През 1973 г. Хелфен обръща внимание, че вследствие новите филологически разработки по въпроса, изданието на Мюлер на Perigesis в частта му Scythica et Caucasica e негодно, а точно него / І,1,186/ е превел през 1948г. във „Вестник Древней истории” /ВДИ, 1, 23,241/ съветския историк Латишев „без всякакви изменения и с някои коментари. Съветските историци – продължава американския професор – са останали незапознати с филологическите разработки, направени в периода след превода на Латишев и все още сочат този излязъл от употреба текст, като крайъгълен камък при тяхната реконструкция на историята на хуните. Виж, например, Бернштайн 1951,135; Тревер 1959,192; Артамонов 1962,42; А.П.Смирнов в „История на СССР-т.1”/Москва,1966,15т./,323. Понякога техните идеи за Perigesis са немалко странни: Смирнов нарича Дионисий, който е съвременник на Птолемей, „византийски писател”. Г.Б.Федоров/МИА 83,1960,15/ го бърка с Дионисий от Халикарнас. Л.Н.Гумильов/ВДИ 1960,4,123-125/ отива най-далече в изводите си, произтичащи от превода на Латишев. В 155г., под натиска на хсионг-пи/сянбийци в речника на Гумильов – бел.м./, хсионг-ну /хуну в речника на Гумильов-бел.м./ побягнали от Тарабаг на запад. В 160г. те вече били на Волга. При други обстоятелства /от тяхната история – бел.м./ хсионг-ну са се преселвали с покъщина, но сега те преодолели без нея 2600 км. за две или три години. Постоянно воювайки с преследващите ги хсионг-пи /сянбийци-бел.м./ те не смогли да вземат със себе си деца, жени и стари хора. Те продължили да бягат на запад от изгрев до залез слънце дотогава, докато техния враг най-накрая ги изоставил. Само най-издръжливите оживели в отчаяното бягство. Мъртвите тела на хунските жени били разпръснати по цяла Средна Азия. В тези хиляда дни на преход, всички видове висока социална организация били разрушени, всички прекрасни културни достижения на миналото били изгубени. На р.Волга воините хсионг-ну били длъжни да намерят жени от чужди народи. Хдионг-ну се превърнали в „гунны”. Това наистина е чудесна история, само където още по-чудесна се явява елементарната грешка в смятането: 2600 км. разделени на 1000 дни не е 26 км. на ден преход, а 2,6км. Дистанция, която не би била трудна даже за бременните хунски жени.”/с.524/.

Гунны, вторгшиеся в восточноевропейские степи в 370 г., органически влились в процессы так называемого "великого переселения народов", начавшегося в Европе примерно на столетие ранее (рис. 1).События, приведшие процветавшую державу Хунну к расколу и откочевке из родных степей на далекий Запад, происходили еще раньше. Так, в середине I в. вследствие многих бедствий (засух, эпидемий), длительных междоусобиц, неудачных войн с Китаем империя Хунну разделилась на две державы: Северную и Южную. Южная сразу встала в вассальные отношения к Китаю, а Северная еще целое столетие сохраняла относительное единство и самостоятельность. Вокруг них кипели страсти — все неизвестные раннее народы, освобождаясь из-под власти еще недавно всесильных хунну, начинали свой исторический путь. Более других выделились восточные соседи — сяньбийцы. Им необходимы были новые пастбища, и наиболее доступными для захвата оказались земли слабеющего с каждым десятилетием государства северных хунну.Во главе сяньби встал молодой и энергичный воин из знатного рода Таншихай. В период с 155 по 166 г. он овладел всей территорией Северной державы хунну и стал главой громадной, но недолговечной империи. Что же касается хунну, то все спасшиеся от уничтожения и рабства, сбившись в крепкое военизированное объединение, двинулись в далекий, казавшийся бесконечным и полным опасностей западный поход. Тысячи километров двигались хунну по сибирским и уральским степям сквозь владения угроязычных и тюркоязычных народов. Поход занял более 200 лет.За эти столетия сменилось уже несколько поколений — потомков, оставивших родину. За время движения хуннская волна постоянно пополнялась народами, побежденными и разоренными ими. Все они переходили к таборному кочеванию и военной демократии, участвуя в общем движении — нашествии, неуклонно приближавшемся к европейским степям.Такое объединение, возглавляемое хунну в то время, нельзя было даже назвать, согласно классификации Л. П. Лашука [1968, с. 98— 99], (продължава)

(продължение) "союзом родственных племен" или "этнолингвистической группой", поскольку "племена", а вернее — этносы были разноязыкие и разноэтничные. Такими они ворвались в восточноевропейские степи Донского бассейна, где в то время мирно пасли стада сарматы (аланы), находившиеся, видимо, на второй стадии кочевания. Несмотря на воинственность, прекрасное вооружение и очевидное нежелание отдавать свои земли пришельцам, последние без труда разгромили их, частью уничтожив, а частично присоединив к своему рыхлому, но мощному объединению. Далее они двинулись в Центральную Европу и, остановившись в Дунайской Паннонии, основали там центр своей громадной державы (империи), возглавленной ханом-объединителем Ругилой. Он умер в 433 г., и власть над империей приняли два его племянника — Бледа и Аттила, однако в том же году Аттила убил брата и принял власть над гуннской державой один. Аттила всеми возможными силами старался сплотить свое объединение. Его власть признавали не только ближайшие к центру народы и этносы, но и кочевавшие в далеких "восточных" землях Волго-Днепровского междуречья орды. Все они, как и сама "империя", в которую они входили, назывались уже не хунну, а гунны (Гуннская держава). Однако многие из входивших в державу группировок сохраняли свои самонаименования, которые дошли до нас в письменных источниках немного более позднего времени, и мы остановимся на этом ниже. Здесь же весьма существенно отметить, что все разместившиеся в восточноевропейских степях орды продолжали в течение сравнительно долгого времени вести "таборное" кочевание. Этот вывод мы основываем прежде всего на данных археологии. Дело в том, что на этой, судя по сведениям письменных источников, громадной территории, населенной весьма густо, археологам почти не попадаются памятники той эпохи. Ни разу не зафиксированы остатки (или следы) более или менее обитаемых зимников, только обнаружены разбросанные по всей степи около полусотни погребальных комплексов." Явно там времето е спряло до 1900 г.

