Преди известно време, да кажем около месец и нещо, по повод на някакви антибългарски писания на македонската преса, ми стана любопитно как самите македонски граждани ни възприемат като свои съседи и – колкото и да им е неприятно – най-близки роднини. За тази цел беше нужно просто да прегледам някои македонски форуми или потребителски коментари към статии в електронната преса на Македония. Това, което прочетох, не ме изненада особено. Разбира се, имаше ги и дежурните плюнки по наш адрес, имаше обаче и далеч по-разумни мнения. Повечето от македонските граждани, бомбардирани десетилетия наред от антибългарската пропаганда в държавата им, имат определен набор от възражения срещу искреността на нашето добронамерено отношение към тях. Например, те задават въпроса, като толкова ги обичаме, и първи сме признали суверенитета на Македония под собственото и име, защо не сме признали и „македонската нация“ и „македонския език“. Тоест, типично по български маниер, македонците считат, че признаването на тяхната държавност от наша страна е половинчато, и преследва определени политически цели, които обаче, са за сметка на Македония и македонците. Според мен тук е напълно излишно да се обяснява, че е съвсем нормално една държава във външнополитическите си дела да се стреми да постигне някаква определена изгода, и да избегне нежелани за нея последици. Така че, нелепо е, драги македонски братя, да ни обвинявате, че си гледаме нашите национални интереси, а не интересите на измислената от сърбите „македонска нация“. Това е обичайна практика по света, която дори вие упражнявате. А и достатъчно сме направили за вас, мисля.

В този блог аз ще се опитам да се превъплатя в ролята на българското правителство (без определена партийна принадлежност), и да отговоря разумно и логично на вашите питания. Смятам, че имам правото на такова временно превъплащение, тъй като отговорите, които ще дам, отразяват чувствата и мнението на преобладаващата част от българите. И ще игнорирам напълно позицията на платените или доброволни „камикадзета“ от двете страни на границата, защото, ако и да разбирам добре гнева на нашите, и си обяснявам от психологическа гледна точка този на македонските, не смятам, че подобни остри позиции могат да спомогнат по някакъв начин за преодоляването на все още значителната дистанция между двете държави.
Няма да претендирам за висша компетентност в отговорите си, а само ще нахвърлям основните мотиви за действията на българската страна. Уточненията ще оставя на специалистите били те историци, филолози, етнографи, антрополози, генетици, или други.
И така...

1. Защо България не признава, и никога няма да признае „македонската нация“?
Отговорите са няколко, и са простички.
Първо, защото такава няма. За нас, както и за всеки, който си е направил труда да проучи исторически документи по въпроса, е ясно, че (без да споря за конкретната година), на практика, най-малко до началото на XX век, такава народност не е зафиксирана никъде. Давам си сметка, че предвид на актуалното положение на съществуваща македонска държава, и ясно македонско самосъзнание на една част от жителите и, такава една наша позиция изглежда плашеща. Но, всъщност не е чак толкова. Ние не отричаме нито правото на македонците да се самоопределят както искат, нито да имат собствена държавност. Не! Ние отричаме историческите основания за такава народност и държава. Тоест, в XXI век никой няма да тръгне да ви присъединява или заличава от картата на света, не бойте се. Това, с което не сме съгласни, е условието за нашите добросъседски отношения да бъде признаването от наша страна на една лъжа. Още повече, че от наша гледна точка, подобно признание би било все едно някоя майка да се отрече от детето си. Ами, колкото и да ви обичаме, няма как да стане, разберете го. Наричайте се, и се считайте за каквито щете, но за нас вие сте българи. Такива, каквито бяха вашите деди, и такива, каквито са вашите първи братовчеди, намерили спасение в България след сръбско-гръцките изстъпления в Македония през първата половина на XX в. Мисля, че подобно възприятие от наша страна може само да бъде от полза за македонските граждани и македонската държава, макар това понякога на нас да ни струва твърде скъпо. Но за това по-нататък.

 

        2. Защо България не признава, и никога няма да признае „македонския език“?


И това не е особено сложно.


И ние знаем, и вие също си давате сметка, че на практика, „македонският език“ е дефиниран като отделен такъв едва в средата на XX век. Можем да спорим, можем да отричаме, но това е факт. Дотук нищо ново за вас. Това, което е ново за вас, е ясното съзнание от наша страна, че като официален език на държавата Македония, няма нищо ненормално вашият говорим език, който на практика се явява югозападен български диалект, да бъде наречен „македонски език“, доколкото вече около половин век той е конституиран със своите лексика и граматика, изучава се в македонските учебни заведения, и се ползва от средствата за масова информация в Македония. Няма лошо. От езиковедска гледна точка обаче, са налице най-малко две основания срещу официалното му признаване от българска страна. Първо, език не възниква за такова кратко време, нито пък е възможно да възникне ей-така – от нищото. Тоест, за да бъде признат „македонският“ в качеството му на официален държавен език от българска страна, нужно е първо македонските институции да признаят, че е създаден на базата на югозападните български говори, и по-специално на скопския диалект, а така също и че за да бъде диференциран от „езика-майка“ (българския), в „македонския“ са извършени някои „хирургически интервенции“, сближаващи го изкуствено със сръбския. Прочие, тези близости със сръбския и разлики с книжовния български не са били налице преди създаването на македонската граматика в средата на "40-те години на XX в.


Другото основание на езиковедите е, че „македонския“, независимо от някои локални лексикални разлики с книжовния български език, каквито разлики имат на практика всички диалекти, притежава всички граматични характеристики на българския език. Някой македонски гражданин беше писал в един форум, че доказателството, че „македонският“ е различен от българския било, че българите обикновено не го разбирали. Драги, ти явно не познаваш останалите български диалекти. Някои от тях са много, ама много по-неразбираеми от „македонския“, уверявам те. Причината за това е, че когато още по турско време нашите възрожденци оформят правилата на българския книжовен език, те взимат за еталон т. нар. „балкански говори“, които са от източно-българските говори, наред с рупските и мизийските. „Македонският“, шопският, торлашкият, северозападният и граовският са от западните български говори, които си имат своите фонетични особености спрямо източните. Впрочем, интересен е фактът, че говорът на населението в гръцка Македония също притежава характеристики, сближаващи го повече с източните, отколкото със западните говори, а идентичен на „македонския“ се говори в района източно от София, та чак до Враца, където хората определено не са „македонци“. Освен това, в преобладаващата част от долината на река Места, която спада към българската част на Македония (Благоевградско), се говори „рупски“, който е от източните говори. С други думи, характерните за „македонския език“ лексикални и фонетични особености изобщо не се вписват само в рамките на целокупната географска област Македония, а от друга страна повечето от тях не покриват територията на цялата област. Което ще рече, че „македонският език“ не притежава не само лексикални и граматически, но дори и териториални основания за своето определение като такъв. Изобщо, положението е сложно, но каквото и да говорим, нямаме разумно основание да делим „македонския“ от българския език, освен чисто политическо такова.


Някои потребители от македонските форуми твърдят, че не македонците говорят български, а обратното - „бугарите-татари“ са взели езика от македонците, следователно, ако говорим за общ език, то той би трябвало да се нарече „македонски“. И следват примери за Охридската книжовна школа, Св. Климент Охридски, и т. н. Като оставим настрана, че Св. Климент Охридски е действал като български книжовник в една българска по това време територия, в която никой не е открил „македонци“ чак до началото на XX век, чудя се защо все забравяте за паралелно действащата на Охрид Преславска книжовна школа?!? Там „македонци“ няма, и никога не е имало. А именно там се формира книжовната традиция, която Климент прилага в Кутмичевица. Между другото, името „Кут-мичевица“ най-вероятно произлиза от името на тоя прото-български клан – кутригурите, които братът на Аспарух, Кубер, е заселил в днешна Македония, в Битолско. То затова се нарича също и „Керамисийско поле“, понеже Кубер отива в Македония от района на Срем, който пък преди това се нарича „Кера-уния“. Надявам се, че ми схващате основната мисъл.


Както и да е, отплеснах се, пък може и да греша; ще оставя тази тема на историците.


Засега просто ще ви постна един линк към някои от българските диалекти, да ги сравните с така раздуваните разлики между „македонския“ и българския, пък и да се повеселите малко:


http://dialektite.com/dialects/list


Голяма част от думите са неразбираеми за повечето българи, които не знаят диалекти, но най-забавни са фразите. Има и доста от типичния интернет-спам с реклами, но той е на латиница, и лесно ще го разпознаете. В скоби е посочен и публикуваният брой диалектни думи или фрази за всяка област, като някои се повтарят. Ако не ви мързи, можете да добавите такива и от вашият район.


Ето ви и карта на българските говори и диалекти:


 [IMG]http://i49.tinypic.com/ol8bl.jpg[/IMG] или: http://i49.tinypic.com/ol8bl.jpg

       


 3. Защо България „изостави“ македонците?

