22 март 2008 | 10:35 | Агенция "Фокус"

Мнение на Александър Йорданов, председател на 36-то Народно събрание, бивш посланик на Република България в Полша, Литва, Латвия, Естония и Република Македония

Вече няколко дни голям шум се вдига около отвореното писмо на т.нар. „български интелектуалци” озаглавено „Луди водят слепи” по повод дългоочаквания акт на българското правителство за признаване на новата демократична държава на Балканите – Косово. Не бих обърнал внимание на този пасквил, ако от него не лъхаше толкова силно на средновековие, посредственост и простащина – мисловна и езикова. Нямам предвид факта, че повечето от подписалите се под този безумен текст не са никакви интелектуалци, а обикновени бездарници и дълголетни хрантутници на комунистическата система.
Интелектуалецът има претенцията да бъде духовен водач. Но не може да бъде такъв този, който желае лошото на своята страна, на своя народ. А сред подписалите това „отворено писмо” виждам имената на мнозина, които бяха против демокрацията в България, против интереса на България да стане част от цивилизованото семейство на НАТО и ЕС, против успеха на съвременна България. Това бяха и очевидно още са „интелектуалци”, които искат да спрат времето на България, да върнат назад часовника на историята. Поздно, товарищи!
Опитвам се да ги разбера. Те още живеят във времето на комунизма. Виждам имена, които открито хулеха младата българска демокрация и ставаха проводници на чужди интереси в България. Спомням си как мнозина от подписалите днес писмото ни плашеха колко лошо щяло да стане след като станем членове на НАТО. Как Русия щяла да ни обърне гръб. Нищо подобно. Русия има добри и партньорски отношения с всички натовски държави, но по стара имперска традиция посритва онези, които не ходят изправени, а роболепно коленичат. Като нашите „интелектуалци”.
Писмото клевети и хули българските политици, клевети и хули и европейското достойнство на държавата ни. Макар и с неоправдано закъснение правителството на България взе вярното решение. Нашите „интелектуалци”, обаче, живеят в друг свят - в света на сръбските легенди и митове, в света, в който геноцидът срещу част от собствения народ /нали албанците в Косово, според нашите „мъдреци” са неразделна част от Сърбия!/ , се нарича „защита на териториална цялост”, а волята за свобода и независимост – сепаратизъм.
В своето писмо 100 –те „интелектуалци” лазят пред нещо, което не съществува – фалшивата „славянска солидарност”. Използват елементарни сталински клишета: „братя по кръв и вяра”. Ударени от лотофагията забравят, че техните „сръбски братя” прогониха от родните им домове стотици хиляди косовски албанци, тероризираха и зверски избиваха хората в Босна. И това в края на ХХ век. От този геноцид всеки честен и с демократични убеждения гражданин на Сърбия днес се срамува. Нашите „интелектуалци”, обаче, вземат страната на сръбските националисти, на сръбската чалгаджийница, на онези комунистически среди в Сърбия, които намериха в национализма последно убежище. И нито дума в писмото за това, че народите имат право на самоопределение и когато тези народи са културни и цивилизовани като чехите и словаците, например, раздялата им става също културно и цивилизовано. И ако вече десетилетия има проблем с правото на народа на Косово на самоопределение, то проблемът е в нестаналата демокрация в Сърбия. Днес имаме две натовски и европейски славянски държави – Чехия и Словакия. И тези славяни, заедно със славяните от Полша и Словения признаха новата държава. Защото те мислят с категориите на модерния 21 век, а не с правото на средновековието, където само насила можеш да държиш един народ в подчинение против неговата воля за независимост и свобода. Както Русия днес държи гордата и непокорна Чечения. Днес, както пише наистина известния руски интелектуалец Вадим Белоцерковски, само в Конституцията на Руската федерация е предвидено правото на присъединяване, но не и на изход от федерацията. Впрочем, не е далеч денят, когато и Косово и Сърбия ще бъдат членове на НАТО и Европейския съюз. Дано да са живи и здрави нашите „интелектуалци”, за да приветстват този ден.
„Славянската общност”, тази измислица на руската пропаганда, не съществува. Защото не расовият или религиозен произход свързва хората, а културните и моралните ценности. Това всеки интелектуалец би трябвало да знае и то да бъде негово верую. Знаел го е още Апостолът на българската национална революция Васил Левски. Нашите „интелектуалци” , обаче, не ги интересува българския национален интерес – да бъдем заедно с демократичните държави и да работим за това и други да тръгнат по нашия път. Не, те стават заложници на двулична политика, неразличаваща се с нищо от политиката от съветско време. Това е политика, която няма нищо общо нито със славянството, нито със солидарността. Тази политика не само не подкрепи, но точно обратното – опита се да смаже волята на славяните за свобода и независимост. Справка – Пражката пролет, Полската „Солидарност”. Днес нормалния демократичен свят подкрепя независимостта на Косово, подкрепя демократизацията на Сърбия. Това е нашият свят, в който България е лидер на демократичните промени в региона, пример за страни като Сърбия, Македония, Албания, Косово. И политиката, която припява на струната на средновековния сръбски шовинизъм и зад която стоят главно кадри на бившата комунистическа партия и на службите на сигурността, няма бъдеще.
Друг и добър е пътят на България. И не това са интелектуалците на България!

http://www.makedonskatribuna.com./Yordanov54.htm

Много умно изказване на един от лидерите на СДС, който може и трябва да бъде върнат в сините редици.

Хайде сега , бате Сашо , напиши ми една статийка за правото на самоопределение на Абхазия и Южна Осетия !Ще се радвам да почувствам същия демократичен патос и ако обечаш недей да вкарваш двойни стандарти !