Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.01.2010 17:22 - ЗА ВЯРАТА, МОРАЛА, РОДОЛЮБИЕТО И ОТГОВОРНОСТТА
Автор: bugarash Категория: Други   
Прочетен: 8035 Коментари: 4 Гласове:
3



Вече има няколко несполучливи опити да се напише съвременната история на българския национален въпрос, в неговото македонско направление. Такава изследователска амбиция нямам. Сигурен съм, че един ден тази тема ще намери своя непредубеден анализатор.
По-важното е в навечерието на 85 г. от убийството на Тодор Александров съвременният историк да изяви личната си гражданска позиция спрямо случващото се във ВМРО-БНД. Днешното мълчание и безразличие е грях пред паметта на хиляди доблестни патриоти, загинали за свободата на българите в Македония.
На 2 август по Радио Благоевград чух, че водещ мотив за членство във ВМРО-БНД сред младите хора е любознателността им към революционното минало на македонските българи. Дано това да е вярно. Но са налице множество факти, които доказват, че дори и да има такъв интерес, за неговото развитие и обогатяване не се прави нещо съществено, последователно и устойчиво. Това обаче не е най-важният недостатък на партийното ВМРО.
Делегатите на един от организационните конгреси възприеха уставната цел да продължат борбата за духовно единство на българския народ. Политическата идея въобще не е случайна, и – особено след 1919 г. е отстоявана упорито от Т. Александров и Ив. Михайлов. Днес тя е идеологически противовес на управляващата в Скопие ВМРО- ДПМНЕ /Демократична партия за македонско национално единство/. Но всъщност какво се случи?
1. Благодарение на серия отлично организирани интригантски ходове и режесирани норми, на делегатско представителство бе нанесен циничен удар върху достойнството на цяла плеяда участници в македонското освободително движение. Това бяха ученици, студенти и млади хора, които трябваше да продължат след военния преврат от 19 май 1934 г. „новата македонска борба”. В резултат от поредния преврат на 9 септември 1944 г. те бяха наказани заради искрената си обич към Македония. Обвинени като великобългарски шовинисти и фашисти, те не просто бяха изхвърлени от тоталитарно организирания обществен живот, а натикани в лагери, затвори, интернирани от родния си македонски край. Мнозина от техните съратници бяха избити „без съд и присъда”. Малцина успяха да избягат и да поемат пътя на емигранти в „далечна чужбина”.
Само няколко години след преломната 1989 г. напористите „млади” от ВМРО-СМД нарекоха „изкукуригали старци” всички несъгласни с идеята за партийно обособяване на възстановената легална организация на македонските българи. Така в заника на живота си редица представители на едно цяло поколение бяха незаслужено обругани и обидени. По този начин вместо организационно единство и идейна сплотеност по темата „Македония” се стигна до днешното положение:
– Съюз на македонските организации (СМО), без особена обществено-полезна дейност и чакащи възтържествуване на справедливостта, относно собствеността върху народните имоти от преди 9 септември 1944 г.;
– ВМРО-Българско демократично движение воюващо лично срещу лидера на ВМРО-БНД и без влияние в политическия, а още по-малко, в – обществения живот на Родината ни;
– МД „Гоце Делчев” – Варна, което стопанисва Македонския дом във Варна и с всеобщи основателни съмнения за неразумно и спекулативно използване на приходите от обществената сграда;
– Сребролюбивата триглава ламя: ВМРО-ВМРО-БНД (политическа партия) и Фондация „ВМРО”. Змеят със седалище – софийската улица „Пиротска” № 5 обслужва тясно ведомствени и лични интереси и е носител на показан медиен национализъм, които меко казано е твърде далече от автентичните ценности на някогашното македонско освободително движение.
2. С пренебрежителното си отношение спрямо културно-просветната дейност ВМРО работи срещу българското духовно единство.
Разбираемо е защо бе закрит в. „Македония”. Но то е показателно за идейния живот в днешното ВМРО. Организация с 500 местни структури и 30000 члена с постоянни приходи от имоти се оказа в невъзможност да издържа един седмичен вестник, наследник на междувоенния всекидневник в. „Македония”. Не бе открит подходящ сайт и бе прекъсната още една връзка към нашите сънародници извън България.