В съзнанието на мнозина македонски граждани съществува представата, че след Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913) България е „изоставила“ и „предала“ македонското население, вследствие на което то е било подложено на невероятни зверства от страна на сърби и гърци. От психологическа гледна точка, подобно обвинение би следвало да оправдае про-сръбския „стокхолмски синдром“ на днешните македонци, които странят от своите братя-българи, и тъгуват по пан-сърбизма на Титова Югославия. Да, България води четири войни за Македония, но за жалост воюваше срещу всичките си съседи, а в някои от случаите (двете Световни войни) – срещу почти целия свят, вследствие на което загуби тези войни. Не знам дали си давате сметка, какво струваше на България и на българите това, че в течение на половин век Македония постоянно е била приоритет в нашата политика. Да, ние загубихме войните (но ги поведохме, макар и безнадеждни), след което вие останахте безпомощни пред издевателствата на сърби и гърци. Но заради вас и вашата свобода, България и българите платиха не само с жертви и разрушения, те платиха и с огромни контрибуции и репарации, но също така платиха и с други български територии, чието българско население също беше избивано, прокуждано, малтретирано и обезбългарявано. Именно заради свободата на Македония България загуби Западните покрайнини (пък и цялото българско Поморавие, всъщност), Егейска Македония, Егейска Тракия, Одринска Тракия и Добруджа (аз съм от Тракия, а жена ми е от Добруджа. Тоест, и двамата сме чисти българи.). Нима тези земи бяха по-малко български, отколкото Македония? Нима животът на тези хора струваше по-малко? Аз познавам доста потомци на тези българи от другите ни загубени земи, но не съм чул никой от тях да псува България, така както съм го чувал от македонци... Е, следва да се запитате би ли тръгнала след всичко това Майка-България да води нови войни за вас? Не мисля. Да, ние винаги ще ви помагаме, и винаги ще ви подкрепяме, защото никоя истинска майка не изоставя детето си. Но няма да търсим повече сближаване с вас, докато сами не се осъзнаете, и не го поискате. Защото насила може да се вземе, но насила не може да се даде!

Чувал съм коментари от македонци по повод македонския (в териториално отношение) произход на мнозина български държавници, че „македонците сме тарикати, защото управляваме чужди държави“. Глупаво. Случвало се е да управлявате „чуждата държава“ България, само защото сте били допуснати да го правите. И най-вече защото не е била „чужда“, и никой никога не ви е възприемал като „чужденци“, затова. Но е крайно време да разберете едно нещо. Докато действате като „тарикати“, търсейки само ползата (подобно на казуса с българските паспорти днес, единствено като „вход“ за Европейския съюз), винаги ще бъдете прецакани. Защото в един съюз, в който просперитетът е плод на съблюдаването на взаимния интерес, никой не обича тарикатите. И защото дърво без корен неминуемо изсъхва.

 

4. Защо България не приема обвиненията за „окупация“ на Македония и съучастие в депортирането на евреите от областта по време на Втората световна война?

Ами, примерно защото администрираните от България през Втората световна война земи на днешна Вардарска Македония и Егейска Тракия са били под „временна администрация“ до края на войната, след което Германия трябвало реши какво да прави с тях. И защото, въпреки тази българска временна администрация, на практика тези територии са били под пълен германски контрол. И защото опонирането на Германия щеше да доведе до окупация от нейна страна на самата България, а оттам и до унищожението на евреите дори в рамките на царството. И най-вече, защото, както отбеляза един потребител от Македония: „Хора, които не са спасили никого, нямат никакво право да обвиняват тези, които не са успели да спасят всички!“ Да ви го кажа де, щото и в България и в Дания спасяването на евреите е дело най-вече на самите граждани, а не толкова на правителството или църквата. Но не ми е ясно къде бяха по това време охотно обвиняващите ни сега македонски граждани...

И още нещо. В Македония и до днес не спират квалификациите по отношение на България като окупаторска „фашистичка држава“. Доколко е окупаторска може лесно да се провери в документалните кадри за посрещането на българските войски в Скопие и Охрид, но тук по-интересното е нещо друго. А именно, че всичките тези коментари за тая „окупаторска войска“ се правят от гледната точка на поддръжиците на комунистическите и про-сръбски партизани в Македония. Както се казва, коментарът е излишен, но все пак ще го направя. Да си подръжник на комунизма в XXI век означава, че си останал безвъзвратно в миналото, защото всички знаят какво донесе комунизмът на Източна Европа и нейните граждани. Пък и не само. А може би масовите убийци Ленин, Троцки, Сталин, Мао и Пол Пот са с нещо по-добри от Хитлер и Мусолини? Явно за някои днешни македонци е така, но за цивилизована Европа впечатлението от такава една позиция определено не е никак добро. Та, само да попитам – Ако България е „фашистичка држава“, то не е ли комунистическа държава днешна Македония?
Обаче, не спирам да се чудя защо определени македонски интернет-потребители са се загрижили чак толкова за евреите? Хайде, нормално е – хора са. Но чак пък повече, отколкото за собствения си народ, това вече намирисва на гнило. Или просто някой пак се опитва да се почеше там, където не го сърби.
Впрочем, относно екзекуциите на комунистическите македонски партизани от страна на българските окупационни части, трябва да се имат предвид още две неща. Първо, при бунтовете и въстанията в самата България през 1923 г. нашите войски са избили далеч повече хора, отколкото в „окупираната“ Македония. И второ, как по-точно е трябвало да постъпят с про-сръбските комунисти-терористи? Да ги похвалят и да ги възнаградят? Хайде, стига.

5. Защо България с никого не е делила, и никога няма да дели Македония?
Ами, просто защото я иска цяла. Не за да ви присъединяваме против волята ви, а за да имаме поне една държава за нормален политически и икономически партньор сред съседните страни. България никога не е делила Македония, а е спасила от сърби и гърци, каквото е могла. Тоест, днешната българска Благоевградска област, където, между другото, са едни от най-твърдите българи. Можете също така просто да се запитате защо по време на тия войни и след тях населението, което бяга от Македония, не бяга към нито една друга балканска страна, освен България?
Ще си позволя една волност. Ще си позволя от мое име да твърдя, че ако някой ден Македония и македонците се върнат към българските си корени, и населението в Благоевградско реши да се отдели от България и да се присъедини към Македония, никой тук няма да има сериозни възражения (обаче ме съмнява да го поискат; те са по-големи българи от мнозина във вътрешните ни райони). Защото за нас е по-добре да има две големи и силни български държави, отколкото една силна и една слаба, която постоянно да бъде на „изкуствено дишане“ от по-силната. От нашата.
Възражения няма да имаме и ако решите да се присъедините към нас. Но насила няма да ви караме. Достатъчно проблеми си имаме и без вас.

