Археологически  открития и разкопки  през 2007 г. XLVII Национална археологическа  конференция,  София 2008   Първо проучване на археологически обект с георадар у нас- на могилата Голямата Косматка до с. Шипка. Г. Китов¹, М. Първин², Я. Шопов^{3 1}Национален Археологически институт и Музей- БАН ²Регионален Исторически музей “Искра”, Казанлък ³Лабораторията по Археогеофизика на Софийския Университет,    Първите измервания на археологически обект с георадар у нас бяха извършени на 24 и 25 Ноември 2007 г. в гробницата в могила "Голямата Косматка" до с.Шипка, Казанлъшко от д-р Явор Шопов, археолозите Васил Мутафов и Атанас Койчев от Лабораторията по Археогеофизика при Физически факултет на Софийския Университет съвмесно с М. Първин и служители на РИМ “Искра”, Казанлък въз основа на отрит лист 1340/19.11.2007 на ст.н.с, д-р Георги Китов и Меглена Първин. С георадар бяха измерени 60 скана на стените и пода на гробницата в м. "Голямата Косматка". Всеки скан се състои от по 90 до 690 (средно по 390) измервания на различните трасета на проникване на радарното лъчение в дълбочина, т.е. направени са измервания на около 23500 трасета. Разделителната способност на получените сканове е по- добра от  2 сантиметра. Възможностите и особенностите на георадара са описани в (1).   Получени резултати: 1. Скановете на стените на гробницата показват, че само в долният им край радарното лъчение се разпространява в еднороден материал поне до 16 метра във всички посоки (фиг.1). Материалът на стените е гранит. От тук следва, че гробницата е вкопана на около 50 сантиметра дълбочина в гранитна площадка с диаметър поне 32 метра. Това не означава, че площадката е кръгла. Тя може да продължава във всички посоки, но радарното лъчение не достига до краищата й. 2. Сканирахме групa от 5 успоредни скана на височина от 0 до 250 см в кръглата камера. Сумирахме петте скана в една тримерна база данни. След това я нарязахме на 15 среза през 20 наносекунди (съотвестващи на дебелина от 75 см при преминаване на сигнала през почва до 3 м.- през въздух). Срезовете са с хоризонтална разделителна способност от 10 см. и вертикална от 50 см. Тъй като сканираната камера е кръгла и получените срезове са кръгли сегменти (фиг.2). Двумерните карти, които се получават от тях имат вид на отпечатъци от цилиндрични печати. Получените двумерни карти показват, че от западната стена на кръглата камера се намира втора два пъти по- голяма неразкопана кръгла камера. Вероятно в нея има вътрешни колони. За да се потвърдят и допълнят данните от георадара на 25 Ноември 2007г. бе извършено и вертикално електрическо сондиране на дълбочина от 1 до 14 метра над мястото на засеченият неизвестен обект. Установено беше, че обекта започва на дълбочина от 6.50 метра под повърхноста на могилата и достига до около 12 метра под нея (до предполагаемото ниво на местния терен).Всички направени измервания са недеструктивни и не нарушават целостта на изследваните обекти. При разкопките на гробницата през 2004 г. бяха намерени елементи от сграда от бял варовик, а гробницата на Севт-IIIе изцяло от гранит. Те вероятно са взети от друга съседна сграда и са преизползвани за зазидване на гробницата. Не е изключено тези елементи да са били от засечената с георадара сграда. На базата на направените геофизични измервания с георадар и с вертикално електрическопрофилиране може да се твърди, че в могилата "Голямата косматка" се намира неразкопана древна сграда с размери по-големи от тези на намереното съоръжение.   Благодарности Изказваме благодарности на фирма Хидролок за безвъзмезното предоставяне на тяхна апаратура. Идеята за провеждане на това изследване бе на Васил Мутафов, която бе приета след обсъждане в лабораторията по Археогеофизика и лансирана от нея пред ТЕМП и АИМ за реализация. Тъй като към момента в Лабораторията липсваше субсидия за такова изследване и предвид потенциала на георадара и перспективноста на експеримента разноските за провеждане на теренните измервания бяха поети с лични средства на Явор Шопов, Васил Мутафов и Атанас Койчев. Литература 1.Шопов Я. (2007) Лаборатория по Археогеофизика- Използвани методи.- http://www.phys.uni-sofia.bg/bul/departments/ucsrt/agpl/index.html
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1325270/_._._._2008_-_._ 
http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1297674/_-_._-_._-_65-_-_._204-209 

Наредбата на Министерството на културата е приета.
Като я чета имам усещането, че е писана от хората, които държат каналите за антики за чужбина.


