Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
19.04.2007 10:44 - ТЕЧЕНИЯТА ВЪВ ВМРО СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 2378 Коментари: 2 Гласове:
0



В първите няколко години след разделянето на старата ВМОРО, новосъздадената Вътрешна македонска революционна организация представлява единна и сплотена структура. Тя обединява при завидно единство на възгледите и липса на открити противоречия, както "вътрешни" дейци, така и активисти на бившия Върховен комитет. Характерен пример за това е следвоенният състав на Централния комитет на Организацията. За неин член, редом с Тодор Александров и Петър Чаулев, е избран бившият върховист ген. Александър Протогеров, който постепенно се налага като втори човек във ВМРО. Резервен член на ЦК пък е бившият ревностен последовател на Сандански, някогашният бивш активист на НФП Димитър Влахов. От 1923 г. обаче в организацията започват търкания и вътрешни борби, които разрушават единството на македонското движение за десетилетия напред. Основна причина за създаденото напрежение е опитът на редица български политически сили, а по-късно и на някои международни организации, да използват ВМРО за свои цели.

Управляващият в България след Първата световна война Български земеделски народен съюз, начело с Александър Стамболийски, от самото начало не проявява особен ентусиазъм по отношение действията на ВМРО. След подписване на Нишката спогодба с Кр. СХС през м. март 1923 г. управляващите влизат в открит конфликт с организацията. Това от своя страна тласка ВМРО в обятията на враждебните на земеделския режим български политически сили. Организацията особено се сближава с ръководството на Военната лига, която групира цвета на българското офицерство. То изгубва възможности за професионална изява (след наложеното съкращение на българската армия, съгласно Ньойския договор) и е всячески унижавано от земеделското правителство пред българската общественост. Връзката с Военната лига осъществява ген. Протогеров, който е и член на ръководството. През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. армията под ръководството на Военната лига и с одобрението на цар Борис III извършва държавен преврат. Макар че ЦК на ВМРО официално се разграничава от преврата, много организационни дейци спонтанно подкрепят акта от 9 юни с оръжие в ръка. Типичен пример в това отношение е участието на група четници на ВМРО, начело с В. Велянов, в лична разправа със самия Стамболийски. Последният, заварен на 9 юни в родното си с. Славовица, Пазарджишко, се опитва да организира безуспешно въоръжена съпротива със силите на местните земеделски организации. На 11 юни редовна войскова част разбива лошо въоръжения му отряд, а след два дни самият Стамболийски е заловен и след жестоки изтезания е убит зверски.

Новото правителство, начело с проф. Александър Цанков, дошло на власт с държавен преврат, е гледано с лошо око от Великите сили-победителки и техните съюзници и дори е заплашвано с открита военна интервенция от Югославия. В Петрички окръг, където силите на ВМРО на практика доминират над структурите на държавната власт, отново се стига до конфликти. От това се възползват комунистите, които под натиска на Коминтерна в края на лятото на 1923 г. вземат курс към въоръжено въстание срещу правителството на Цанков. В началото на септември отношенията между ВМРО и Военната лига дотолкова охлаждат, че Тодор Александров не се колебае да сключи споразумение с ръководството на Комунистическата партия. Лидерът на ВМРО обещава неутралитет с условието комунистите да не вдигат въстание в Петрички окръг, предвид особеното му значение за националноосвободителната борба в Македония.

Въпреки споразумението, на 22 срещу 23 септември 1923 г. българските комунисти се опитват да вдигнат въстание във всички по-големи селища на Пиринска Македония. Поради ограниченото им влияние в района опитът практически е неуспешен и разбунтувалите се оттеглят в планините. В отговор на нарушеното споразумение от комунистите Тодор Александров издава окръжно от 24 септември, в което нарежда на четите на ВМРО да започнат преследване и разоръжаване на бунтовническите отряди, а при съпротива да ги унищожават. В отговор на тази заповед Комунистическата партия обявява Тодор Александров за "фашист", а ВМРО за "фашистка организация". На свой ред организацията подпомага активно управляващите в борбата срещу комунистическия бунт. Участието на ВМРО в потушаването на Септемврийското въстание донякъде стабилизира отношенията между организацията и правителството на Ал. Цанков.