6. Защо не сме „бугари-татари“?
Ние виждаме, и добре знаем, че това понятие е любимо на всички българофоби в Македония, а по едно „интересно съвпадение“, също така и в Сърбия. Също така сме наясно, че това понятие се споделя най-вече от ония люде с „античко-македонски идентитет“, които направо си плачат за диспансеризиране в психиатрията. Не защото в гените на българския народ, включително на неговата македонска част няма значителен дял от автохтонното балканско население, напротив, има, и то немалко, но защото генетичният „профил“ и формирането на народност са съвсем различни неща, и самоидентификацията на местното балканско население от Мизия, Тракия и Македония като нещо друго, освен българи, е приключила още в ранното Средновековие. Оттогава насам, та чак до „Начертанието“ на Гарашанин и коминтерновските етно-формиращи експерименти, на тези територии живеят само българи. На практика на планетата не съществува народ, който да е генетично „чист“. Всеки един народ, и всяка една нация в течение на векове акумулират в себе си най-различни групи население, които обаче се претапят, и стават неделима част от тези народ или нация, понеже народността изисква най-вече териториална компактност и културна идентичност. Език, обичаи, вяра, и т. н. В този смисъл, ако допуснете да ви води старателно насаденият от сърбите комплекс, че е срамно да принадлежите към „бугарите-татари“, и е по-добре да изберете родството с тях - „чистите словене“, следва да имате предвид, че нито българите са засвидетелствани толкова късно в Европа, когато се появяват алтайски народи като тюрки и монголи, нито пък сърбите са „чисти словене“. Фактически, сърбите са упоменати за пръв път в Европа от римския географ Птолемей, който ги поставя западно от долното течение на река Волга, в контекста на т. нар. „сарматско преселение“. Преселение от Средна Азия, впрочем. Пак така по същото време, макар и малко по-на запад – край източните брегове на Азовско море – са упоменати и хърватите. Пак тогава (I – II в. сл. Хр.) там сме и ние – българите. В тези земи чак до XVI – XVII век славяни няма. Впрочем, през последните години хърватите осъзнават всичко това, и много от тях открито декларират сарматския произход на народа си, само сърбите все още се правят на улави, и по чисто политически причини разиграват „славянската карта“ пред Русия. Хуните идват по тези места през IV век, тюрките през VI век, а монголите чак в XIII век, така че, дори и да искаме, просто няма как да бъдем „монголско племе“, както ни вменявате. Отделно, че в днешна България процентът монголоиди е по-нисък дори от този на западноевропейските народи, и това не се е случило понеже „бугарите-татари“ били претопени от „славянското море“, тъй като такова „море“ в рамките на България никога не е имало. Според генетичните данни, максималният процент славянско участие в нашия етногенезис е между 15 и 20 %, следователно българският народ е запазил сравнително автентичен своя антропологичен облик, който просто никога не е бил монголоиден. А типичната за алтайските народи генетична хаплогрупа – C3c, изобщо не е открита сред днешните българи. Ако трябва да бъда по конкретен, ще кажа, че сред преобладаващите за българския народ пет генетични хаплогрупи (всички други са под 1 %): E3b, J2, I2a, R1b и R1a, единствено последната би могла да бъде привнесена на Балканите в частност и в Европа като цяло от „прабългарите“. Проблемът е, че точно тя е популярна като „славянска хаплогрупа“, но е налице „малката подробност“, че нейните най-високи концентрации в света са в земите на Кашмир и Тарим, където няма и никога не е имало славяни, но пък за сметка на това още от древността тези земи са били обитавани от скито-сармати. Но скито-сармати или славяни, носителите на този генотип се явяват най-малобройните сред останалите пет основни хаплогрупи. Останалите са, ако не местни, то поне дошли в Европа от Близкия Изток, но не и от Средна Азия. Обаче, очевидно са дошли доста отдавна, защото се наблюдават в райони, където е имало древно пеласгийско население, хети, и т. н. Имам предвид основно J2, но донякъде и E3b, която май е била основната хаплогрупа на древните траки, илири, дардани, и прочие.
Всичките тези основни за българския народ хаплогрупи са основни и за днешните македонци, ако и да има известно (неголямо) разнообразие в процентното им представяне. Впрочем, такова разнообразие се наблюдава не само спрямо Македония, а за всички части на българските етнически територии.
Тук в България вече над 20 години продължават споровете относно произхода на древните българи. Имаме си няколко основни теории: защитаваната през целия XX век алтайска теория (наричана още хунска или тюркска), добилата напоследък популярност иранска (наричана още скито-сарматска) теория, и дори автохтонната теория, според която древните българи не са нищо друго, освен наследници на древните траки. Тоест, и по отношение търсенето на „антички корени“ също си приличаме.
Всяка една от тези теории си има своите силни и слаби пунктове в аргументацията, но важното е, че търсенията не престават, и определянето на идентичността отдавна вече не става по спусната „отгоре“ директива. Това последното ви е по-познато на вас, смятам.
Имаме и други теории, разбира се. Аз лично подкрепям една особено „екзотична“ такава, според която произходът на древните българи е свързан най-вече с древните кимерийци, а чрез тях частично и с някои от келтите, и по-специално т. нар. „волки/болги“, „белги“ (с оригинално име baelgar-um, според френския изследовател Амеде Тиери, който дори е проучил средноазиатския им произход), а така също и с ирландските „Фир Болг“, в чийто епос са се съхранили някои типични само за предците ни имена като Гостен, Умор, Кром, Муртаг, Борисо-кане, Дела, Теман, Етър, Керан и т. н., както и по-голямата част от древно-българската титулатурна ономастика. Но както и да е, тук няма да защитавам вижданията си по въпроса. Нека всеки сам си избере на коя теория да се довери. Във всеки случай, само кимерийската теория обяснява гореспоменатите сходства, а така също и нелогично високият за Балканите процент (между 18 и 24 %) от характерната предимно за келти и баски хаплогрупа R1b в генетичната картина на българския народ. Впрочем, в Македония този процент е още по-висок.
И накрая, натрапеното ви от сърбите название на българския народ като „бугари“ съдържа елемент на враждебност, и е символ на разделението помежду ни. Наричаме се „българи“, тъй както се наричаха и вашите дядовци и прадядовци, и за тях не беше проблем да го изговорят. Не ми е много ясно защо за вас това представлява трудност. Просто слагате едно „ъ“ на мястото на „у“, а може и „а“, щом успяхте за забравите това старо българско „ъ“, което го има във всички писания на дейците от старото ВМРО, и добавяте едно „л“ след него. И двата звука можете да ги изговорите без проблем, чувал съм го многократно. Въпросът е дали искате да си останем за вас „бугари“, или да имате за съседи българите, за които всички западни пътешественици през балканските зами на Османската империя пишат, че са най-читавият, кротък, трудолюбив, просветен и гостоприемен народ в империята. И даже „македонецът“ Йордан Хаджиконстантинов – Джинот беше писал, че „Българин е кой не краде, не лъже, и не сменя вяра за печена кокошка.“ И народност, бих добавил аз.

7. За българските „пасоши“ (паспорти) и обезлюдяването на Македония
Ние сме наясно с вашите страхове, че едва ли не се опитваме да ви превземем „стъпка по стъпка“, и трябва да ви кажем следното по въпроса: Да, ние виждаме, че с голяма скорост Македония се обезлюдява откъм македонци, и страната все повече се албанизира, но това никак не ни харесва. Ако даваме паспорти на македонските граждани, не го правим с цел да ви „източим кръвта“, каквито мнения съм срещал, а да дадем възможност на Македония чрез своите емигранти да подпомогне икономиката си. При нас например, през последните години валутните средства, които се вливат в страната ежегодно, превишават като сума преките чуждестранни инвестиции. Тоест, само от емигрантите си ние си пълним бюджета още веднъж. И не, не се опитваме да ви „крадем“ население за да си решим демографския проблем, тъй като сме наясно, че почти всички македонци, които взимат български паспорти, заминават за Западна Европа с тях, а не остават в България. Разбира се, радваме се на тези, които остават тук, но те не могат да ни решат проблемите, а оставайки в България, решават основно своите проблеми със свободата на самоопределение и възможността за икономическа активност в Македония. И понеже не желаем Македония да се превърне в албанска държава, искрено се надяваме, както за нашите емигранти да се върнат в България някой ден, така и вашите емигранти да се върнат в Македония, носейки на своя народ, нови икономически възможности, воля за отстояване на интересите и породеното от успеха в чужбина задължително за целта високо самочувствие. Трябва да имате предвид обаче, че високото самочувствие не е производно, а е невъзможно да възникне от измислянето на фалшива „героична“ история. Едно общество е силно и уверено, когато такива са неговите граждани. Ако разчитате на обратното – самочувствието на гражданите да е продукт на масовото „напомване“ с великодържавни лъжи, то ще получите граждани, които ще демонстрират увереност само когато са заедно, но фактически ще бъдат една аморфна маса от депресирани хора, които оставени сами, ще бъдат изключително слаби, подтиснати и неуверени. Съмнявам се, че това би ви харесало, така че, мислете в перспектива.


8. Как България ги вижда нещата в бъдеще?
Ние не сме измислили топлата вода, нито ще открием Америка, това отдавна е било направено доволно успешно от други, от чийто исторически опит няма нищо лошо да се поучим. Противно на опасенията на мнозина македонски граждани, България няма намерение да присъединява Македония; още нашите поборници от ВМРО са се отказали от тази идея, виждайки нейната нереалистичност, и за да не бъде раздробена областта според етнически признак, са се борели за отделна македонска държавност, която евентуално по-нататък при желание би могла да се обедини с България, но би могла и да не го прави. В този смисъл, перфектният за нас еталон на подобни двустранни взаимоотношения е примерът на Германия и Австрия. Хитлер отдавна не е на тоя свят, и днес на никого в тези две държави и през ум не му минава идеята за „аншлус“. Германия и Австрия съществуват и функционират заедно и в перфектен синхрон, като нерядко по-малката Австрия решава своите проблеми далеч по-успешно от могъщата си съседка. За разлика от Македония, Австрия все още носи спомените и традициите от своята имперска същност, и то в едно съвсем недалечно време – от края на XVII до началото на XX век, но въпреки това, никой в тази държава никога не е правил никакви налудничави опити да измисля „австрийски език“ и „австрийска народност“, а макар и да говорят диалект, доволно различаващ се от официалния в Германия „хох-дойч“, австрийските граждани и до днес не отдават особено значение на тези разлики, и с гордост наричат езика си „дойч / немски“. Колкото до националността, да, съществува австрийска нация, която представлява живеещите в рамките на държавата Австрия граждани, които са и до днес част от големия германски народ. Правете разлика, защото понятието „нация“ има предимно политически аспект, докато „народ“ е етнически и културен термин. Именно това „меко разделение“ в рамките на общото наследство прави тези две държави силни, и им дава възможност, работейки съвместно в пълен синхрон, да бъдат пример и двигател на общо-европейското единно пространство. Според повечето от нас българите, това е оптималното реалистично развитие на отношенията между България и Македония, всичко друго е предимно развяване на байряци, и твърде нереалистични шовинистични миражи. Убеден съм, че вие винаги ще имате своите контра-съображения, страхове и претенции, но е крайно време да разберете, че за вас те са само нещо като спънките на краката на конете – държат ви в страхове и застой. Ние, разбира се, също имаме своите множество минуси като държава и народ. Не страдаме от илюзиите, че сме идеални, но независимо от това сме ви най-близките, и продължаваме да се развиваме.
Можем ли да бъдем Германия и Австрия на Балканите?
Да, със сигурност заедно можем.
А искаме ли? Ние – да. А вие?

