Постинг
14.01.2008 14:40 -
Б’лгарски разузнавател заталкал между античните македонци
Б’лгарски разузнавател заталкал между античните македонциОпштина Полковник Гјорче Петров
Живко Аджија
Не помнам да е имало вакви јунски горештини в Скопје. От Хидрометеоролошкија завод прогнозираха четиридесет и еден градус в сенка. С’штинска Сахара!
Со ск’пиот ми пријател патриота Ганчо заехме маса в неклиматизованио “Бристол”, нар’чахме си по една студена бира и низ витрината следехме ги редките истоштени баилдисани минавашти, кои с бавни крачки се влечеха по улицата “Маршал Тито”. Тука некаде се случи атентата на македонскија Дон Жуан (куртули мајчинија, курбан отиде шоферо). “А пропо” атентата: много центри беха ос’мничени, те ВМРО, те Софија, Белград, и уште многу други, обаче никој не помисли за изневерената му жена?!
-Нали духа свеж ветрец от к’м Матка –питах го- в’в вашата општина Гјорче?
-Нашата општина е “П’лковник Гјорче Петров”, а не “Гјорче” –напомни ми Ганчо.
Знаех, дека в’в време на ср’бската окупација, след 1919 година, новоникналото гратче отдалечено неколко километри от Скопје бе наречено Ханријево, в чест на некак’в си френски генерал, докато през двата кратковременни интервала на б’лгарската свобода (1915-1918 и 1941-1944) бе “Генерал Жостов”. След 1945 г. колишевистите го прек’рстиха в “Гјорче Петров” в чест на апостола от македоно-одринските револјуциони борби, сходно македонистичката историска клептоманска лак’рдија че Гјорче е антиб’лгарин и като так’в бил убит от агент на цар Борис. Това е с’штија цар, на кого Лазар Колишевски е целувал екстремитетите, за да издејствува отменение на см’ртната си прес’да, заклинјајки се в своја благонадежден б’лгарски происход и изјавјлавајки че като млад и зелен е бил заведен от комунистическите злодеи. Според реда на болшевишките нешта, скопските агит-проп историци пров’згласиха Гјорче за прогресивен македонист, мисирковист, внучко на Александ’р Велики. Заради идејна подкрепа, ЦК на КПМ наложи на един литерарен ерудит да напише драмата “Црнила”, посветена на убијството на Гјорче. Лак’рдијата половин век не слиза от репертоара на македонските театри, веројатно ке надживее и Молиеровите комедии. С’штинско чудо е че автора сеоште не е получил Нобелова награда за заблуждение на младите македонски генерации. Литерата си е адаптивен на секакви ситуации, как да го хврлиш, винаги пада на крака (завиждат му даже и котките).
Помислех си че даване чин полковник на Гјорче, веројатно е резултат на компромис между македонската позиција и опозиција, като постхумно признание на борец срешту великоб’лгарскија шовиниз’м, благодарност за положенија млад педесетиседем годишен живот на олтара на македонцката нација и хептен самостојна државност (с Кироглигоровската референдумска в’зможност за повторно прибиране к’м С’рбија и останалите југобоклуци). Всеп’к не бех с’всем сигурен за Ганчовото тв’рдение за п’лковништвото на Гјорче, та го попитах:
-Знам че скопската улица која от Бит-пазар води преко моста на Вардар к’м хотела “Холидеј ин”, в’в време на војната (1941-1944) гласеше “Полковник Дрангов”. Даже и самија мост носеше с’штото име, обаче за ПОЛКОВНИК Гјорче Петров не с’м чул. Дрангов зав’ршил воени академии в Софија и Петроград, но от к’де на к’де Гјорче да получи полковнишки чин, когато не е следвал нито курс за ефрејтор, нито е бил военно лице?!
-Заслужил е човека бе!! –викна Ганчо.
-Веројатно за гдето с Гоце Делчев е бил неразделен пријател, централист, Мисирковист, чувствувал се като далечно внуче на Филип Втори, а не Б’лгарин, Татар или некак’в си Славомакедонец. Сто и едно насто с’м сигурен, че ако по некоја случајност двамата кардаши апостоли днес беха живи ке пропаднеха от срам за заблуденото в бебешките си години б’лгарско с’знание и веднага би отишли пред МАНУ да коленичат т’рсејки прошка от Блаже Ристовски, Тодор Чеп’рганов и останалите живи божества.
-Стоп!! Не падај в плам’к, не скокај като пиле обезглавено, имај т’рпение, всичко ке ти објасна –успокојаваше ме Ганчо.
След две-три освежителни г’лтки бира, тој прод’лжи:
-Гјорче бе с’с с’рце и душа б’лгарин. В своите “Спомен белешки” от 1896 година тој пише: Македонското население се с’стои от б’лгари, турци, арнаути, власи, евреи и цигани.