Жестокостите, извършени от правителствените войски при потушаване на въстанието, допълнително усложняват положението на новото правителство на международната арена. Цанков няма друг избор, освен да продължи политиката на сближение с Югославия като единствен възможен път към получаване на международно признание. Този начин на поведение оттук нататък ще следват всички български правителства в междувоенния период, търсейки не само приятелство със славянската съседка, но и подкрепата Ј за българските ревизионистични искания по отношение на останалите съседи на България. Вардарска Македония и присъединените от Югославия след Първата световна война Западни покрайнини остават за почти две десетилетия на заден план, което, естествено, не се харесва на ВМРО.

Въпреки непоколебимостта си във воденето на въоръжена борба в защита на поробеното население в Македония, в политически план организацията проявява значително по-голяма умереност. Ръководството на ВМРО съзнава добре, че след Първата световна война лозунгите за присъединяване на оставените под чужда власт македонски земи към България нямат никакъв шанс. По тази причина в официалната си програма и в пропагандните си материали организацията нито на йота не се отдалечава от традиционното искане за автономна, а дори и напълно самостоятелна Македония, обхващаща всички македонски земи. Това пък от своя страна не се харесва на крайната националистическа българска десница. Така през пролетта на 1924 г. само няколко месеца след активното участие на силите на организацията в масовите избивания на комунисти ВМРО отново се оказва обект на интерес за левицата. Този път обаче инициативата идва директно от Москва.

Функционерите на Коминтерна, страдащи от тежка форма на праволинейно доктринерство, упорито търсят нови доказателства в подкрепа на налудничавата си теза за "продължаващата революционна обстановка в Европа и особено на Балканите". След провала на българските комунисти да осигурят такива доказателства, в Москва обръщат все повече внимание на могъщата ВМРО, притежаваща собствени въоръжени сили. От своя страна,  ръководството на организацията, въпреки натрупания отрицателен опит в контактите с крайната левица, както във Вардарска, така и в Пиринска Македония, не може да се освободи от увлечението си по болшевишките лозунги за "правото на всеки народ на национално самоопределение" по “модела за разрешаване на националния въпрос в Съветския съюз”. Така през април 1924 г. във Виена, по инициатива на Коминтерна, започват официални разговори за "присъединяването на ВМРО към прогресивните политически сили в Европа".

Първоначално разговорите се водят от основния състав на ЦК на ВМРО. По-късно текущи организационни дела принуждават Тодор Александров да напусне Виена. Замества го резервният член на ЦК, известният с левичарското си минало Д. Влахов. При заминаването си Тодор Александров в значителна степен е разочарован от “увъртанията на болшевиките” и най-вече от липсата на конкретни отговори, зададени от ВМРО, както и от желанието им да си послужат със силите на организацията за собствените си цели. Преди заминаването Тодор Александров препоръчва на оставащите членове на ЦК да преговарят с голяма предпазливост: “Не бързайте нищо да подписвате.”

След неговото отпътуване обаче преговорите се развиват в друга насока главно поради поведението на Влахов. Очевидно неосвободен докрай от пролевичарските си тежнения, той се съгласява на големи компромиси по отношение исканията на Коминтерна. Към неговото мнение се присъединява и П. Чаулев. Ал. Протогеров, образцов военен и отличен изпълнител, се оказва твърде лабилен като личност. В отсъствието на Т.  Александров, Протогеров губи присъствие на духа и се поддава на натиска като подписва Майския манифест, който не след дълго, въпреки споразумението, е преждевременно огласен. Неговите постулати водят до пълно подчинение на ВМРО на Коминтерна. Документът е обявен като подписан и от Тодор Александров, макар че в момента на подписването му той не е във Виена.

