърдят тезата за "величествения си произход". Което от своя страна доведе до нова вълна на национализъм - глупиране на собствения народ до степен да не може да различи истината от лъжата.

Именно този национализъм докарва всички беди на Македония.

Най-голямата беда е конфликта между македонци и албанци. Ако слушам мненията тук на блога, според всички те са дивашко племе, с други нрави и култура. Противопоставянето им срещу македонците обаче се дължи до голяма степен именно на македонския етнически национализъм. Според мен това противопоставяне вече е в етап, от който няма връщане, т.е. албанците ще наложат тяхно управление върху земите, в които са мнозинство. Това е абсолютно обективен критерии, че те имат право върху тези земи. Независимо чии са били в миналото. Единствения начин да не ги отделят е те самите да не го желаят. Обаче антагонизма между двата етноса нараства, подхранван и от македонския национализъм и според мен тези земи ще бъдат отцепени, както бе отцепено Косово.

Освен ако албанците не решат, че утре цяла Македония може да бъде тяхна и си струва да потърпят още няколко години. Което е доста невероятно, като виждат, че Албания се движи напред, че й предстои приемане в НАТО и други международни общности, а те в Македония се оказват в изолация.

За проблема с името. Един напълно измислен проблем, ако става въпрос за утвърдени етноси и националности. Македонистите обаче се плашат, че нацията им все още не е достатъчно заякнала и всяко отстъпление може да бъде фатално. Определени кръгове в Македония съзряха и възможността да използват този спор, за да държат македонската държава в страни от международните демократични организации, тъй че го закапсуловаха допълнително от вътре, умело използвайки наложения страх за "идентичността". Това създава нови проблеми за Македония, същевременно задълбочавайки старите. И едновременно засилва национализма и страха в Македония, прибавяйки към враговете и "лошите европейци" и "лъжливите американци".

Освен това в политиката си Гърция е далеч по-себична и далновидна от България и знае, че Македония не е съвсем безвредна. При евентуален конфликт с трета страна Македония не би се забавила да се възползва и да извлече колкото се може повече изгоди за сметка на Гърция. Не е изключен факта и самата Македония да се опита да "подпомогне" такъв конфликт. Тъй че Гърция в никакъв случай няма да допусне кражбите от историята й и други претенции на Македония. И тъй като светът е свидетел на тези кражби, нейните позиции са по-силни от македонските. Стремежът на световната общност да бъде постигнато някакво приемливо решение за името, което да намали проблемите в региона и да създаде условия за развитието на Македония се тушира не толкова от гръцката неотстъпчивост, колкото от македонската. Наближава времето, когато световната общност ще потърси други начини за намаляване на това напрежение. Начини, които е възможно да бъдат крайно неблагоприятни за Македония. Много по-невероятен е вариантът светът да се обърне срещу Гърция.

Отношенията със Сърбия. Съжителството на двете сегашни държави - Македония и Сърбия в продължение на 80г. като една създаде множество връзки между тях. Страхът от възраждането на българщината в Македония е най-силен именно сред сърбите и просръбски настроеното население в Македония. Това го принуждава да се стреми към засилване на македонския национализъм сред цялото македонско население. Включително в името на македонската нация се отказват от собствените си сръбски корени. Без да отчитат, че този национализъм се настройва, в началото може би престорено, но постепенно все по-убедително и срещу майчината им държава - Сърбия. Отношенията между Македония и Сърбия могат да протекат в едно от двете направления: или Македония, след все по-засилващото се изоставане и изолация в крайна сметка се опре на Сърбия за приобщаването си към международни кръгове, в които Сърбия има авторитет (про-руски, про-китайски и т.н.), или по-вероятния сценарии: в Македония ще започнат да излизат историческите факти от терора по време на сръбската окупация след 1913г. и на базата на създадения македонски национализъм, въз основа на който младата държава ще се опитва да се докаже между Македония и Сърбия ще възникнат недоверие и спорове, водещи до конфронтация. Мнението ми е, че Сърбия все още не е засегната от македонския национализъм поради изключително голямо си влияние в Македония, но в скоро време й предстои и на нея да се сблъска с него.