Подмятанията, че МНИ - София обединява бивши комунисти, комсомолци и учени чиито единствен мотив е да издават отдавна написаните си ръкописи , както и внушението че в Института има учени-михайловисти и други, привърженици на левичарската ВМРО (обединена) е само простоватата страна на целенасочено отрицателното отношение към извършената близо 20 годишна безкористна изследователска и издателска обществено-полезна дейност. Обещаните 15% от приходите на Организацията ВМРО да отиват за материално-веществената издръжка и дейността на МНИ се оказа поредната лъжа. Последиците от унизителната финансова зависимост на Института имат негативно отражение върху цялостната му дейност. За голямо съжаление библиотеката и трите стаи от втория етаж на Македонския дом в София не са обект на ремонт, ако не от времето на проф. Л. Милетич – то от времето на Отечествения фронт. Това е тъжно възприятие за всеки новоприет член на МНИ, колега и гост извън България.
От 29 септември 1993 г., когато се учреди Научно-информационен център в Благоевград, чиито приемник е днешния Филиал на МНИ, та до днес нито един от високопоставените „господа войводи” не е благоволил да посети офиса в квартал „Вароша”. За съжаление прекъснато бе началното взаимодействие по реализацията на благородно замисления проект „Комитски паметници и свети места на ВМОРО/ВМРО”. Членове на МНИ понастоящем започват работата в рамките на проект „Културно-историческо и езиково наследство на съседна България”, изследващ езика и културата на българските общности на Балканите, финансиран от Фонд „Научни изследвания”.
През последните години се натрупа и негативна личностна непоносимост от страна на агента-експерт Иван спрямо агента Соколов. Така до есента на 2008 г. реално личностно обагрените взаимоотношения Кр. Каракачанов – проф. д.и.н. Д. Гоцев доведоха и до блокиране на разумния междуинституционален диалог ВМРО-МНИ. Дано последиците от този тип взаимоотношения бъдат по-скоро изживяни, а двамата деятели са длъжни един ден мемоарно да споделят истината за сътрудничеството си със службите за сигурност на българската държавност.
Накратко, ВМРО-БНД вместо да обединява, разделя и противопоставя и за съжаление успешно внушава разбирането, че в България няма ясна позиция по изкуствено заплетения проблем „Македония”.
В тази посока провъзгласилите се за наследници на историческата ВМОРО/ВМРО днес не успяха да постигнат сплотеност сред собствените си потенциални привърженици, сред съвременната родолюбива общност, която разбира се не е престанала да се вълнува от съдбата на македонските българи. Затова инцидентните проявления за утвърждаване на общобългарското национално единство в отечественото ни историческо землище са без особен резултат и са обречени на неуспех.
3. Най-самоубийственият грях на днешния тип ръководители на ВМРО е стремежът им да се наложат на всяка цена като една от многото партии в България. Тази политическа цел изглежда е узурпирала съзнанието им и сме съвременници на осъдителни, неморални деяния и спекулативно манипулиране на общественото мнение.
Връчването със задна дата на партийни членски книжки на Д. Груев, Г. Делчев, Т. Александров, Ив. Михайлов... за да се „докаже” монополно право на приемственост с историческата ВМРО, е неоправдано от научна гледна точка. Тези колеги, историци, които са призвани да отправят ясни послания за истинската същност на оглавяваната от тях партийноподобна Организация се оказват в плен на собствените си заблуди и невежествени представи. В условията на пазарна икономика днешното ВМРО-БНД не прави изключение от общото падение на нравите. Добре би било да се припомни, че нелегалната ВМРО никога не е била политическа партия. Съзнателните медийни ударения върху антикомунистическите й проявления, особено след убийството на Т. Александров (31 август 1924 г.), както и върху репресиите, организирани от тоталитарния комунистически режим от есента на 1944 г., днес се ползват като аргументи за обосноваване десния политически характер на ВМРО. Но истинският замисъл на революционните водачи след 1919 г. е да подчертаят народния, надкласов и надпартиен характер на възстановената ВМРО. Това много добре се откроява в дейността на Македонската парламентарна група през периода 1927-1934 г. Нейните членове в две последователни Обикновени народни събрания се намират под прякото политическо ръководство на ВМРО. Депутатите, родени в трите дяла на Македония са избрани през 1927 г. и 1931 г. предимно чрез общограждански листи. Свидетелство за достойната и самостоятелна позиция на революционните дейци относно участието на македонската бежанска общност в парламентарните избори са думите на малко познатия деец Йордан Чкатров (1898, Прилеп- 1946, Скопие), който не желае осемте депутати в XXIII ОНС да бъдат сателитно унизени като „опашка на Буровци” (Атанас Буров, министър на външните работи в правителството на Демократическия сговор, 1926-1931 г.).
Сигурно един ден някои колега подробно ще анализира изборното участие на партийното ВМРО. Важното е, че то винаги ще се отдалечава от уставната си цел и никога няма да бъде сериозен фактор на българското национално единение. Това е така не само заради вождистката нагласа да се търси удобно място в поредната ракета-носител и да се продава Вярата, Морала, Родолюбието и Отговорността за няколко депутатски кресла. Случаят с обърнатия гръб на „Лидер” и неизключването височайщо благоволение за последвалото прегръщане в 12-я час с „Ред, законност и справедливост” не се нуждае от коментар.
В историческото време на българския национален въпрос има обстоятелства, които не се познават и не са осмислени достатъчно, а сигурно и затова не могат да бъдат извлечени като поуки от миналото. За какво иде реч?
Нелегалната ВМРО, за да продължи освободителните борби в Македония, има живителна необходимост от силна и спокойна България. С мотива да укрепват и защитават устоите на българската държавност революционните дейци участват в общобългарските политически борби през периода 1919-1925 г. Последиците от това участие имат абсолютно негативен ефект върху развитието на македонското освободително движение. Нацията е политически разделена, ВМРО след 19 май 1934 г. е разтурена, а нейните бивши членове и привърженици от есента на 1944 г. попадат в спиралата на заложеното политическо насилие.
Обаче в никакъв случай не бива да се забравя, че за ВМРО на Т. Александров и Ив. Михайлов проблемът „Македония”, т. е. въпросът за правата и свободите на македонските българи, е водещ.
Днес е доведена до крайност една насока в българския обществено-политически живот, чиито корени откриваме от края на XIX век. Постепенното превръщане на проблема Македония в поле, единствено на вътрешно политическо противоборство, сега бележи натрупалите се през годините отрицателни измерения. Ако за автентичната ВМРО е наложително възприемането на идеята за „независима Македония” от българската държава като заобиколен път към отечественото духовно единение, то партийното ВМРО не крие илюзорните си амбиции даже да управлява България. Ръководните кадри от Пиротска № 5 за няколко депутатски кресла и кметски стола из Родината ни реално забравиха и загърбиха Македония. Тъй както участието на ВМРО в следвоенното политическо насилие се оказва воденичен камък за нейния авторитет, така и днес все повече се поставя под въпрос политическата целесъобразност от самото съществуване на триединната организация-партия-фондация. Тепърва авторите на този модел ще берат отровни плодове, които изневиделица ще избуяват от лековато разхвърляни негодни семена.
Налице е разлика и то съществена в поведението на революционните дейци и на политическите водачи. Кощунствено е сравнението с Тодор Александров, Иван Михайлов, Йордан Чкатров, Симеон Евтимов, Кирил Дрангов, Асен Аврамов, Коста Ризов, Славчо Гайгуров...
Сега става ясно за мнозина ясно, че партийното ВМРО е типично проявление на пагубен за „Македонското Дело” организационен кариеризъм. Не знам какъв е отзвукът за другите райони на България, но в Пиринска Македония, днешната Благоевградска област четирите букви В. М. Р. О. все по-малко се възприемат като Вяра, Морал, Родолюбие и Отговорност. Даже обществените нагласи и настроения се илюстрират от следните тревожни обяснения: Върховистка мафиотска разбойническа олигархия; Винаги мераклии за разврат и охолство, а е възможно и да има други подобни бисери, все израз на реално народно негодувание.
