Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
17.06.2008 10:27 - НАРОДНОСТТА НА МАКЕДОНЦИТЕ
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 7224 Коментари: 5 Гласове:
0



Кръсте Мисирков

Статията на г. Арсени Йовков1 "Българи в Македония", поместена в брой 1 на "20 юли", като че ли отново подига въпроса за народността на македонците, като го разрешава с неопровержими доказателства в полза на българското племе. Авторът на въпросната статия, в една друга своя статия, поместена в последния брои на в. "Пирин", се изрази, че македонския въпрос има до тогава, до когато има българи и българско национално съзнание в Македония и че в интерес на всички други народности в Македония важно и необходимо е да има българи в Македония. В последната статия г. Йовков се изрази дори, че ние македонците трябва да бъдем по-голями българи от самите българи.

Тези две интересни статии на г. Йовкова ни дават повод да се спрем върху въпроса за народността на македонците и върху ролята, която тоя въпрос е играл и ще играе в историята на Македония.

Началото на XIX в. завари в Македония гръцко духовенство и българско национално съзнание между по-събудените македонци, които ръка за ръка с българите от България и Тракия поведоха борбата за национална просвета и национална църква. Това духовно и национално единство на мизийци, македонци и тракийци предшествува и последва създаването на българската екзархия и освобождението на България.

Сърбите позавиждаха на българите и по някои други теоретически и практически съображения почнаха да оборват европейските, македонски и български твърдения, че македонците са българи и с това те първи поставиха на масата на учените въпроса за истинската народност на македонците. Би било неблагоразумно да отричаме, че задачата, която си поставиха сърбите, е немаловажна и че успехите, които те постигнаха благодарение на своята необикновена упоритост и строга систематичност, са колосални. Сърбите не пренебрегнаха нито едно от средствата, които им предоставяше съвременната им наука: и общото езикознание, и сравнителната граматика на славянските езици, и историята, и археологията, и устната и писмена народна словесност, и географията, и дипломацията не бяха пренебрегнати от сърбите в тяхното стремление да оборят увереността в българския характер на Македония. И в резултат те завладяха по-големия дял от Македония, която им се даде като земя, населена от сърби, даде им се от ония, които до последно време единодушно признаваха българския народностен характер на Македония.

Обаче въпросът за народността на македонците с това не се свърши. Сърбите постигнаха само едната половина от своята задача: те успяха да заблудят западно-европейците и да завладеят Македония. Но самите македонци, завладяни от тях, не са духовно победени и се съзнават като народ, отличен от сърбите, който се съзнава ясно и иска да си запази своята индивидуалност.

Тук е опасността за сърбите, тук е силата на македонците, тук се крие и историческата роля, която има да играе за в бъдеще въпросът за народността на македонците.

И ролята на българи и сърби в развитието и разрешението на тоя въпрос сега е напълно противоположна на оная преди балканските и световната войни: сега за сърбите теоретически не съществува този въпрос, както не съществува и Македония в границите на Югославия; за България има Македония, както и съществува и въпрос за народността на македонците, които днес българската наука с по-голям от сръбския успех би могла да подеме, да популяризира и да му даде подобаващото му значение.

Но българинът не обича филология и история, той не обича да бъде упрекван в шовинизъм и готов да живее на всяка цена в мир със съседите си, па дори и тогава, когато те искат да присвоят, половината от неговата къща, от неговия двор.2

А за Македония мнозина "просветени" и пет пари не дават. Те не я познават. За тях тя е страна с камъни и диви ябълки... Ето защо българската опозиция не е опасна за сръбското владение на Македония. От тази страна сърбите се гарантираха и с ред международни договори и с такива с България.

Но ето, че се раздават викове на самите македонци: ние сме българи, повече българи от самите българи в България... Вий сте могли да победите България, да и наложите каквито си щете договори, но с това не се изменя нашето убеждение, нашето съзнание, че вий не сме сърби, че ний досега сме се казвали българи, тъй се казваме и днес и така искаме да се казваме и в бъдеще. Искате ли отстъпки от нас? Искате ли да сме по-малко българи от самите българи? Да ви отстъпим? Отказваме се да бъдем тъй безразлични към националните си интереси като други. Ние не можем и не трябва да поддържаме мизийците във всичко, защото мизийската логика, техните начини на действие довеждат до сръбско-български договори и спогодби за Македония, довеждат до договори като сръбско-българския в 1912 година, като Ньойския. Ние ще бъдем повече македонци, отколкото българи, но македонци със свое отлично от вашето сръбско самосъзнание, със свое историческо минало, със своя литературен език, общ с българския, със свое македоно-българско национално училище, със своя национална църква, в която националното и религиозното чувство на македонеца да не бъде оскърбявано от лика и духа на сръбските светии, като "св. Сава".

Сърбите много добре познават и сега, както и преди, значението на въпроса за народността и народностното чувство на македонците, ето защо чрез асимилация на македонците искат час no-скоро да се избавят от него.

Но всичко напусто.

Наричаме ли се ний българи, или македонци, ний винаги се съзнаваме като отделна, единна, съвършено отлична от сърбите и с българско съзнание народност, която ще знае да наложи волята си в борбата за човешки права на македонеца.3


в. "20 Юлии", I, бр. 5, 11 Май 1924.

1 Арсени Йовков, (1882-1924), от с. Селци, Дебърско. Още като ученик влиза в редовете на ВМОРО. Взима участие в Илинденското въстание, близък на Мисирков. Редактор на вестниците "Илинден", "Пирин" и "20 юлий" издавани в София - в тях Мисирков помества някои от статиите си.

2 Това критично отношение към българската политика Мисирков проявява и в други свои статии. Виж по въпроса тук в Предговора, т. 6г "Критично отношение към българската политика" - стр. 23-25.

3 Това е категоричния отговор на Мисирков към някои негови днешни биографи в Скопие.

http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii2.html#16




Гласувай:
0



1. karavelov - E за Мисирков и децата вече знаят за ...
18.06.2008 22:14
E за Мисирков и децата вече знаят за какъв се е смятал!!! Поздрави!
цитирай
2. анонимен - Мисирков-Българин
25.06.2008 18:55
Тези текстове на Мисирков знаят ли се в Македония?
цитирай
3. bugarash - aha
26.06.2008 15:18
znaat se ama i misirkov bil zaveden od bg propagandata
цитирай
4. анонимен - mPLNAykYGEC
04.07.2011 07:36
Kewl you solhud come up with that. Excellent!
цитирай
5. анонимен - MQRsNeJtxp
04.07.2011 12:05
VyGu9Y <a href="http://aaiqqvsdfudp.com/">aaiqqvsdfudp</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 2182013
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1975
Архив