Наредба № Н-2 от 12 януари 2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи


МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
НАРЕДБА № Н-2 от 12 януари 2012 г.
за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи
Глава първа
УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи на музеите по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство (ЗКН) или съобщили ценна информация за такива вещи.
Чл. 2. Право на възнаграждение има лице:
1. което е намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността (ЗС), уведомило е най-близкия държавен, регионален или общински музей в 7-дневен срок и е предприело необходимите действия за запазване на вещта в състоянието, в което я е намерило, до предаването й на компетентните органи;
2. което е съобщило ценна информация за намерена вещ.
Чл. 3. (1) Възнаграждение се определя само в случаите, когато намерената вещ бъде идентифицирана от съответния музей като движима културна ценност.
(2) Възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване и може да бъде в размер до 5000 лв.
(3) Размерът на възнаграждението не може да бъде обвързан в процентно отношение със стойността на движимата културна ценност.
Глава втора
РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Чл. 4. Определянето на възнаграждение в случаите по чл. 2 се извършва от експертно-оценителна комисия към държавен, регионален или общински музей.
Чл. 5. (1) Експертно-оценителната комисия към музея се назначава със заповед на директора за срок 1 година.
(2) В състава на комисията се включват: главен уредник, счетоводител на музея и съответните уредници от музея по профили. За председател на комисията може да бъде определен заместник-директор или главен уредник, а в случаите, когато такива длъжности не съществуват – председателят се определя от директора.
(3) Когато не могат да бъдат осигурени съответните специалисти, в състава на комисията се включват представители от специализиран музей, а при необходимост – и външни експерти.
(4) Отношенията с външните експерти от състава на комисията по ал. 1 се уреждат с договор.
Чл. 6. Промени в състава на комисията могат да се правят в следните случаи:
1. при трайна невъзможност за период 1 година на някои от членовете да участват в заседанията;
2. при прекратяване на трудовоправните отношения с музея;
3. при повече от три последователни отсъствия от заседанията на комисията.
Чл. 7. (1) За определяне на възнаграждение за предадена вещ или за съобщена ценна информация се подава заявление до музея, приел вещта или получил информацията.
(2) Към заявлението се прилагат доказателства за:
1. уведомяването на държавен, регионален или общински музей в 7-дневен срок от намиране на вещта;
2. запазването на вещта във вида и в състоянието, в което е намерена, до момента на предаването й на компетентните органи.
(3) Заявлението по ал. 1 се разглежда в 2-месечен срок. В зависимост от характеристиката и състоянието на вещта този срок може да бъде удължен до 6 месеца.
Чл. 8. (1) Експертно-оценителната комисия насрочва заседание в 10-дневен срок от подаване на заявлението.
(2) За провеждане на заседанието е необходимо да бъдат представени:
1. заявлението с всички приложени към него доказателства;
2. експертна оценка за идентификация на вещта като движима културна ценност;
3. декларация за липса на личен интерес от определяне на възнаграждението на съответната движима културна ценност от членовете на комисията.
(3) Комисията има право да събира нови доказателства, ако това е необходимо за правилното решаване на въпроса.
(4) В случай че по преписката има данни за извършено престъпление, се уведомява незабавно директорът на музея и се сигнализират органите на Министерството на вътрешните работи. Разглеждането на заявлението се спира до приключване на разследването.
Чл. 9. (1) Заседанието на експертно-оценителната комисия се свиква от председателя.
(2) Комисията приема решения с мнозинство от две трети.
(3) За всяко заседание на комисията се води протокол, в който се вписват взетите от комисията решения.
(4) Протоколите от заседанията се номерират за всяка година от едно до безкрайност, подреждат се в папки, прошнуроват се, заверяват се с подписа на директора на съответния музей, подпечатват се с печата на музея и се съхраняват в научния архив.
Чл. 10. Директорът на музея разглежда и взема решения по възражения за определените от експертно-оценителната комисия възнаграждения. Възраженията се подават до директора на музея чрез председателя на комисията в писмена форма в тримесечен срок от получаване на съобщението за решението на съответната комисия. Решението на директора на музея е окончателно и се съобщава на лицата в едномесечен срок от постъпването на възражението.
Чл. 11. (1) Определените от комисията възнаграждения се изплащат със средства от бюджета на съответния държавен, регионален или общински музей, поел съхраненито на вещта.
(2) Изплащането се извършва въз основа на акт за приемане на движима културна ценност и протокола на комисията. В случай че не са предвидени средства по бюджета за изплащане на възнагражденията, финансиращият орган следва да предприеме необходимото, за да предвиди средства най-късно в следващия бюджет.
(3) В случаите на чл. 88 от Закона за собствеността определеното от комисията възнаграждение се изплаща след изтичане на едногодишния срок от намирането на вещта.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба: „ценна информация“ е информация, въз основа на която може да се установи местонахождението на вещ по чл. 88 или 91 ЗС, да се предприемат действия за опазването й, да се предотврати нейното унищожаване, повреждане или незаконното й присвояване.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 2 от 1998 г. за определяне възнагражденията и стойността на движими паметници на културата, предоставени на музеите (обн., ДВ, бр. 99 от 1998 г.; изм., бр. 49 от 1999 г.).
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 95, ал. 2 от Закона за културното наследство.
Министър: Вежди Рашидов

Законите и подзаконовите актове трябва да се спазват, независимо дали са добри или не. Който има възражения трябва да ги праща в съответната законодателна комисия на Народното събрание.