Съвременното политическо пространство, обгърнато от темата Македония се нуждае от тотално обновление и от нови „Горноджумайски събития”. Тези, които са чели историята на ВМРО след 1919 г. знаят за какво става дума. Сребролюбивият дух и вождизъм на Алеко Василев трябва да бъде погребан и да бъдат създадени организационни механизми, така че да бъде изключено неговото бъдещо проявление. Българският политически елит също не бива да бъде безучастен и неговите представители трябва да изричат високо това, което хиляди споделят във форумите и изказват гласно. Думите на бившия министър-председател Ив. Костов за елегантно отклонение на ВМРО като потенциален коалиционен партньор бяха широко одобрени и възприети положително.
Но важното е на първо време да се насочат усилията в няколко посоки.
1. Организирането на очистителен конгрес, т.е. с делегати, съзнаващи собствената си отговорност пред обществото, а не делегати, представящи организационна баластра, обслужваща щатния апарат в софийската организационна централа и изпратена от растящия брой на дружествата из „Стара България”. Конгрес с остър критичен анализ на случилото се във ВМРО, от приватизационния фонд „Мизия, Тракия, Македония” през самоцелното политическо партизанство, организационните междуособици, – до създаването на Фондация и до оценка върху целесъобразното изразходване на обществените средства от народните имоти.
Всичко да бъде подчинено на идеята след няколко години да се свика обединителен конгрес, които да приеме нов Устав и Програмни насоки. Моето мнение е, че един граждански, общонационален Съюз на македонските родолюбиви организации (СМРО) в България, обединил и модерно осмислил опита и традициите на македонското освободително движение от XIX и XX век ще изпълнява по-достойно историческата си мисия, завещана от това време.
2. Ново партньорско взаимодействие с МНИ и с всички държавни, патриотични, граждански, неправителствени организации, с цел изследвания, възстановяване и съхраняване на българското културно-историческо наследство в географската област „Македония”. Съставяне на реална и финансово осигурена програма за научно-изследователска дейност по проблема „Македония”.
3. Изнасяне борбата срещу македонизма от територията на България в Република Македония, Гърция, Албания и по-света чрез модерни средства на въздействие, както и осигуряване международно-правна защита на всички наши сънародници от географската област Македония.
4. Организирането в общонационален мащаб на значими граждански инициативи, с цел утвърждаването на българското духовно единство и самочувствие. Така например начинанието на Младежката организация - София за операция „Чиста памет” е добър пример за това и безспорно заслужава обществено признание.
5. Освобождаване и отваряне спрямо всички разумни, градивни предложения, с цел обогатяване на организационната дейност.
Продължаването на „македонските работи” в България по изпитан порочен модел и провеждането на конгрес по познат сценарий ще доведат само до едно: Паракачановото ЕООД ще мине през ВМРО-дунавски вълни и ВМРО-софийска боза, за да отиде един ден в небитието при ВМРО (обединена).
Ако се изразим не хумористично, а по-академично истината е една – Историческото ВМОРО/ВМРО се създаде и съществува, защото България беше разделена. Днес ВМРО е все още обществена необходимост не за българската изпълнителна власт, не за нейните служби за сигурност, нито пък е полезно да бъде сателитен придатък на една преходна политическа система. Всички нейни кадри, членове, привърженици и изкушените от съдбата на сънародниците ни в Македония през миналото и днес са длъжни да бъдат полезни единствено на общото ни Отечеството България. Но затова е необходимо дълбоко идейно обновление, кадрови промени и качествено нова съвременна организация.
Ст. н. ст. II ст. д-р Димитър Любенов Тюлеков
Благоевград

http://www.makedonskatribuna.com./VMRO74.htm





Гласувай:
3



Предишен постинг

1. mglishev - Браво!
04.01.2010 10:17
За съжаление постингът е добър.
цитирай
2. karavelov - За съжаление постинга е противен, ...
18.01.2010 21:55
За съжаление постинга е противен, само като се види на кого е! Приказва за отритнати, а той също така беше нереализирал се кадър на ВМРО-БНД!
цитирай
3. анонимен - Клъц и срежи тук
28.03.2010 14:28
Не само постинга, но цялата партия МВРО е клонинг на ДС са си противни.
цитирай
4. atil - ВМРО в оригиналния и вид и цели ще ...
27.08.2011 14:56
ВМРО в оригиналния и вид и цели ще бъде все по-необходима в бъдеще!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bugarash
Категория: Други
Прочетен: 2184923
Постинги: 190
Коментари: 1089
Гласове: 1975
Архив