-Ами к’де са с’рбите, зашто ги е испуснал? –попитах го.
-За големо с’жаление твоите с’рби са били незабележително ништожество през това време –ми отговори и прод’лжи- За разлика от днес, когато целото материјално и духовно кормило е в техни р’це. След нова гл’тка бира, Ганчо ми подготви нова изненада:
-При учителствуването в Скопје и Битолја, Гјорче е с’бирал сведенија за Б’лгарското военно министерство, като техен с’трудник. Следователно е заслужил п’лковнишки чин. Анл’н ми, ферштен зи?
-Разузнавател? –останах фрапиран.
-Зашто да не, това го е изв’ршвал от чист б’лгарски патриотиз’м, без нито една стотинка в’знаграждение –појасни ми пријателја, но с’с следната вест ме дот’лчи- Гјорче и Гоце Делчев са били зад’лжени от Централнија комитет на Организацијата, формирана на 23 октомври 1893 година да подготвјат Устава на б’лгарските македоно-одрински окр’жни, околијски и селски комитети. В глава п’рва на Устава, те са написали: “Целта на б’лгарските македоно-одрински револјуционни комитети е ……да с’буждат с’знанието на б’лгарското население в казаните области…. Член на БМОРК може да б’де всеки б’лгарин без разлика на пол…и.т.н.”. Разбра ли сега пријателе? –зададе ми в’прос Ганчо.
-Разбрах, но ако това са написали Гјорче и Гоце –отговорих- не с’м сигурен че Блаже и останалите чеда на Александар Македонски ке им ги простат греховете на овој и на оној свет. Не ми е јасно како суетнио Колишевски позволил Гјорче, Гоце, Даме, Карев и останалите македонски б’лгари да б’дат символи на новоначнатата нација, та в нивна чест да се именуваат партизански бригади, градове, улици, училишта и.т.н.
-Това е хв’рлјане прах в очите на народо. Кога прахот ке се слегне, ке произлезе …
-Дух’т на Александар Велики –го прек’снах.
-Не, туку на Александар Карагјоргјевич -доврши Ганчо.
Реших да му постава хипотетичен в’прос:
-Ако Гјорче по некаква случајност бе жив през 1945 година, како ке пост’пеха с него Лазо и Темпо?
-Без с’дебен процес ке го застрелјаха като с’работник на б’лгарскија фашистки окупатор, бандит Ванчовистки, империјалистички агент, ненароден елемент, реакционар и спекулант –бе отговора му. След това, тој од джеба си изм’кна некак’в текст и ми го прочете:
-Таен протокол номер 9 от 9 мај 1900 год., на В’рховнија комитет, избран на 6-ти в’нреден македонски конгрес, на којто е потв’рдено с’трудничеството на В’рховнија комитет с ВМОРО… Одобрен е предложенија от Делчев план, да се улови детето на софијскија милионер Гешев а за откуп да се поиска един един и половина милиона лева. За извршване на задачата да се погрижат: Сарафов за наемане една к’шта, дето ште се пази детето, Давидов да купи един фајтон и да намери верен фајтонджија, Делчев за залавјане на детето а Гјорче да намери начин за приемане на парите от Гешева.
-Неверојатно! –повторно бех фрапиран- Ето от кого е плагирал идејата Сандански за киднапиране на мис Стон.
Што се касае за названието на општините Делчево и Гјорче Петров, крајно е време да им ги врнат старите имена Царево село и Ханријево, с перспектива те дефинитивно да станат Милошевичево и Шешеловград.
Карај да врвим!
преземено од: TRIBUNE
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. bugarash
2. karavelov
3. meto76
4. комитата
5. makedonskatribuna
6. radko
7. sekirata
8. tribune
9. georgiev
10. За българските работи
11. makedonska diskusiona grupa
12. teodordetchev
13. bugarash - blogspot
14. bugarash-wordpress
15. oblakoff
16. МЪГЛЕНСКА ПРАВОСЛАВНА АРХИЕПИСКОПИЯ
17. МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
18. Български народни песни
19. Съюз на Македонските Организации
20. БУГАРАШ
21. МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ
2. karavelov
3. meto76
4. комитата
5. makedonskatribuna
6. radko
7. sekirata
8. tribune
9. georgiev
10. За българските работи
11. makedonska diskusiona grupa
12. teodordetchev
13. bugarash - blogspot
14. bugarash-wordpress
15. oblakoff
16. МЪГЛЕНСКА ПРАВОСЛАВНА АРХИЕПИСКОПИЯ
17. МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ
18. Български народни песни
19. Съюз на Македонските Организации
20. БУГАРАШ
21. МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ
