На Берлинския конгрес 1878 година европейските велики държави сведоха до минимум резултатите от Руско-турската    освободителна    война. Решенията на мирния договор в Сан Стефано, според  които българският народ получи своята свобода в етни­ческите граници,бяха обезсилени.В снагата на българската нация   бе отворена дълбока рана, която не може да зарасне и до днес.Беше създадено васално Княжество    България в границите на Мизия   и Софийския санджак, автономната област Източна Румелия, а Тракия и Македония бяха върнати под властта на турския сул­тан. Поморавието беше “отдадено" на Сърбия заради закъснялото и символи­чно   участие във войната.Северна Добруджа    беше предадена " почти насила на Румъния в замяна на Южна Бесарабия.Така историята ни завеща общонационалната       идея-   да завършим националното си освобождение и обединим българската нация в свободното Отечество.

Останало отново разпокъсано,българ­ското население в Източна Румелия.в Тракия, Македония и Добруджа само потърси средства за своето освобож­дение с братята си в   Княжество България- През 1885 год. Източна Румелия, след т.н. "източнорумелийска революция" се съедини с Княжеството. Създадени бяха Вътрешната македоно-одринска организация(ВМОРО)и Върховния македоно-одрински комитет(ВМОК),които поведоха българ­ите     на чутовна освободителна борба.Тази борба премина през мно­гобройните   афери.през   Солунските атентати и легендарните битки на четническите отряди, за да се разгори в буйните    пламъци    на славното Илинденско-Преображенско въстание през 1903 год.-нов чутовен връх в българската национална история.То беше потопено в реки от кръв от петвековните    поробители,    беше белязано с пламъците на опожарените села и градища и тежкия кръст на бежанската неволя.

Българската държава потърси по свой път средства  за да разреши на­ционалния въпрос.Тя води три войни,в които българските войници показаха чудеса от храброст в името на на­ционалните идеали.Но техните усилия завършиха   с   две   национални катастрофи. Македонските     българи . трябваше да заместят турското с още по-страшното и жестоко гръцко и сръбско робство. Само българите в Пиринска Македония се сдобиха със  своята национална свобода.Западните покрайнини и Вардарска Македония попаднаха под ботуша на Сърбо- хърватско-словенското    кралството.( по-късно Югославия) Южна Добруджа бе дадено на чокойска Румъния    а Западна Тракия и Егейска Македония бяха дадени на гръцкото кралство.И отново българите в поробените крайща поведоха борба за своето националното освобождение и обединение. По мирен  дипломатически начин през 1940 год. българската държава успя да постигне освобождението на Южна Добруджа.

Още в навечерието на Втората светов­на война и в хода на самата война на българската национална кауза  беше нанесен тежък и жесток удар от страна на международното комунистическо  движение. Изхождайки от глобалните интереси на съветската имперска външна        политика        на Балканите.Комунистическият интерна­ционал възприе велико сръбската и анти българска политика на македонизма и я наложи на Българската работни­ческа партия(БРП). Тя от своя страна . , робувайки на постулатите на пролетарския интернационализъм, се отказа от националните идеали на българския народ;   призна съществуването на " т.н."македонска    нация",македонския въпрос за югославски въпрос, който щял да се решава след войната в рамките на федеративна Югославия. Българските   комунисти   отрекоха присъединяването   на   части   от. Вардарска и Егейска Македония през април 1941 год. и характеризираха като"ново поробване на македонския народ".                            

След обществено-политическите, промени на 9 сеп.. 1944 год. БРП(к) и правителството   на   Отечествения Фронт.прегърнали идеята за т.н."маке­донска нация" се задължиха да я про­пагандират сред населението    в Пиринска Македония и македонските бежанци. Те признаха областта за "маке­донски край" и нейното обединение с Република Македония във федератив­на Югославия и в рамките на южнославянската         Федерация. Националните идеали на българския народ бяха обявени за"великобългарски шовинизъм".идентифицирани с идеологията на Фашизма, и поведен на -безкомпромисна борба против него. Тотално се фалшифицираха борбите на българския народ за национално освобождение и обединение. Робувайки на химерата за българо-югославско сближение     и     южнославянска Федерация. Десетият пленум на ЦК на БРП(к) през август 1946 призна културно-политическата автономия на Пиринска Македония,задължи се да макердонизира българското население и македонските бежански и да под­готвя   тяхното     присъединяване към република Македония.Беше въве­дено задължителното изучаване наш т.н."македонски език" и на "македонска история"   в училищата и"ограмотяване"на населението на този "език".За тази цел бяха приети от Вардарска ... Македония около 100 учители и  книжари.открити бяха и "македонски книжарници" за да разпространяват скопска литература.Така, със съде­йствието на българското правителство започна едно нечувано в световната история злодеяние- насилственото денационализиране на част от българското население в собствената му род­ина и от собственото му правителство.От друга страна българските ОФ власти оказваха пълно политическо и морално   съдействие на Скопските сърбо-комунисти начело с Л.Колишевски с огън и меч да денационализират   българите      във Вардарска Македония и да създават т.н."македонска нация" и "македонската държавност" Те не издигнаха дори и плах глас в защита на това население, з защита на хилядите избити без съд и присъда   български патриоти,които умираха с гордо вдигнато чело и не се отказваха от своя род и родина; в защита на десетките хиляди, които гниеха в Титовите зандани и концентрационни лагери.

Българите в Пиринска Македония, както и македонските бежанци поведоха тежка и неравна борба против политиката и позорната практика на БРП(к) и на правителството по македонския въпрос.Тази борба премина през касовото саботиране на т.н/”македонски-:и език",на задължителното абониране и четене на скопски вестници и книги,на  устройваните   сказки   и събори,през     въоръжената     съпротива.протести и пред партийните и държавни органи и пр. И в края на краищата.през 1948   год. БРП(к) и правителството се отказа от провеж­даната антинационална и пораженска политика.През следващите години те се върнаха към корените на българската . история.Но те бяха изправени да отговарят пред безпощадния съд на ис­торията; трябваше да понесат клеймо­то на позора за тежките политически грехове пред българския народ за на­ционалното    пораженство        и нихилизъм; затова че робуваха на дог­мите на пролетарския интернационал­изъм и захвърлиха в прахта свещените национални идеали на народа си;че робувайки    на политическата конюнктура забравиха за страданията на значителна част от българската нация,останала извън границите на Отечеството, подложена на нечувано жестока денационализация и униже^ние Създадена със съдействието на Съветския    съюз    и    западните държави.днес Титова Югославия се разпада.като отделни републики   се борят за своята независимост. Пожарът на братоубийствената гражданска война вече взе десетки хиляди жертви и застрашава да запали Балканския полу­остров. Развигорът на демократичното обновление   обхвана и Република Македония.Но сърбокомунистическото ръководство на републиката начело с Киро Григоров всячески пречи на изявите на демократичните сили.И днес в Република Македония властвуват хората на Тито и Колишефски, същата УДБ-а и нейните тайни служби,които преследват с същата жес­токост и последователност всяка проява  на  българщината. Печатът  и официалните власти подържат след­вания в миналото политически курс . на разпалване на антибългаска омраза и виждат в лицето на България своя потенциален противник.

Но каква е политиката на българските власти днес към  управля­ващите в Скопие?Република България първа   призна   независимостта   на Република Македония. И това беше правилно    и навременно. Но по— нататък,въпре3ки   твърденията   на президента Ж.Желева в Скопие,че страна та ни провежда"самостоятелна и независима външна политика.която се ръководни   единствено от националните ни интереси",се повтарят-старите   Фатални   грешки      от недалечното минало. На практика политиката на България по отношение на Република Македония утвърждава. анти българските позиции на македонизма и утвърждава позициите на сърбокомунистическото ръководство в Скопие.В печата, по националното радио и телевизия едностранно се пополязират и подкрепят от неговите усилия за признаване на републиката й  в ООН критикува се гръцката позиция по въпроса ги.Популязирасе “държавата Македония”за “българи и македонци” за българо-македонски отношения” и пр.Пренебрегва се фактът че Македония не е държава а една географска област разделена на Вардарска,Пиринска и Егейска  Македония

Официално се дава  признание на т.н. "македонски език", а ; президента дори допусна неговата книга "фашизмът" да бъде преведена на този "език" и издаде на в Скопие. И не  само това, той лично отиде на промоцията в  Скопие и  допусна част от  словото му да се превежда на т.н. "македонски език".Малко по-късно той свенливо отклони превода тъй като и без преводач могло да бъде   разбран от публиката. Нима не разбираме какво вършим в действителност?.