Правителство на Цанков успява да надуши флирта на ВМРО с болшевиките и следи това събитие с огромно безпокойство, което прераства в открито раздразнение след публичното огласяване на Майския манифест. От завърналия се в България Протогеров висш офицер и член на Военната лига са поискани обяснения. Той е заплашен дори с физическа разправа. Лабилният Протогеров няма мъжеството да поеме собствената си вина за станалото и обяснява, че е бил принуден да подпише документа от останалите членове на ЦК. При тези обстоятелства правителството на Цанков и Военната лига остро поставят въпроса за отстраняването на Т. Александров. Впрочем, подобно е намерението и на Коминтерна. На 31 август 1924 г. четниците, които привидно охраняват Александров и Протогеров, на път за конгреса на Серския революционен окръг, убиват Александров и неговия телохранител П. Зафиров пред очите на  Ал. Протогеров. Моралните убийци и до днес остават неразкрити.

Новият силен човек в организацията се казва Иван Михайлов (кооптиран в състава на ЦК на местото на убития Александров, комуто преди това е секретар). За няколко месеца той с твърда ръка се разправя със заговорниците, непосредствено виновни за смъртта на Тодор Александров. Започва разправа с дейци на новооформилото се ляво крило във ВМРО. На 23 декември 1924 г. в Милано е убит П. Чаулев, а на 8 май 1925 г. във Виена е прострелян Тодор Паница. Той е уличен във връзки с болшевишкото разузнаване и за сътрудничество със сръбските власти, а преди това създава Македонска федеративна организация, която се противопоставя на ВМРО. Убийството на последния е извършено от Мелпомена (Менча) Кърничева, която както в България, така и в Република Македония и до днес тачат като народна героиня. В самата България до края на 1924 г. смъртта си намират и дейците на лявото крило на македонското освободително движение Арсений Йовков, Славчо Ковачев, Димо Хаджидимов, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев и др. През 1928 г. смъртно наказание за нееднозначното си поведение по време на убийството на Т. Александров ще понесе и Протогеров, което довежда до ново разцепление на освободителното движението.

През 1925 г. във Виена 16 леви дейци, определящи себе си като "последователи на линията на Майския манифест", между които Димитър Влахов, Владимир Поптомов, Павел Шатев, Христо Янков, Ризо Ризов, Панко Брашнаров и др., обявяват създаването на ВМРО-обединена. Тя работи в тясно сътрудничество с Комунистическата партия в България. Дейците на ВМРО-обединена бързо деградират до ролята на платени наемници на Коминтерна, които само след десет години послушно ще приемат резолюцията му за съществуването на “отделна македонска народност”, поставяща началото на съвременните недоразумения около македонския въпрос. След още десет години, вече в доминираните от комунистите държави България и Югославия, същите хора ще организират преследвания и масови убийства на дейци и ветерани на ВМРО. След още няколко години те ще бъдат в основата на провежданата в Пиринска Македония насилствена “македонизация” на местното българско население. Някои от тях, сред които и Димитър Влахов, завършват живота си като висши държавни и партийни функционери в създадената в рамките на Титова Югославия Народна република Македония.

Братоубийствените борби, прогресиращото обезбългаряване на голяма част от Егейска Македония и по-нататъшната ескалация на терора на югославските власти във Вардарска Македония принуждават Иван Михайлов след 1925 г. да премине на терористични позиции. Дейността на ВМРО в поробените дялове на Македония все повече се ограничава до отделни терористични актове. Останалите по този начин "безработни" македонски комити в България все по-често се ползват от местните политически сили за разчистване на сметки с помощта на оръжието. Авторитетът на организацията в България е разклатен, а в Петрички окръг започва да се шири произвол, който официалните български власти не са в състояние да обуздаят. Резултатите от всичко това не закъсняват. На 19 май 1934 г. в София е извършен държавен преврат от проангло-френски настроени военни от т. нар. политически кръг “Звено”. Една от първите им стъпки е официалната забрана на дейността на ВМРО и разоръжаването на структурите на организацията. Ив. Михайлов, задочно осъден на смърт, е принуден да емигрира, и остава в емиграция чак до смъртта си през 1990 г. След кратко пребиваване в Турция, през 1935 г. водачът на ВМРО по лична покана на маршал Пилсудски се заселва в Полша, където живее до началото на германската окупация през 1939 г.