Отношенията между България и Македония са изключително сложни. България, за разлика от Гърция, гледаше добродушно на кражбите от собствената си история. Дори ги поощряваше, разчитайки, че така се запазва връзката между нея и Македония, основана на обща история. Все по-ясно става обаче, че затвърждаването на новата македонска нация е основано изключително на антибългаризма. Всеки жест на добра воля от страна на България беше изопачаван и дори оплюван като стремеж да бъде асимилирана Македония (като с типично балканска хитрост жестовете на добронамереност се приемат, а след това се оплюват). Стига се до абсурдите македонците да са недоволни, когато българите ги приемат като свои братя и се отнасят с тях добронамерено и сърдечно. Разбира се, това двулично отношение постепенно се осъзнава от българската общественост и търпението не само на държавно ниво, а и в обикновените човешки отношения е на изчерпване. След като Македония като външна държавна политика и вътрешно сред населението си нарочва България за враг е нормално наистина да се сдобие с такъв в нейно лице. България все още има интерес Македония да бъде приобщена към общите наддържавни структури като НАТО и Европейския съюз, но при опасността Македония да продължи със сегашната си антибългарска политика и в тези структури този интерес е съпроводен с търсенето на гаранции, че тази политика ще бъде прекъсната.

Всичко това показва, че македонизма в областта, която се опитва да заеме - от антична Македония през Българското средновековие, борбите за национално освобождение и обединение на българите до действителното обявяване и формиране на македонска националност е обречен на антагонизъм със съседните държави, което води до конфронтация с цялата световна общественост. При това от позицията на държава, която се опитва да отнеме от съседите си част от националните им богатства. Ако прибавим и претенциите за "македонски малцинства" към съседите пълната изолация на Македония е повече от сигурна.

Същевременно Македония е малка и слаба държава, без ресурси и развита икономика, за да може да устои в междудържавните конфликти, които си създава.

Вътрешните проблеми на Македония (като изключим албанския, който в скоро време съвсем справедливо може да се окаже в графата "външни проблеми") не са по-малки. Налагането и запазването на фалшивата идентичност на македонците (фалшива, защото е основана на базата на фалшификати за произхода им) предопределя наличието на система за пропаганда и в случай на нужда терор: държавен (чрез законови средства), икономически или чрез отказ за защита на неудобните на властта от обикновени лумпенизирани и криминалогенни националистически елементи. Във времето на информацията, на отворените едно към друго общества, когато става все по-невъзможно да бъдат поддържани заблудите и фалшификатите за антично-македонския произход и "бугарите-татари" ще се налага тази система да се разраства, национализма и лумпенизирането на хората да се увеличава и да се предизвиква все по-голяма държавна изолация.

Увеличаването на хората, които разбират, че са лъгани и приемането за "патриотична задача" на други хора да ги държат в заблуда води до скрито, но огромно вътрешно противопоставяне. Различно мислещите се отхвърлят като предатели на Македония. В тази категория неминуемо спадат умните, но честни, т.е. "необработваемите" хора. По този начин в Македония спира производството на лидери, които биха могли да разрешат проблемите й. До ръководни места в йерархията биха могли да се доберат единствено хора, които нямат морал и са готови да сеят заблудите за "древната македонска нация". Ясно е, че такива хора биха използвали властта единствено за своя собствена облага, не и за просперитета и обогатяването - духовно или материално, на обществото.

Същевременно нереализираните лидери са обречени или да емигрират, или да се примирят. Най-много да се опитват да намалят вътрешното напрежение в държавата. И в тази си дейност обаче те са лесно уязвими и контролируеми предвид изградената система за терор и отстраняване на инакомислещите. Волю-неволю те са принудени да се събразяват с национализма и цялостните настроения в обществото и да премълчават изводите, до които са стигнали, присъединявайки се тихомълком по този начин към пропагандната машина.

Всеки опит да се излезе от този коловоз ще бъде спиран от самото общество, което няма да може да приеме, че е възможно отстъпление от "антично-македонските" позиции.

Навлязла дълбоко в този омагьосан кръг, Македония би могла да бъде извадена единствено при някакъв катаклизъм, когато насаждания национализъм и национална гордост останат на заден план, изместени от липсата на първични човешки потребности - при война, глад или друга някаква обща трагедия. Към която изолацията и праволинейноста на национализма без съмнение водят.

Какъв е изходът от тези песимистични сценарии?

Един-единствен: Реалността.

А защо тази реалност аз я свързвам с реБългаризация?