Да живеят и благоденстват братските България и Македония! 

За да разбереш истинското отношение на македонците трябва да се запознаеш лично с тези наши братя. По форумите, а и по телевизията се изживяват едни гадюки, които нямат нищо общо с нас, целта им е да сеят раздор.

Имам приятели от Македония и мога да кажа, че се разбираме прекрасно...но и разбираме, че ще е нужно много време преди живеещите на запад от нас наши братя да се нарекат българи.

Това няма да стане в близките двадесет години. Все пак тяхното, а и нашето съзнание бе тровено в продължение на около сто години.

За сега най-важното е македонските ни братя да разбират кой радетелстваше за създаване на отделен македонски език...който в никакъв случай не трябва да прилича на българския.

Това, което С.Бронщайн направи е според мен престъпление. Престъпление, за което твърде малко хора знаят.

Важното е и да не отвръщаме на нападките с нападки защото тези, които създават дрязгите точно това искат. Ние трябва да популяризираме антропологичните изследвания на проф. Попов засягащи расовата принадлежност на българите ( македонците са включени също).

С добро и само с добро ще постигнем добро. Да прощава може само благородния, а ние сме потомци на благородници, нали?

Смрт на таа непотребна Бугаро-Бугарска граница,коja ги разделjа бракjата и сестрите од Дунавска и Вардарска Бугариа!!! А jaзик,составен од 99% Бугарски думи,не може да е друг освен Бугарски,колку и да им се не сака тоа на србокомунистите и власите от БЮРМ!

Време е ООН и Европа да забранят онова глупаво недоразумение,което се нарича "Македония",и да го нарекат с истинското му име "Западна България" !!! Време е България да заведе 40-50 дела в Страсбург и Хага срещу властите в Белград и Скопие заради насилственото помакедончване на над 1 млн. Българи в бивша Югославия- престъпление срещу човечеството,за което давност няма и не може да има!!!

Знам, Павле. Тъкмо така и постъпвам, смятам. Или поне се опитвам според възможностите си.
За кой Бронщайн думаш? Че аз като чуя "Бронщайн", и се сещам само за Лев (Троцки); друг не знам.
Да, злобата не мож' я премахна чрез друга злоба. Иска се много добронамереност, търпение и всеотдайност, но понякога е нужно и известно дистанциране, щото и ние имаме някакъв инстинкт за самосъхранение, все пак.
Поздрави, друже!

"Берлинска стена" се събаря само двустранно, г-н Щапаров, иначе нищо няма да се получи. А балканска "берлинска стена" се събаря не само двустранно, но и изключително бавно и трудно, с непрестанни пазарлъци, кандърми и обещания. Навремето нашият политик (даже по едно време е бил премиер май) Андрей Ляпчев, който впрочем също е с македонски корени, дал формулата на успеха като "Со кротце, со благо, и со малце кютек", но ние днес виждаме, че такава формула дава краткотрайни и незадоволителни резултати. Без взаимно желание няма любов, а просто едно изнасилване. Или проституция.
Та, ще я съборим стената, но както каза Павката по-горе, ще иска доста време.
Дай Боже да доживеем да го видим и това чудо!

Е, защо? Нека си битува под това име. В края на краищата Македония е географско понятие с над 2000-годишна давност, и си е традиция. Пък и много хора, които са свикнали с него няма да приемат нищо друго. Примерно, ако на мен сега някой ми каже, че ще сменяме името на България, хич няма да реагирам позитивно, определено. Както и да се казва държавата, важното е хората в Македония като какви се определят. Щото - ето - и Австрия не се казва Югоизточна Германия (всъщност, името и означава "източна страна", доколкото знам), ама това никак не пречи на австрийците да се чувстват и да действат като едно цяло с германците.
Делата, за които говорите, може и да се състоят, но това зависи най-вече от самите македонци. Понеже ще бъде напълно безпредметно да се съдим с комшиите за насилието над хора, които не се считат за жертви, а за късметлии. Би било безумно от наша страна, а отделно и че никога не сме имали широка международна подкрепа, ако трябва да сме точни.

И да има две държави, проблем няма. Проблема е границата. Защото тя е неестествена. Искрено се надявам да доживея този момент когато няма да има граница, ще се кача на колата, ще ида в Охрид без някой да ме спира за гранична проверка, ще запаля една свещичка в една от най-българските черкви "Св. Наум", ще говоря на родния си български език и няма да имам никакъв проблем с общуването,а вечерта на жива свирка ще играя македонски хора и ще пия една охридска ракия, не е лоша...
Ицко

Подкрепям напълно мнението Ви.
Извън всички историческо-лингвистични и икономическо-политически съобръжения, които съм изпонаписал, именно това имам предвид в чисто човешки план.

Става дума за съвсем друг Бернщайн, макар и той да е от ...революционерите.

Самуи́л Бори́сович Бернште́йн (21 декабря 1910 [3 января 1911], Баргузин — 6 октября 1997, Москва) — российский лингвист-славист, балканист, диалектолог, специалист по болгарскому языку, лингвистической географии. Автор мемуаров, историк науки.

Родился в семье политических ссыльных, учился в Никольске-Уссурийском (ныне Уссурийск) в средней школе, в 1928 году поступил на историко-этнологический факультет Московского университета. Специализировался по славистике, его учителями были А. М. Селищев и Г. А. Ильинский. Член антимарристской группы «Языкофронт». Защищать кандидатскую диссертацию по языку болгарских дамаскинов Бернштейн был вынужден в Ленинграде (1934) в связи с ликвидацией московского НИЯЗ при Наркомпросе. В 1934—1938 годах руководил кафедрой болгарского языка и литературы Одесского пединститута, а в 1937—1939 был деканом литературного факультета в Одесском университете (таким образом, кафедру возглавил в 23 года, а факультет — в 26).

В 1940—1950-е годы Бернштейн много работал над диалектологией болгарского языка («Атлас болгарских говоров в СССР» — совместно с Е. В. Чешко и Э. И. Зелениной, 1958). В 1940—1960-е годы практически непрерывно готовил и редактировал болгарские словари, грамматики, учебники.

Бернщайн е само един от радетелите с голямо влияние, но е имало и други разбира се.

Прочети и това

МАКЕДОНСКИ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪЖОК (1938 –1941 г.)
Доц. д-р Петър Галчин

