Можем най-сетне да се отървем от обременените си с минало отношения с Македония и тъкмо сега ни се удава историческа възможност за това, убеден е д-р Любомир Иванов, председател на Атлантическия клуб в България и на фондация "Манфред Вьорнер". В навечерието на срещата на върха на НАТО в Букурещ екип под негово ръководство, включващ учени, дипломати, представители на местната власт и неправителствения сектор, представи "Препоръки за развитието на добросъседски отношения в контекста на разширението на НАТО и ЕС към Западните Балкани". Изводите излизат като триезично издание - на български, на английски и на македонската книжовна норма на българския език. Целта на сборника, който ще бъде разпространен сред български и чуждестранни институции, е да предизвика национален дебат, на който да се идентифицират политиките, с които да се постигнат добросъседски отношения между България и Македония. През изминалите 17-18 години тези проблеми не са били пренебрегвани. Една от причините е, че ние имахме други приоритети и не разполагахме с капацитет да се занимаваме и с Македония. Но сега вече това извинение отпада. България заедно с другите страни - членки на НАТО и ЕС, в региона носи голяма отговорност в процеса на разширяването на тези две организации към Западните Балкани, казва Иванов. Според него тъкмо перспективата пред евроатлантическо членство може да промени съседските отношения на Балканите, традиционно белязани от негативизъм, недоверие и манипулиране на историята. За пример Иванов дава позитивната промяна във връзките между българи и гърци, която се забелязва в последните 5-7 години, което се дължи в основна степен на евроатлантическата интеграция. "У нас все още има много силно утвърдени постановки и виждания към отношенията с Македония, но те са формирани в различни периоди. Поради това те не се са съвместими едни с други и не дават възможност за последователна българска политика спрямо Македония. В момента, в който нещо се предложи, то веднага влиза в противоречие с нещо друго. Затова ние се опитваме да изградим нещо, което да бъде непротиворечиво и последователно", разказва председателят на Атлантическия клуб. На първо място, българско-македонските връзки трябва да стъпят на основата на декларацията от 1999 г. Скопие обаче систематично я нарушава, последния път по време на посещението на президента Цървенковски в България в началото на март, когато официално постави въпрос за хората в България, които се смятат за македонци. Неговият интерес към тази тема е нарушение на споразумението, защото в него изрично се казва, че Република Македония официално няма право да се интересува от статута и правата на хора в България, които не са македонски граждани. Тази декларация трябва да бъде поставена на дневен ред и Скопие трябва да се придържа към нея, смята Иванов. Друго конкретно изискване към македонските власти е да престанат с тормоза на българите в Македония, към хората, деклариращи се като българи. Недопустимо е за страна, която иска да се присъедини към НАТО и ЕС. "Те съществуват независимо колко са - дали са 500, 5000, 50 000 - следователно трябва да бъдат равнопоставени с всичи останали, от което следва, че трябва да получат съответното признание. От наша страна няма желание да се говори за тях, защото се смята, че ако кажем, че в Македония има българско малцинство, по този начин признаваме, че другите не са българи, и т.н. Което пък съответно означава претенция, че всички хора там са българи. Това са неща, от които трябва вече да се отървем. Човек е такъв, какъвто декларира себе си, безспорен принцип, който обаче има две страни. Едната е, че на никого не може да му казваме какъв е, и втората е, че и той не може да казва на другите. В Македония има хора, които казват, че са българи, но също така и хора, които казват, че не са българи. Има трети, и те са доста много на брой, които са на мнение, че между първите и вторите няма разлика. Но това, което ние можем - като държавна позиция, е единствено да отчитаме как хората се самоопределят. След като там има определящи се като българи, те трябва да бъдат поставени наравно с останалите - съобразно местното законодателство за националните малцинства, което е различно от българското и гръцкото. То предполага изрично споменаване на етническите общности в преамбюла на конституцията. След като там са споменати турци, власи, албанци и са добавени сърби и бошняци, абсурдно е да не са споменати и българите", обяснява Иванов. Друг фундаментален въпрос според авторите на препоръките засяга образованието. "От Втората световна война насам всяка година в Македония излиза нов випуск ученици, учили историята, каквато е написана от скопските историци. В много отношения тя е фалшифицирана спрямо международно признатите исторически факти. Именно на базата на това сред широки кръгове в Македония се развиват силните антибългарски настроения, което не е конструктивно. София може да поиска Скопие да престане с фалшификацията на историята. Ние не искаме да насаждаме нещо за тяхното настояще или бъдеще, те решават какви са сега и какви искат да бъдат." Конкретно - за няколко личности, например св. Климент Охридски, цар Самуил, братя Миладинови, Гоце Делчев, да бъде отчетено в македонските учебници по история, че са българи. http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=478616