Насадения в македонците национализъм и гордостта от "величествения античен произход"няма да позволи ва македонците да приемат факта, че нацията им е възникнала едва преди 60-70 години. При това с помощта на терор. Желаейки или не, всеки, който се опита да извади Македония от омагьосания кръг ще се сблъска с това нещо. Пропуснат беше момента вината за лъжите около македонския произход да бъде хвърлена върху бившите югославски ръководители (което би било максимално близо до истината) и югославската идея да бъде заменена с реалната идея за започналото отделяне на македонската нация от българската и обособяването й като самостоятелна. Сега никой македонец не би приел, че Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Тодор Александров, Павел Шатев, Панко Брашнаров принадлежат на етнос, различен от техния. А България няма да се раздели в никакъв случай с тези герои на българщината. Не трябва да позволява повече да се злоупотребява с тях. Моментът е такъв, че единствено възможното отърваване от фалшивата антично-македонска идея е чрез идентифицирането с тези не по-слабо въздействащи исторически личности. Което ще рече - обща история с България. И реални корени на македонската държавност.

Тоест - реБългаризация.

Всеки мислещ човек в Македония, независимо дали е честен или не, знае, че това развитие е неизбежно. Тези обаче, които управляват събитията в държавата се надяват да забавят този момент във времето, да разтегнат колкото могат повече, колкото устискат връзката между поколенията, така че да успеят да я прекъснат и в крайна сметка македонците да гледат с пренебрежение на българския си произход. За тяхно съжаление обаче, тъй като единствените им инструменти са национализма и фалшификатите, само ще задълбочават агонията на македонците и неминуемо, през катаклизъм или след политическо решение ще се стигне до този реален резултат -

реБългаризация!

Само тогава в Македония между етносите, между хората ще има мир и спокойствие. Увереност без страх и напрежение. Без недоверие.

http://boris4.blog.com.mk/node/161964

според мен Бугараш, въпреки очевидно добрите познания по темата, не успява убедително да анализира процесите в Скопие чисто политически, а единствено на историческо ниво. Затова стига до фактически задънената теза за "Ребългаризация". Може би, трябва да напиша по-широк материал по темата, НО..............Мисълта ми е друга. Проблема на елита в Скопие е в това, че е най-верния НАСЛЕДНИЧЕСКИ ЕЛИТ НА НАЦИОНАЛИСТИТЕ В СЪРБИЯ. Чисто и просто Милошевич и Кощуница и сръбските националисти и досега имат силни позиции в Белгард, оттам и техните приятели в Скопие. Така че тези елити са скачени съдове - намаляването на влиянието на сръбските националисти в Белград ще води до същото в Скопие. Но това не означава, че ще има процес на РЕБЪЛГАРИЗАЦИЯ. Чисто етнически ще се формира единна държава между Македонските албанци и македонските православни, които ще прочетат от ОБЕКТИВНА ГЛЕДНА ТОЧКА историята на тази територия. Оттам ще се продължи по пътя на интеграция в ЕС и НАТО на държавата Скопие с два етнически компонента - албанци и българи, но ще бъдат наричана примерно СКОПНЯНИ(подобно на косоварите).
Кога ще стане това - ами когато сегашния елит в Скопие заедно с този в националистически Белгард банкрутират. Как ще банкрутират - от една страна изолация(тезата за Гръцка изолация според мен не издържа) на Скопие, от втора и по-страшна за тях, по модела Косово - тотална МАФИОТИЗАЦИЯ на страната. Просто когато мафията ги сложи на КОЛЕНЕ всички макета ще дойдат да търсят закрила в София и Брюксел и Атина. Това е!

Дано е такова бъдещето на Македония !!!!

Интересите на великите сили и тяхната намеса на балканите доведоха до това ,всеки народ да има две държави.
Гърция-Кипър
Румъния-Молдова
Албания-Косово
България-Македония
Навсякъде в дублиращите държави са се оформили народности,които се идентифицират със съответните държави.Така например кипърците знаят, че са гърци,но се чувстват кипърци,жителите на Молдова се чувстват молдовци, но много добре знаят произхода си и историята си.Единствено българите от Македония са отродени от своя корен и са в плен на изцяло фалшифицирана история.Политиката на отчуждение и враждебност към България е самоубийствена за Македония.Дали ще се намерят отговорни и прозорливи хора в Македония,които да променят нещата благразумно или ще се чака катаклизъм?Зящото не може един народ вечно да живее в лъжи и заблуди.