Именно Плетньова е една от идеоложките, благодарение на която тюргешкото племе на източните тюрки дулуси е вменено, че е българския династичен род Дуло...Нещо, което беше спуснато и в учебниците на НРБ...На какво основание прави тази връзка Пленьова? Единствено на това, че при тюргешите имало дума "чор", а в дунавска България имало титул "чоргубоил"....Една от най-големите грешки на българската историческа наука, е че не е разработила ясно и аналитично откога българи и тюрки имат взаимодействия помежду си и не е ли по-вероятно, че голяма част от тюркските военни титули в Дунавска България, като ябгу и чоргубоил, са онаследени всъщност от общата държава в Панония на българи и авари-тюрки, през VІ и VІІ в.в.....Кога хуните преди това са имали тюркски титули...Все някой щеше да знае, че Атила е каган....Но никой не знае...Обаче всички знаят, че аварския вожд е каган, и П. Дякон и др...

Монографията на Хелфен от 1973 г. "Светът на хуните" е призната като най-доброто писано за европейските хуни, лошото е че в Бг се превежда Гумильов и не се знае за Хелфен...Апропо, Гумильов има книги за азиатските хсионг-ну и нищо не е написал за европейската хунска история, освен хипотеза за произхода на европейските хуни..

Кой и защо я признава за най- доброто нещо?

Браво!

@kostadin > Като прочетете всичко написано за хуните до сега, сам ще прецените, а ако не Ви стане ясно, няма как да се помогне!

Преди да си прочел още първата книжка е добре да провериш дали източниците на сведенията побликувани в нея могат да имат доказателство за автентичност.В противен случай ще забъркаш голяма каша в главата ти.
Дали е разумно да изчета предлаганата ми купчина от книги и после да си избера една на която ми се струва ,че вярвам.
В крайна сметка става дума какви са критериите ти за истиност.

Всички тези теории за произхода на Хуните са напълно излишни и безсмислени,понеже древните очевидци са си написали черно на бяло кои са Хуните. Защо трябва такива като Гумильов или други подобни елементи с пристрастие към фалшифициране на древните извори да си изсмукват от пръстите "теории",когато древните летописци са написали черно на бяло,че Хуните са от рода на Гетите,Скитите и Кимерите,което значи че те са чисти европеиди,и то не какви да е,а руси и синеоки,от Понтийски тип! Китайските рисунки може и наистина да изобразяват Хуни,а това че са нарисувани грозни или дори гротескни се дължи на слабите творчески умения на китайския художник и на невъзможността му да нарисува правилно хора,които расово не приличат на китайци. Китайските транскрипции (Хун-ну,Ксионг-ну,Хсионг-ну,Сюн-ну и пр.= Хунни,Конни) може наистина да обозначават част от онези Хуни,които са живели на изток и са нарисувани в Монголия вече като наистина абсолютно чисти европеиди от понтийски тип,но това съвсем не означава,че Хуните са живели единствено и само на изток а означава,че те са живели на много места едновременно. За този феномен си има абсолютно сигурна и много сериозна причина обаче: те са били Царското племе на Българите (Оногурите,Хунохората) и затова са живели там,където е имало Барбари (Бургари), сиреч- по цялото пространство от Хамбург до Пекин,за да участват в управлението на деветте отделни административни единици на Стара Велика България.

Наистина е голям абсурд, че и до днес свързването на хуните със сюнну стои като някаква аксиома, при тотална липса на доказателства. Най-странното е, че в Средна Азия има народи, наричани хуни - ефталитите, хионите, хиаона в Авестата, дори аланите са наричани масаха-хона, от какъв зор тогава се хващат за сюнну, да се чуди човек. Очевидно е, че хуни/хони е някакво по-широко и общо название за източноиранските (тохаро-иранските) народи.

Здрасти letopisec!
Тази му статия на Maenchen-Helfen "The Huns and the Hsiung-nu" чел ли си я или цитираш "тракедониста" Спароток, който преди близо две години се позова на нея?

Персите врпрочем с пълно право са наричани Барбари (Бургари),понеже гърците са знаели по-добре от нас,че Перси= Берзи (Белзи),а Берсилите и Берсите са едно и също нещо,особено като се знае,че те са част от хората,наследили Второто коляно на Българския род. Самото название Барбари не е измислено от гърците или римляните,понеже в Африка и до днес има племе Бербери,което разбира се не е взело племенното си име от тях,а от нашите земи,съдейки по обичаите и по индоевропейските остатъци в езика им. Формата Барбари се различава от оригиналната форма Бургари много по-малко,отколкото формите Бахли и Пугури се различават от формата Българи например. Но като знаем с колко много имена са наричани дедите ни,защо да се учудваме,че Бурджани= Бургари а Полска= Болжка?