Първа част:
ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОРЪЧКА

След Първата световна война българският национален проблем на Балканите, сърцевина на който е македонският, се усложнява. Победителите начертават произволни, несъобразени с историята и с етническия състав на населението държавни граници на полуострова. Появява се и нов, заинтересован фактор - Комунистическият интернационал (Коминтернът), зад който стои Съветският съюз (до 1922 г. - Съветска Русия). Неговите класови интереси, теоретически постановки и политика съществено повлияват върху поведението на балканските комунистически партии и на свързаните с тях организации и движения. През февруари 1934 г. Балканският секретариат на Изпълнителния комитет на Коминтерна (ИККИ) за нуждите на “световната революция” въвежда в употреба понятието “македонска нация” [1], която трябва да се включи в нея. С това се открива нова страница по пътя на дебългаризирането на Македония. БКП възприема тази отродителна линия и от началото на 1935 г. започва интензивна пропаганда за измислената етническа общност [2].
Пропагандата на идеята за “македонска нация” по време съвпада с новия политически курс на Коминтерна, формулиран на неговия Седми конгрес през 1935 г. - отказ от противоборство с всички извън комунистическите среди и създаване на общ фронт срещу настъплението на фашизма (Народен фронт). В България той намира израз в усилия за съгласувани действия с ръководствата на нефашистките политически формации и в създаване на низови структури за народнофронтовска работа. За Македония позицията на БКП отначало е изграждане на единна “Македонска” организация за подобна работа, в центъра на която да е ВМРО (Обединена) [3]. Когато обаче се разбира, че последната е негодна за такава роля, ръководството на БКП в България се ориентира към пряка собствена работа по създаването на Народния фронт в Пиринския край и сред бежанците от Македония. Дейността на ВМРО(Об) постепенно се стеснява и накрая - преустановява, и без много шум се заменя с дейност на т.нар. акционни комитети [4].
От 1938 г. комунистическото ръководство в България започва още една кампания - усилена пропаганда на марксизма-ленинизма сред своите членове и съмишленици. Инициативата е на Задграничното бюро на БКП. Острието на тази идеологическа пропаганда е трябвало да бъде насочено към младежта [5].
Трите направления на комунистическата дейност в България през втората половина на тридесетте години - пропагандата по коминтерновската теза за съществуването на македонска “нация”, стремежът за изграждане на низови структури на Народния фронт и изпълнението на задачата за засилване на марксистко-ленинската подготовка на съидейниците на комунистическата партия, довеждат до решението да се създаде младежка група от интелигенти, която да работи сред македонските бежанци в България. След няколко седмични организационни усилия, в началото на октомври 1938 г. в София се учредява литературна група от млади и начинаещи поети, писатели и журналисти, родени или произхождащи от родители от Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. В нея се включват и творци от вътрешни райони на страната на основание на проявен известен интерес към македонската проблематика. Наричат я Македонски литературен кръжок. Функционира до към средата на 1941 г., когато съществуването й става безпредметно - по-голямата част от Македония е в границите на България.
Представата за Македонския литературен кръжок у нас се създава предимно от спомени на и за участници в него непосредствено след Втората световна война по време, когато македонизмът е и партийна и държавна политика, а дейността на БКП и на нейните членове в миналото всячески се героизира. В такава обстановка, в угода на господстващите тогава пропагандни тези, се пишат поредица от “мемоарни” материали за членове на Македонския литературен кръжок, в които те се представят като македонци по рождение и по самосъзнание - смели, честни и жертвоготовни борци за комунистическо бъдеще. Кръжокът се определя като хармонично сдружение на убедени съидейници, обладани от мисълта отначало докрай да служат на македонската национална кауза [6].
Скопско-белградската пропаганда и литературно-историческа мисъл с удовлетворение подема тези постановки и оценки, ала отива и по-нататък. Дейността на Македонския литературен кръжок се вмества в по-обща схема за формирането на македонска литература и на македонски литературен език, за да се покаже тя като звено от “дългата” верига на духовна еманация на македонския “етнос” [7]. Правят се и опити да се припише на кръжока антибългарска насоченост. Стига се дотам дейността му като цяло и на отделните негови членове да се представя ни повече, ни по-малко, като част от борбите на Югославската комунистическа партия(?!). В едно от писанията срещаме “бисера”, че Коле Неделковски е между първите македонски жертви на югославската народноосвободителна борба (?!) [8]. На Антон Попов се вменява получена още през 1938 г. заръка да каже на “сънародниците” от Вардарска Македония да гледат към Белград [9]; на Никола Вапцаров - тайни от БКП опити да установи връзки с въоръжената съпротива във Вардарска Македония [10], а на кръжока като цяло - стремеж идейно и организационно да се свърже с партийни структури в Югославия (?!) [11].
Покрай тези (без съмнение измислени политически) идеологеми скопско-белградската историография остава без отговор много същностни въпроси: защо БКП, а не ЮКП създаде Македонския литературен кръжок?; лична позиция или политическа поръчка е македонизмът на участниците в него?; какво е действителното влияние на Македонския литературен кръжок сред бежанците от Македония?; каква в крайна сметка е по характер литературата, която създават участниците в него?; коя е причината за саморазпускането на кръжока през 1941 г., т.е. тъкмо, когато започва въоръжената борба и една “национално-революционна литература”, за каквато с днешна дата се обявява създаваната от кръжочниците, би била най-необходима?; какви са политическите последици от дейността на кръжока? и др. п.
Тезата за античните и раннославянските корени на “македонската” нация, за “ранномакедонската” държава и за нейното политическо и културно могъщество тогава, когато образованите хора вече разполагат с научните публикации на стотици чуждестранни и български изследователи изглеждат абсолютно нелепи и абсурдни. Затова на практика тогава никой не я взема сериозно.
Лансира се и друга теза за “македонската” нация. Според авторите й тя била младо етнообразование, следствие на трагичните за Балканите войни от 1912 до 1918 г. В литературата най-рано тя се прокарва от Христо Кабакчиев. В статията “Българската комунистическа партия и националният въпрос на Балканите”, отпечатана на страниците на сп. “Комунистически интернационал”, той прави извод, че горчивият опит от тези войни, както и последвалият ги национален гнет в Македония, са станали причина тукашните хора да се стремят само към едно: “право и възможност сами да определят своята националност и да завоюват своята независимост като самостоятелна “македонска нация” [81].
Трета, своеобразна теза, застъпва Тодор Павлов. Той приема, че част от населението на Македония, по една или друга причина, предпочита да се определя като македонски славяни. Другата е със самосъзнание на българи. При това положение спорът дали съществува или не македонска нация е схоластичен. По-важното е, че и пред едните и пред другите стои една и съща спасителна цел - действително освобождение от национален (сръбски и гръцки), а и от социален гнет чрез създаване на обединена, свободна и независима Македония. Всеки, който участва в тази борба е истински македонец, т.е. македонски патриот [82].
............ Политическата обстановка след Втората световна война обаче позволи някогашните младежки увлечения и грешки на членовете на кръжока да се използват предимно в кампания с антибългарска насоченост. Затова един от тях по-късно ще възкликне: “Влиянието, коминтерновското, е много страшно” [77], “... а ние по това време ... трябваше да помагаме — от една България да правиш две Българии...” [78].

ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ НА ФРАЗАТА – ВЛИЯНИЕТО, КОМИНТЕРНОВСКОТО Е МНОГО СТРАШНО!

Може да е случайност, но някой е поизмел от интернет писанията на Бернщайн.
Опитай сам, може да имаш успех с отварянето на файла

А.М. СЕЛИЩЕВ - СЛАВИСТ-БАЛКАНИСТ
С.Б. Бернштейн, Наука, Москва, 1987


http://www.promacedonia.org/as3/seli_ind.htm

Павка, пускам коментара ти, но после ще го обсъждаме, че сега спешно трябва да изляза. До по-късно, друже!

но също така платиха и с други български територии, чието българско население също беше избивано, прокуждано, малтретирано и обезбългарявано.....................ТАЗИ ИСТЕРИЯ ЗА ИЗЛАЗ НА БЯЛО МОРЕ БЪЛГАРИТЕ СА Я ПЛАТИЛИ МНОГО СКЪПО, КАТО НА ТРИ ВОЙНИ СА БИЛИ ЖЕСТОКО НАЕБАНИ, ЗАЕБАНИ И ПРЕЕБАНИ, С МНОГО КРЪВ И УНИЖЕНИЯ. А КАКТО Е ВИКАЛ НА ЕДНО ПРЕДАВАНЕ "РОДОЛЮБИЕ" СОЦИОЛОГА АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, ПОРАДИ ТАЗИ ИСТЕРИЯ И ОГРОМНИТЕ МАТЕРИАЛНИ И ЧОВЕШКИ ЗАГУБИ В МОМЕНТА БЪЛГАРИЯ БРОЙ БЪЛГАРИ , ЦИГАНИ И ТУРЦИ! А ГЪРЦИТЕ СА ВИ ИЗКАРАЛИ СПРАВЕДЛИВО ЧЕРВАТА ПРЕЗ УСТАТА ЗАЩОТО ЗЕМИТЕ ДЕТО СА БИЛИ РОДЕНИ ДИМОКРИТОС, АРИСТОТЕЛИС, МЕГАС АЛЕКСАНДРОС, ФИЛИППОС И СЕ РАЗВИЛ ЕЛИНИЗМА СА ГРЪЦКИ И САМО ГРЪЦКИ А ВАРВАРИТЕ ПРАБЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНИ ДЕТО СА ПРИСТИГНАЛИ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ ПРЕЗ 6-ТИ И 7-МИ ВЕК СЛЕД ХРИСТА ТРЯБВАЛО ДА ЗНАЯТ ДО КЪДЕ ИМ СЕ ПРОСТИРАЛА ТЕРИТОРИАЛНО ЧЕРГАТА! ВИЕ БЪЛГАРИТЕ ТРЯБВА ДА СТЕ ДЪЛБОКО БЛАГОДАРНИ КЪМ ГЪРЦИТЕ ЗАЩОТО БЕЗ ЕЛИНИЗМА НЯМАШЕ ДА ИМА "БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ" А КАТО ВЛЕЗЕШ В МУЗЕЙТЕ В БЪЛГАРИЯ ВЪРХУ ВСИЧКИТЕ ПАМЕТНИЦИ Е НАПИСАНО НА ГРЪЦКИ ЕЗИК И САМО НА ГРЪЦКИ! А ДОКАТО ВИЕ КАТО ПОСЕТИТЕЛИ НА МУЗЕЙТЕ БЛЕЕТЕ КАТО ХАЙВАНИ БЕЗ ДА РАЗБИРАТЕ КАКВО ПИШЕ, ГЪРЦИТЕ РАЗБИРАТ ЗАЩОТО СИ Е ГРЪЦКО, ТЯХНО НАСЛЕДСТВО А ВИЕ ИМАТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО САМО ДА ГО ПАЗИТЕ БЕЗ ДА СЕ КОМПЛЕКСИРАТЕ И ДА СТАВАТЕ СМЕХОТВОРНИ И ДА СЕ ПРЕВРЪЩАТЕ В КЛОЙНИ НА ИСТОРИЯТА ПОДОБНО НА МИКИMAУМУСЕДОНЦИТЕ!