След 1925 г. във ВМРО се забелязва тенденция да се търсят съюзници за обща борба срещу югославската държава. По естествен начин ВМРО намира такива в Хърватско. Тамошните сепаратисти също отричат югославската идея и също както и дейците на ВМРО си поставят за цел да унищожат изкуствено създадената великосръбска държавна формация. Те също не приемат наложената със сила в Югославия сръбска доминация. Бидейки в цивилизационно отношение по-напред от сърбите, хърватите в мнозинството си са недоволни от съществуващото положение в Югославия. То носи редица политически, икономически, културни и пр. предимства за сърбите за сметка преди всичко на Хърватско и Словения. Освен това в "родината на всички южни славяни" хърватите и словенците, които по традиция принадлежат към католическото вероизповедание, се оказват подложени на открита религиозна дискриминация. Опитът на югославския премиер Милан Стоядинович да реши този проблем чрез сключване на конкордат с Ватикана през 1935 г. става причина той да бъде анатемосан от белградския митрополит Варнава. Този акт едва не му коства премиерското кресло. Така хърватите се оказват естествен съюзник на македонското движение.

ВМРО установява контакти първоначално с Хърватската селска партия, а по-късно със създадената от Анте Павелич Хърватска народна организация "Усташа" ("Въстаник"), която в края на 20-те години също приема въоръжения терор като основен метод на борба. През 1929 г. усташите извършват неуспешен опит за покушение срещу югославския крал Александър, което предизвиква вълна от репресии срещу тях. Мнозина активисти на хърватското сепаратистко движение, начело с Анте Павелич, са принудени да емигрират. Същата година в София Иван Михайлов и Анте Павелич подписват договор за сътрудничество и координиране на действията на двете антиюгославски организации. Хърватските и македонските терористи имат общи тренировъчни лагери в Италия и Унгария, чиито правителства са враждебно настроени спрямо Югославия. Влошаване на обстановката в Югославия след въвеждането на диктатурата на крал Александър допълнително сближава българи и хървати. Съвместни акции на ВМРО и "Усташа" биват извършвани не само във Вардарска Македония и в Хърватско, но и по цялата територия на Югославия, а по-късно след забраната на ВМРО в България и по цяла Европа. Върхов момент в общата терористична дейност на двете организации е убийството на крал Александър на 9 октомври 1934 г. в Марсилия. Югославският монарх пристига там на официално посещение на борда на крайцера "Дубровник", придружен от външния министър Боголюб Йевтич. Посрещнат е от френския министър на външните работи Луис Барту. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици македонският терорист Владо Черноземски (псевдоним на Величко Георгиев Керин) по-рано активен участник в четите на ВМРО във Вардарска Македония открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту са убити на место, а Йевтич е тежко ранен. Обкръжен от преследвачи, Владо Черноземски се самоубива. Въпреки терористичния характер на извършения от него акт, днес Черноземски е възпяван като герой както в България, така и в Република Македония.

Съучастниците на Черноземски, хърватските терористи Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция, съдени в Екс-ан-Прованс и осъдени на доживотен затвор.

http://radkomk.com/VMRO.htm


Тагове:   война,


Гласувай:
0



1. georgiev - Поздравления
23.04.2007 21:07
Поздравления за поста. България над всичко!
цитирай
2. анонимен - въпрос
24.11.2010 13:10
След комунистическия преврат на 10.10.1989 г., беше възтановена единствено ВМРО(об). Въпросът ми е кога ще бъде възтановена българското ВМРО на Иван Михайлов?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 2185165
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1975
Архив