"С лице към истината" е втората книга на бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, която излиза в България. Премиерата е на Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол на 8 септември.
Авторът посочва: "Защо се срамуваме и бягаме от факта, че всичко това, което е позитивна македонска революционна традиция, произлиза тъкмо от екзархийския дял на македонския народ. Няма да кажем някаква нова истина, ако споменем факта, че и Гоце Делчев, и Даме Груев, и Гьорче Петров, и Пере Тошев - трябва ли да редя и броя всички - са били учители на Българската екзархия в Македония."
Издателят Георги Гроздев добавя: "Като полемичен автор, Любчо Георгиевски привлича вниманието на млади и стари, на балканци и останали европейци. И при представянето на поетичната му книга "Град" през януари тази година в театър "Сълза и смях", и сега, когато се обръщаме "С лице към истината", се вижда, че пред нас е един от представителите на балканския духовен елит. Често в епицентъра на скандала или на неговия ръб, Любчо Георгиевски руши македонските митове за домашна употреба, които лениво продължават да лежат на пътя към бъдещето. Търси измеренията на истинската народна идентичност, стига до корена на нещата - до учителя на Българската екзархия Гоце Делчев."
Издателят се присъединява към мнението на преводача на книгата Константин Икономов, че Любчо Георгиевски е преждевременно помъдрял за възрастта си, малко тъжен и като че ли самотен - какъвто е впрочем всеки проницателен ум, надраснал предразсъдъците на средата си, и нещо повече - направил крачка към нова среда.
По този повод Гроздев се връща към цитат от балканските си разкази, които често му напомнят - "Балканските пътища са такива, че на отиване едни мостове може да ги има, а на връщане да ги няма."
За необходимостта от превод Георги Гроздев обяснява: "Ето още един балкански парадокс - асимилацията на македонските българи и претопяването на езика им за около 100 години с вкарването на 30 на сто сърбизми, чуждици и интернационална лексика днес не налага македонските литературни класици да се превеждат на български, защото техните текстове са писани и се четат в оригинал на български, т. е. на майчиния им език. Затова пък съвременните художествени текстове на граждани от Република Македония, ако не се превеждат, остават неразбираеми и отдалечени от съвременния книжовен български език. Любчо Георгиевски, отскоро български гражданин, не владее български език, и е преведен на един от езиците на Европейския съюз."
"Приехме почти изцяло сръбската азбука и голямо количество сръбски думи, отричайки се от своята хилядолетна традиция," посочва в книгата си Георгиевски.
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-08-27&article=201326

Евала на Любчо!С тези си книги бърка в здравето на сърбоманите!