Кутригур, прибирайте обратно в България 12.000 курви, и още повече цигани, крадци и наркотрафиканти! Айде, да ти еба "българската култура", диви-макацй!

Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространила и се наложила гръцката азбука. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III—I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура.

Институт по Тракология към Българска Академия на Науките
ИНТЕРАКТИВНАТА ЗОНА МЕЖДУ ГЪРЦИ И ТРАКИ
Валерия Фол-Калин Порожанов
Между Троянската война през ХІІІ и началото на VІІІ в. пр. Хр. елините окончателно усвояват пространството от остров Крит на юг до Северна Егеида и от остров Керкира на запад до малоазийския бряг на изток. Този процес може да се разглежда като вътрешна елинизация на тази обширна територия. По това време от писмените извори изчезват траките от островите Лемнос, Тасос, Наксос, Имброс и Самотраки, както и от континентална Гърция (Тесалия, Беотия, Атика, Фокида), които са изтласкани или елинизирани. Външната елинизация е продължение на вътрешната и укрепва елинството през VІІІ - VІ в. пр. Хр., когато се разгръща т. нар. Велика гръцка колонизация. Тя е културно-историческо опознаване и сближаване в нови междуетносни социо-културни и езикови отношения, извънредно плодотворни за трите тракийски крайбрежия на Черно, Мраморно и Северно Егейско море. През VІІІ - VІІ в. пр. Хр. елините идват по тракийските крайбрежия като апойкисти, т. е. като хора, отделили се от своя роден ойкос (дом), от своя град-майка, метрополията. Настрана от него те съграждат свое ново селище, апойкия. Апойкии възникват по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море. По егейския бряг елините се появяват към края на VІІІ, а по черноморския и мраморноморския - към края на VІІ в. пр. Хр. В центъра на "Тракия на моретата" стои Истанбул (ант. Бизантион - Константинопол), основан през VІІ в. пр. Хр от дорийски гърци апойкисти от Мегара. Първият голям град на север от Бизантион е Созопол (ант. Apollonia Pontica), основан в края на VІІ или през първата половина на VІ в. пр. Хр. от йонийски гърци преселници от Милет. През VІ в. пр. Хр. от дорийски гърци е основан Несебър (ант. Mesembria).

Г-н Янидис, моля пишете нормално в блога ми!
В интеренет-пространството използването главни букви извън ролята им на начални в изречението, се приема като повишаване на тон. Ако изпишете с главни дадена дума или фраза, това е просто подчертаване на значението и, но да напраскате целия си пост по този начин - това вече е истерия.
Разбира се, като част от Европа, ние също сме благодарни на древно-елинската култура, за това, което е създала, съхранила и предала на света, но по същата логика би било редно и вие да сте благодарни на пеласги, траки, минойци, финикийци и египтяни.

Брей, голяма злоба, бе!
Пийте си по-редовно хапчетата, че инак положението Ви ще се влоши още повече.

Чудесно, но каква е връзката с моя блог, който касае отношенията между днешните България и Македония?

Същия въпрос като по-горния: Каква е връзката с моя блог, който касае отношенията между днешните България и Македония?

майка ти стара, гръцко копеле, изкарвали сте ни червата единствено с помоща на англичани и французи, иначе и ний бая сме ви поебали за 14-15 века. И не ми обяснявай че трябва да сме ви благодарни и спри да пишеш с главни букви все едно че казваш нещо изключително. И като гледам ти си научил български а не аз византийски, та нещо май се българееш? Че скоро ще трябва да си продавате островите за да преживявате...

Аз сега ще изиграя "барабар Петко с мъжете" и ще разваля творческия диалог, но свестните мъже са кавалери и ще ми простят, а останалите... да са живи и здрави :) Просто не мога да си претрая.

Тошко, как ми беше домъчняло за твоите четива! Наистина! Няма какво да обяснявам, ти си знаеш.

По повод аргументацията или по-скоро аргументите в разговора, който изчетох подробно, ако позволите една забележка: поне 90 % от българите отсам и оттатък границата въобще не се вълнуват какви са. Не помня кой беше казал, че родината е там, където се чувстваш добре. Е, българите и от двете страни на границата се чувстват зле, меко казано, и не им е до исторически спорове. За съжаление! Казвам го като българка, на която половината роднини и сега живеят по македонските чукари. Да не казвам голяма дума, ама мъжете дето носят кремъклийки, и жените, дето като си сложат ръцете на Ф, всички мъже млъкват, отдавна ги няма. Потомците се пеняваят по форумите или стягат опинците за гурбет някъде по белиот свет.

А че македонска нация и език няма, си е аксиома :)

Братле, не се впечатлявай толкова. Стара практика на византийците е да се опитват да се бъркат в българо-българските отношения. Най-доброто е просто да ги игнорираме, и е странно, че отдавна не сме го направили.
Колкото до тяхното "мъжество" срещу нас, то се е изразявало предимно във ваденето на очи (по "светлия пример" на "цивилизования" импеДЕраСтор Василий), и в горене къщите на беззащитните български селяни. Изправени срещу българската армия обикновено здраво са насирали гащи.
Така или иначе, днес не е време, в което подобни въпроси следва да се решават с оръжие. Поне, ако не искаме отново да потънем в средновековието, де.
Янидис споменава елинската цивилизация, обаче на практика от Византия (която, бидейки многонационална империя, дори не е гръцка държава) насам, гърците не са направили нищо значително. Само лежат на стари лаври, маат фриволно узакита и сиртакита, и банкрутират ли, банкрутират... Дори на елинофилска Европа вече и се драйфа от шовинистичния им пан-елинизъм. Чудя се дали изобщо имат нещо общо с цивилизацията на Платон и Аристотел, или само им ползват езика, чиято граматика е направена от... Дионис Тракиец, впрочем.
Здраве да е. Времето нарежда всяко нещо на мястото му.

Блейми, нали знаеш, че те обичам? :)
Ти като кажеш нещо, то си е истина по дефолт, и аз съм наясно с това. Но за съжаление си права дори в нерадостните си заключения.
Българо-македонската граница е най-злощастната граница, ако не на света, то най-малкото в Европа, но дори една такава граница може да бъде изтрита. От човешки стъпки. Ако роднините и туристите от двете страни я прекосяват постоянно, ще я превърнат от ограда в пътека. Дай Боже, дето се вика!
А оттам-насетне, ако работим заедно, и го правим съвместно и честно, с това ще дойдат и стандартът и просперитетът и щастието. А ако не го направим така, по-добре направо да отидем, и вкупом да се гръмнем. Поне ще облекчим потомците.

Трябва да предупредя коментаторите в моя блог, че мнения се публикуват само след одобрение от моя страна. Както се вижда, досега не съм спрял никого, включително тия, дето ни ругаят. (По тоя начин само пикаят срещу огледалото, образно казано.) Но ако ругателството и нецензурния речник продължат, просто няма да пускам съответните мнения. Не желая блогът ми да бъде превърнат в кенеф!
А иначе всеки има право на мнение, и ако то е изложено цивилизовано, аз ще го одобрявам, ако и да не го споделям. В края на краищата, аз не съм абсолютен собственик на истината - мога да греша, но мога да се уча от вас, и да се коригирам. Ако ме убедите, че сте прави, естествено.
Ако даден цивилизовано написан коментар не бъде публикуван, значи просто в момента не съм на линия, но веднага щом се появя ще го пусна.
Лека и спокойна вечер на всички! :)

Малко преди да изляза от сайта, ще ви споделя още нещо.
Въпреки (или може именно поради това), че българо-гръцките взаимоотношения са проточени в един огромен период от време, който за "миграционистите" в нашата историография е около хилядолетие и половина (когато с изключение на България, днешните европейски държави още не са съществували), а за "автохтонистите" този период дори надхвърля три хилядолетия, тези взаимоотношения са били, и все още са доволно натровени. В интерес на истината, за това нерядко спомагаме и ние българите, но трябва да признаем, че гръцките злоба и тепегьозлук надхвърлят дори нашите. Никой не е идеален, но ако даден човек или общество забележи, че притежава дадени сериозни недостатъци, хубаво би било да се опита да ги лекува, защото иначе трови, освен околните, най-вече сам себе си. И понеже дори тук, в тоя блог, който е посветен на едни вътрешно-български взаимоотношение, тези между нас и македонските ни братя, дори тук веднага се намесиха потребители от Гърция, и то с доволно провокативни коментари, което задължително ще омаскари още повече нещата, длъжен съм да кажа следното:
Да, древно-елинската цивилизация е велико явление в световната история и култура. Да, ние, както и всички останали европейци, би следвало да сме и признателни за направеното, ако и те с всички сили да неглижират факта, че са по-скоро медиатор между древните култури на пеласги, минойци, траки, хети, вавилонци и асирийци, финикийци и египтяни от една страна и по-късните европейски народи и култури от друга. (Който не ми вярва, просто да намери в нета "Реч против елините" на Титиан Асириец.)
Така или иначе, и културата на древните елини и културата на многонационалната християнска византийска импперия са вложили своя вклад в световната цивилизация, и ние като балкански народ сме изключително тясно свързани с тях.