По време на срещите и разговорите на българските политици със скопските ръководители,те,както и средствата за масова информация, не казват нито дума как беше създадена след Втората световна война Република Македония и т.н. "македонска нация";нито дума в защита на българското население,което и днес жестоко се преследва и македонизира" не настоявата пред скопското ръководство да даде право това население свободно да определи етническата си при­надлежност и да изявява номиналната си идентичност;  да има свои културно-просветни   организации и.свои църкви където да се богослужи на български език, свои училища в които да учи децата си на български език и на любов към своята татковина България.Какво стана с българските национални културни институти.които македонските българи съхраниха през десетилетията до есента на 1944 год.? Не поставянето    пред Скопие    на българските   национални   интереси характеризира политиката на днешна България като нереалистична.непоследователна,плаха    и    противиречива,не обслужваща националните ин­тереси на българския народ. И днес тя продължава.въпреки     направените декларации,да       робува       на конюнктурата,наивно да вярва в "чудо­то" при отварянето на границата.да служи   на предвзетата идея"да не дразним съседите",обективно да обслужвва алти българската политика на македонизма.Поразяващо е пълното непознаване на възникването, развитието и сегашното състояние на маке­донския въпрос и незачитането на специфичните трайни интересни на България по отношение на Вардарска и Егейска    Македония.Загърбва    се анти българската същност на изграж­дането   на   Федералната   скопска държавност от Москва и Белград и нейната   подчертана   просръбска външна политика.Забравят се   нанесените жестоки рани на българската нация от скопските сърбокомунистически управници.Можем ли да забравим,че същите тези скопски политици тровиха и продължават да тровят съзнанието на поколения българи с велико сръбските медии на македонизма и българомразството?

България е длъжна да подкрепя възродителните процеси сред българ­ското   население   във Вардарска Македония и да не го забравя,както това   правеше   миналият   режим. Необходима е да се каже цялата истина изкуственото       политическо създание "Република Македония", за т. н. "македонска нация"и за "македонски език",да се настоява за час по-скорошното разширявана н а връзките от двете страни   на границата   и се разработи трайна държавна национална политика за духовното приобщаване на македонските българи.без всякакви териториални претенции.Необходимо е да се съдействуива всячески за разширяване и необратимостта на демократичното развитие на репуб­ликата и за решителното     й отърсване от сърбокомунизма и зав­исимостта й от Белград.България би трябвало да поправи във взаимоот­ношенията си със Скопие трезва раз­лика между естествения стремеж на населението за откъсване на репуб­ликата отъБелград,за независимост и без условната си подкрепа на скопските родоотстъпници,защо тото събират дивиденти от тази политика за да изкуственото       политическо създание "Република Македония", за т. н. "македонска нация"и за "македонски език",да се настоява за час по-скорошното разширявана н а връзките от двете страни   на границата   и се разработи трайна държавна национална политика за духовното приобщаване на македонските българи.без всякакви териториални претенции.Необходимо е да се съдействува всячески за разширяване и необратимостта на демократичното развитие на репуб­ликата и за решителното     й отърсване от сърбокомунизма и зав­исимостта й от Белград.България би трябвало да поправи във взаимоотношенията си със Скопие трезва раз­лика между естествения стремеж на населението за откъсване на репуб­ликата отъ Белград,за независимост и без условната си подкрепа на скопските родоотстъпници,защото те събират дивиденти от тази политика за да укрепват своята тоталитарна ,сърбоманска и анти българска власт. В противен случай историята  не ще ни прости и един ден ще ни отправи тежката си анатема.

7.02.93

СОФИЯ.

Проф. д-р Добрин Мичев.

Блежка на редакцията .

Тази статия бе публикувана въ READERS FORUM  No 7988 April 1993.Въ България нито единъ вестникъ нема смелостта да е публикува. Следъ като бе публикувана въ Торонто,  вестникъ Зора въ София набра сили и е публикува.