Мен лично, като човек на изкуството, никакви просташки изстъпления на днешни гръцки фанатици не могат да ме накарат да спра да обичам и уважавам велики гърци като средновековния иконограф Теофан Грек, гениалния испански живописец, роден на гръцкия остров Крит Доменико Теотокуполос, наречен Ел Греко, великия модерен музикант Вангелис Папатанасиу, изумителния писател Никос Казандзакис, и още много други. Гърция е давала, и ако не изчезне поради мързел и финансов банкрут, най-вероятно ще продължи да дава големи умове и творци на човечеството. Но! Гърция никога не пропуска да напомни какво е дала, обаче винаги пропуска да си спомни какво е взела от другите. Нямаше да е лошо, преди да започнат да колят и избождат очите на българските селяни в Егейска Македония, гръцките андарти да си припомнят, че ако не беше българинът Хаджи Христо, така и нямаше да придобият свободата, която им даде възможност да се отърсят по-рано от нас от анадолското робство, и да започнат да кроят алчни планове за едни населени предимно с българи земи. Нейсе, това е вече минало.
Ех, неуважаеми гръцки потребители... Ако искате да бъдете уважаеми, и да живеете добре със съседите си, постарайте се да се придържате към моралните и духовни стандарти на великите гърци, а не към тия на разни българоубийци, които "българо-", или не, си остават просто едни убийци. Това ли ви харесва?
И понеже нерядко се споменава у нас и у вас, че нашият цар Крум е пил вино от кратуната на император Никифор I Геник, хубаво е да знаете как се е стигнало дотам. Защото преди да загуби главата си, Никифор е дал "цивилизаторската" заповед да бъдат убивани българските бебета в превзетата Плиска, като бъдат хвърлени на хармана, и през тях бъде прекарана диканя за вършеене на жито.
Византийският император Роман Диоген пък, по време на походите си срещу селджуките в Мала Азия, е варял турски бебета, и с тая вода - все едно светена вода - е поливал ръцете на ромейските войници. Отговорът на турците го знаем всички.
Цивилизация?

Не, не е никаква цивилизация това.
Нашият народ, който, независимо какви гнусотии ще изприказвате срещу него, е един мъдър народ, казва че "Който сее ветрове - жъне бури".
И нека всеки път, преди поредният гръцки недоучил форумен потребител да повтаря като папагал думите на по-старите от него папагали Теофан и Никифор, че българите на Аспарух са един "мръсен и новопоявил се народ", да си припомни, че същите тия са се изтървали да потвърдят, че България е "Древна и велика". И да вземат да проверят, че още повече от век преди Аспарух най-старото изображения на българин, и ясно впечатление на византийците за българите, това е статуята още ОТ СРЕДАТА НА ШЕСТИ ВЕК на българския орач, поставена в центъра на самия Константинопол. Орач, а не разбойник!
Достатъчно писах.
Просто исках да ви кажа, че ако не следвате пътя на древните си предци, а предпочитате тоя на българоубиеца, то вие вече нямате моралното право да се считате за потомци на древните гърци, а сте се превърнали в една паразитираща и мародерстваща паплач, за която никой няма да тъгува, ако изчезне. Щото, истината е, че много българи гледат на вас като на цигани. И сигурно имат доста основателни причини за това. И моите богати лични впечатления от гръцки туристи и студенти в България не са много по-различни.
И накрая, хайде да не забравяме, че именно византиецът Кантакузин пръв докара турците на Балканите. Срещу нас българите. След което страдахме цели 5 века и ние и вие, но вие явно не сте си извадили никаква поука от това.
Междувременно турците доста се цивилизоваха, а вие си останахте интриганти и мегаломани като цяло, но кой каквото си избере, това и ще получи насреща.
Тук на Балканите всеки е приготвил в торбата си динамит, и се готви да запали клечката. Само от нас си зависи, дали с тая клечка ще решим да запалим динамита, или лулата на мира.

хубаво сте обяснили нещата на нашите братя от БЮРОМ, само че мисля че сте пропуснали да кажете че причините да не разбират братята ни съвременния книжовен български език се крие освен в изкуствено сърбизирания македонски език и в езиковата реформа на комунистите в България. на практика те с тази реформа отдалечават книжовния български език от западните говори и го приближават до руския език чрез избора на източните български диалекти. За съжаление през тези 23 години преход никой сериозно не повдигна въпроса за връщане на стария правопис в това му отношение /а не като цяло/, тогава едва ли би бил толкова неразбираем книжовният ни език.

Абсолютно точно. Наистина, това е мой съществен пропуск, но трябва да кажа в своя защита, че опита ми да обхвана повече причини и обстоятелства относно разликите между македонските и българските виждания, е доста сериозна задача, и подобни пропуски са неизбежни. Сигурно имам и други, и бих бил признателен на всеки, който ми ги посочи. Ще се коригирам веднага.
Благодаря предварително, и желая хубав ден на всички!

Поздрави за статията!

togarm prosti me priyateliu za vaprosa koyto ste ti zadam.za tolkova godini rovene iz bibliotekite i iz neta ne sam otkril nito edin grak fizik,himik,biolog ili kakvato i da e tehnicheska specialnost da e doprinesal s neshto za sveta i za horata osven pisaniyata ot drevnosta za koito dalboko se samnyavam che sa gracki.ot kontaktite koito sam imal s garci za mene te se zanimavat samo s krajbi i prodajbi,s nechestni dela.kolko balgari byaha izmameni s zaplashtaneto v gracki firmi v bg i oshte kolko balgari v samata garciya.poslednoto im izdevatelstvo naprimer e s pensiite na balgarite rabotili tam.ne naprazno cyala evropa se otvrashtava ot naglosta im da ne iskat da si vrashtat zaemite.kakto se kazva v edna nasha zakachka-koga yadohte kiftetata ne riva.izvinyavam se za otklonenieto ot temata no byah predizvikan ot komentara na kostas.sajalyavam go che go ochakva glad i mizeriya no samo s izmama ne moje da se jivee-tryabva i da se raboti.

Благодаря!

Така е, в точните науки нашите учени са значително по-силни. Гърците имат сериозен принос в изкуствата, но в повечето случаи - отпреди векове. Не е хубаво да го отричаме, защото хората на изкуството в отношенията помежду си (в зависимост от достиженията) до голяма степен са над всякакви дребнави националистични изстъпления. Признавам, че това създава известна шизофренност в нашите среди (и аз съм от тия, художник съм), понеже обикновено повечето от нас са искрени патриоти, но просто няма как да отречем постигнатото, само защото някой е имал късмета или нещастието да се роди еди-какъв си. То е като с взаимното уважение сред големите майстори по различни бойни изкуства, без оглед на националността, и въпреки различията в концепциите. Именно затова си кръстих последните коментари "За разликата между гърци и гърчуля", понеже повечето от последните се държат точно като цигани.
Та, благодаря ти за мнението, де! В общи линии го споделям.

izvinyavam se za greshkata-ne e kostas a hristos yanidis

Гените,гените на моите предци са виновни!
Затова се срамувам от произхода си.
АКО ЕВРОПЕЙЦИТЕ РАЗБЕРАТ, ЧЕ НЕ СЪМ ТРАК А ЕДИН ШАРЛАТАН ..., НИЩО ЧУДНО ДА МЕ ДЕПОРТИРАТ ОБРАТНО В ТУРАКИСТАН !

Ами, оправете си граматиката, и бягайте в Туракистан, щом там Ви харесва.

Я сега ти си кажи каква националност си,плужек нещастен,или те е срам,и затова там,от ъгълчето се слюнчиш.Като стана въпрос за курви,да ти кажа защо няма жени лесничеи,жената не може да опази една слива,та какво остава за цяла гора.Та в този смисъл,мамино гурле,майка ти също е лоша лесничейка,резултата си ти!

Надявам се, че въпросът е отправен към автора на тоя коментар:

"35. анонимен - Али Баба БУДА МЕНТЕ ТРАКИЕЦА
12.09 20:57
Гените,гените на моите предци са виновни!
Затова се срамувам от произхода си.
АКО ЕВРОПЕЙЦИТЕ РАЗБЕРАТ, ЧЕ НЕ СЪМ ТРАК А ЕДИН ШАРЛАТАН ..., НИЩО ЧУДНО ДА МЕ ДЕПОРТИРАТ ОБРАТНО В ТУРАКИСТАН !"

,а не към мен?
Независимо към кого е отправен обаче, следва да предупредя, че повече няма да одобрявам нецензурни и обидни коментари. Този беше последният!
Моля, спазвайте поне елементарна вербална хигиена в блога ми!

Покрай тия смели аноними коментари се присетих за анонимните доноси, и нравствената низост на съчинителите им. И ясно си дадох сметка, че определено не искам да участвам в поощряването на подобни мерзости.

АНОНИМНИ КОМЕНТАРИ аз повече НЯМА ДА ОДОБРЯВАМ за публикуване тук!

Който има мнение и иска да го изкаже - да се регистрира, и да заповяда.

Република Македония се отдели от Югославия по мирен път защото ни МРАЗЕХА. Всякакви приписвани заслуги на България за мирното обособяване са фантасмагории.
Сигурен съм, че когато в БЮРМ отношението към нас се обърне към подобряване, албанците ще бъдат подтикнати да нанесат удара си.
В България доста хора са изненадани от действителното положение на нещата в БЮРМ. Това е като един вид шок за мнозина българи, но по-добре е да се знае реалността.
Част от хората там, дори искат пак да се върне Югославия…………
Това потвърждава, че……авторитетна и просперираща България,ще върне македонците към истината , е верният път. Другото е връщане към 50 годишните безплодни усилия на България. Не искам да повярвам, че това се прави може би съзнателно.

Създаването на съвременна България преди по-малко от150г. обърква статуквото на стария континент. Една голяма държава, на благословените с природата си Балкани и с пословично трудолюбиво население, несъмнено ще представлява и икономически и политически фактор. Това не е по вкуса на утвърдилите се на континента нации – ще трябва да делят от сладката баница на властта. Нека си припомним кой подтикна крал Милан да нападне България след Съединението , и кой му се притече на помощ след фиаското на военната кампания, -това не беше потърпевшата Турция. Кой подкрепи и финансира турската армия при потушаване с нечувани зверства на Илинденско- Преображенското възстание. Пред погледа на „цивилизована” Европа, в ХХ век, безумно бе откъсната Добруджа, една исконна българска земя. За по-голяма сигурност, българският произход, българската история и култура, тотално са фалшифицирани. Сега, песенното ни народно творчество е обявено по света за „мистерия”, а аз като Българин не виждам нищо изключително в него, то просто си е Българско. Ясно е, че при сегашното ни състояние, всяко разрастване на България ще доведе до инспириране на сепаратистки настроения, главно сред турците, чрез вливане на милиони, посредством фондации-паравани. За това сега , а по всичко изглежда и в бъдеще, самостоятелна държава в Македония с български произход на населението е без алтернатива. Тъй като Българите сме етност, то е разбираемо, че ще имаме и разлики помежду ни.
Недопустимо е да се представя македонския въпрос като нещо елементарно и лесно за разрешение и на тази база да се сипят хули към македонствуващите , че са „промити мозъци, еничари, антични и т.н.”. Същевременно, по същата причина, да се вменява някаква вина на Българските правителства за всичко сторено и не сторено по казуса Македония
……………………………… „Културната автономия” на Пиринския край (1946-1948 г.) е опит да бъдат смекчени условията на Парижкия мирен договор;
от Иван Петрински

Дори съвсем краткият преглед на събитията и на писмените свидетелства от 1945-1948 г. показва, че БРП (к) и Отечественият фронт предприемат курс към "културна автономия" на Пиринския край в разгара на преговорите за подписване на Парижкия мирен договор. Отчитайки уязвимостта на страната като сателит на нацистка Германия, ...
На практика освен наложените резултати от преброяването през декември 1946 г. от политиката на македонизация остават само чупливи листове хартия в архивите на Пиринския край. И безкрайни разговори на маса.
В Париж България се отървава сравнително леко. Не са загубени територии в сравнение с границите към 1 март 1941 г.,

Непосредствено преди обявяване на курс към "културна автономия" в Пиринския край Тито стига до изнудване. Той предава съобщение за Г. Димитров, че съюзен договор между България и Югославия ще се сключи след "присъединяване на Пиринска Македония към федерална Македония".

Очевидно при нестабилното международно положение на България, въпреки участието в боевете срещу Германия, българското ръководство се е опасявало от крайно неизгоден за България мирен договор. Вероятно точно това налага и поемане на курс към "културна автономия" в Пиринския край на Х пленум на ЦК на БКП (1946 г.).".

След подписване на мирния договор на България със страните от антихитлеристката коалиция (10 февруари 1947 г.) и особено след влизане на договора в сила (15 септември с. г.) пасивната съпротива в Пиринския край срещу "културната автономия" се засилва рязко

На 1 август 1947 г. е направена първата стъпка за преустановяване на политиката на македонизация на Пиринския край. По време на преговорите с Югославия за сключване на договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ е уточнено, че "няма да се действа за непосредствено присъединяване Пиринския край към Македонската република" (Г. Димитров, Дневник, 1 август 1947 г.)

С влошаване на отношенията между Сталин и Тито и изключване на Югославия от Коминформ (28 юни 1948 г.) е намерен нужният повод за слагане на край на политиката за "културна автономия" (ХVI пленум на ЦК на БРП (к), юли 1948 г.). Светкавичната реакция е показателна - удобният момент е чакан отдавна.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Пак ще повторя „Омразата” в Република Македония към България е жизнено необходима за тях. При едно стопляне, дори само нормализиране на отношенията с нас , Македония ще бъде ликвидирана от Великите сили пряко, или чрез някои от техните марионетки, Албания, Сърбия или Гърция. България няма да бъде в състояние да я защити.”

Генезиса на разногласията между българите и българите от Македония които се смятат за "македонци" е по въпроса за произхода.
Има български историци, като например покойният д-р Ганчо Ценов- професор по Стара История на Берлинския Свободен Университет, които защитават тезата за местния (туземен, автохтотонен) произход на българите. От любознателност прочетох доста неща, от по-старите и от по-нови български историци. Склонен съм да твърдя, че цялата тази "история" за аспаруховата орда Българи, потомци на някакви тюркоезични племена от памиро-кавказкия регион е фалшификация с много ясна цел.
Аспаруховите отряди прогонили и разбили цялата византийска войска? Това е смешно, тъй като за тази битка Империята прекратява всички други кампании и са прехвърлени всички легиони от Египет, Сирия, Мала-Азия.
То тогава аспаруховите Българи трябва да сме били СУПЕРМЕНИ.
Това е Българско възстание за отхвърляне на византийското иго.
Именно затова уважавам нашите достойни братя от МАКЕДОНИЯ защото не са се повлекли по измислената история.
За сега нека ни „мразят”, но всички ние трябва да издигнем авторитета на България на международната сцена. Страната ни да не бъде „позора на семейството” ЕС. Тогава, една авторитетна и просперираща България не би имала проблеми с българомразците в Македония, защото кръвта вода не става.

Живях известно време в „Еропата”. Установих тотално неглижиране от европейците спрямо България, древна и съвременна. Ние сме по-долу и от циганите. В най-добрия случай европейците ни съчувстват. –„О българин, е какво пък, човек не избира какъв да се роди.” Това не е виц. Не съм имал контакти с много Албанци, не по моя вина, но впечатленията са ми, че се държат като господари спрямо нас, а спрямо „макетата” са учтиво дистанцирани. Впечатленията са ми главно от случайни и приятелски срещи „на маса”, по най-различен повод.

Накратко казано.
Тактиката „ОМРАЗА” за сега е добра, но само като параван и средство за защита на Македония.
Стратегията е „авторитетна и просперираща България” , за да се възроди българщината в Македония.

За да не цитирам всичко, оставям само тази реплика, с която (и не само) няма как да не се съглася.
Благодаря ти за мнението, ИМПЕРИАЛИСТ!
П.П. Интересен никнейм имаш. :)

"...П.П. Интересен никнейм имаш. :)..."
Има Империя на Доброто, не само на Злото.

Толкова точно и синтезирано описание на взаимоотношенията между двете държави на българите не бях чел. При това написано със спокоен тон, без излишни страсти (това не означава безпристрастно)! Поздравления!
"Империалист" добре загатва причинителят на българското разпокъсване. Нека го назовем - имперска Русия. Македонският проблем е следствие на оставането на Македония и Одринско в Отоманската империя. В музей в Мелник съм виждал документи на бланки Българските Македоно-Одрински революционни Комитети. След 1900 г. "Български" е задраскано. Въпреки войните и пролятата кръв, за които се говори в постинга, то остава задраскано. После гърците са асимилирали (избили, разселили и т.н.) одринските българи, а сърбите са "приобщили" македонските българи, че и език са им създали.
Колкото до това, че ни наричат татари, нека да не забравяме, че Русия във вдъхновението си за създаване на нации създаде не само македонците, но и татарите - населението на Волжка БЪЛГАРИЯ. Много държави са основавали българите. Защо да не създадем още две - Македонска и Татарска!

Благодаря!
Ами, то след целия тоя обем на писанието, не останаха силици и за излишни страсти. :) Шегувам се, разбира се, но истината е, че колкото и да е драматична нашата история (а тя си е сериозно драматична), не можем да си позволим лукса да продължим да я драматизираме излишно. Трябва да гледаме напред, иначе децата ни един ден ще кажат, че сме били като приковани в миналото, а сме им харизали нерадостно бъдеще. Нямаме право на такова нещо, според мен.
Лека и спокойна нощ! :)